Silent Lucidity

Master of illusion, can you realize

Your dream's alive, you can be the guide but...

Ако четете това, историята има сравнително щастлив край.

В края на самотния октомври се подхлъзнах и паднах лошо на прага на кварталния супермаркет, където бях отишла да купувам боя за оранжевите мъфини-тикви за хелоуинското парти на Мишо. Ударих си палеца на дясната ръка, но успях да направя мъфините същата вечер, да работя почти 2 седмици след това, както и да развеждам две смени гости из Люкс и околностите. Понаболяваше ме, но не особено много.

Точно преди да заминем на къмпинг, ме пратиха с ритници на спешно отделение, където бързичко ме обездвижиха, въпреки че не видяха счупено на рентгена. Оттам нататък животът стана труден:) Накратко, след като от първата болница ме обявиха за здрава, махнаха ми шината и ме пратиха на кинезитерапия, отидох на ортопед в друга болница, за който си бях записала час три седмици преди това, и той най-сетне се сети да ми назначи ехография. Ехографията откри скъсан лигамент и ми сложиха шина за още три седмици, като ми казаха, че ако не зарасне, ще ме оперират. 

Шината, обхващаща само половината длан, беше синя и стилна, но от нея имах денонощни болки, които не стана ясно откъде идват и не са затихнали напълно след свалянето й. Третият лекар ми направи ехограф и не видя възпаление - твърди, че лигаментът е зараснал и няма нужда от операция. Повод за малка радост:) Тръгнах на кинезитерапия и ме боли още повече, но това било нормално, твърдят младите и красиви люксембургчани, които се грижат за палеца ми. Едва ли чак е нормално, но какво да се прави... Има и светлина в тунела - злополуката ме принуди да наема чистачка, Рада и Мишо се научиха да готвят, верни приятели ме караха насам-натам при нужда и отново започнах да слушам много музика. В тази връзка - Spotify e в България. Ликуй, народе!

Днес Мишо имаше коледно тържество с българските деца и аз, понесла купени шоколадови бисквитки *sigh*, се качвах по стълбите към класната му стая, когато изведнъж чух ангелски хор. Деца пееха в тишината, явно часът още не беше свършил, но бяха излезли в коридора. Не тръгнах към тях и останах на стълбището. Изведнъж се появи процесия от около 20 дечица с бели роби, момиченцата с гирлянди в косите, момченцата с високи островръхи шапки. Носеха запалени свещи и внезапно осъзнах, че пеят на фински нещо за Лусия. Наистина нямам думи да опиша колко бяха вълшебни...

После проверих и се оказа, че днес е денят на св. Лусия, древна мъченица на християнската вяра, която се чества основно в Скандинавските страни. Чуйте песента на шведски тук.

The best music is there to provide you with something to face the world with.