The Divided Heart

Почти четири месеца, откакто сме тук. Най-дългият ми престой в чужбина е бил три месеца, значи може би е време да се включи носталгията. Поръчахме си лютеница от един български магазин в Брюксел, който докарва 1-2 пъти месечно стока с микробус до Люксембург. Не искате да знаете на какви цени... Ама сме доволни.

Този месец успях два пъти да се заключа отвън, единият път се намеси застрахователят, който повика ключаря. В задължителната ми застраховка се включва Home Assistance, покриваща всякакви подобни неприятни случки. В тази връзка... не мога да си сменя крушката в банята, прекалено високо е плафонът, или както се казва това там. Може би трябва да взема стълба назаем.

Най-интересното този месец е ходенето ни до Белгия, където посетихме научния парк Technopolis,

гледахме третия "Властелин" на голям телевизор и  двете деца се зарибиха зверски по Кинект. Явно ще е Х-Box след месец и половина...

С културномасовата програма съм много назад. Прочетох книгите на Рик Риърдън, които купих за Рада, след което се наложи да си препрочета трилогията за номите на Пратчет, за да си махна блудкавия вкус от устата... Не мога да си спомня откога не съм гледала филм, забравила съм до кой сезон на "Сопрано" съм стигнала, френският ми не е доникъде, което е видно от френскоезичното ми обучение за новодошли, на което безразсъдно се записах преди два месеца с мисълта, че краят на януари е далеч и дотогава ще съм задобряла. Щяла съм била да съм задобряла... Като се замисля, единственото ми постижение този месец е, че си инсталирах съвсем сама Windows 7 и MS Office 2010. За тази цел най-после си взех външен хард, на който си запазих музиката и разните други неща. 

Музиката! Почти не слушам и музика, защото не работя на домашния си компютър с тонколоните, а вечер след работа съм уморена, имам да се виждам с деца, да готвя и да ходя до пералното помещение. И това в дните, когато не тичам след работа до затварящия в 18,30 магазин. Щом съм зачела подфорума "Родители в чужбина" в бг-мамма, значи положението е много носталгично:) Връщаме се за две седмици в началото на април, българският ми телефон работи. Хинт-хинт.

No Line On the Horizon

ЧНГ от Люксембург, посрещната, както си му е редът, на площада. Фойерверките бяха доста впечатляващи като за несвикнали очи.

Ваканцията на децата още тече, но аз съм на работа. Рада остана сама вкъщи, а Мишо е доста нещастен, че всички на занималнята говорят само френски. Той вече се изживява като англоговорящ и наистина доста е задобрял вече, вмъква английски думички и дори изречения в речта си. Добре, че за тениса на маса е достатъчен и езикът на тялото.

Направих доста бисквитки и курабийки, питка с пара, баница с късмети и други подобни. Дъщерята стана на 12 години, което значи, че аз съм все по-стара:) Имахме чудесни гости на партито, Рада хареса всичките си подаръци (много ми е скромно и непретенциозно момичето) и като цяло си изкарахме добре. 

Денят преди РД я заведох на фризьор, запазих час за подстригване на френски, но после като го видях, че се кани да й прави сешоар (brushing на френски), вече нямах нерви да го спирам. Човекът хубаво я издуха и й направи чудна прическа, само дето до следващата вечер от нея не беше останало почти нищо. Тук въздухът е много влажен, така че доста солената цена за красивата коса не е оправдана. Мишо отказа подстригване, въпреки че с фризьора го убеждавахме настоятелно, и в резултат все повече мяза на лъв в главата. 

Между Коледа и Нова година успяхме да отскочим и до Мец. Вече съм била и във Франция значи:) Красив град, улучихме нелошо време за разлика от Триер. И пак за разлика от Триер, не си бях забравила фотоапарата.

The Echo Game

Преместиха ме в нов офис - нова година, нов късмет. В тази връзка ще работя в него два дни и по празниците - крайни срокове, такива работи. Мен обаче с работа не могат да ме уплашат, но ш-шт, нека това да си остане между нас:)

Днес безобразно се успахме и се събудихме 10 минути след началото на първия час на децата. На всичко отгоре сутринта трябваше да режа баница и късмети, защото днес беше общото парти на второкласниците и бяхме помолени да носим national finger food, а какво по-добро от баницата? Сръбският магазин отново влезе в употреба, да са живи и здрави сърбите (за които подочух, че всъщност са босненци), ще ги пробвам дали пък нямат и лозови листа за сърми.

Вчера беше коледното тържество на класа на Мишо, имам чудни снимки, които не предават цялата емоция на събитието, пък и на тях има дечица, които не съм сигурна дали е редно да изтипосам тук. Бяха подготвили телевизионно предаване с двама водещи, момче и момиче, които представяха изпълненията от всички националности в класа, които всъщност никак не са малко. Имат рускиня и македонец дори - запознах се с родителите на македончето и не си говорихме на английски;) Повечето са от смесени бракове - едно много симпатично момиченце пя "Тиха нощ" първо на немски, после на португалски. Изредиха се всички деца да я пеят на своя език, а госпожата им акомпанираше на китара. Страхотна е тази жена! Беше научила "Добър ден" и "Весела Коледа" на 10 езика... Преди това пък всички деца излязоха да прочетат домашните си по Discovering our World за празнуването на Коледа в техните семейства. Ето разказа на Мишо:

We celebrate Christmas Eve on the 24th of December. We eat nine vegetarian dishes. We bake a round bread with a coin inside. On the next morning we find presents from Santa Claus under the Christmas tree.

Лесно и просто, но на него английският все още му е минимален, макар да е понаучил и 1-2 мръсни думи, които обаче не смее да казва пред мен, а само пред Рада, която му се кара. 

Като казах Рада, тя може би ще се похвали и в блога си, но завърши срока със средна оценка 8, което за нов ученик е просто изключително постижение. Щеше да е и по-висока, ако не беше шестицата по физическо (равна на 3), но там учителката писала двойки почти на всички момичета заради лоша дисциплина. Абе има някаква драма там, Рада може разкаже по-подробно. Важното е, че въпреки ученето на всички предмети освен българския на чужд език, тя се справя отлично. В допълнение към оценката има и по едно-две изречения от всеки учител и всички са писали хубави работи за нея! Моят принос е съвсем минимален - помагам й понякога с чисто езиковите неща, но иначе тя се справя сама. Виждам, че не е споменала, че е прочела повече от 100 страници от тийнейджърската си книга по гръцка и римска митология. Браво, Рада:) Много се гордея с теб и май се налага да препрочета "Твоите деца не са твои деца, те са рожба на копнежа на живота по самия себе си. Те идват чрез теб, но те от теб и макар че са при теб, не ти принадлежат..."

Халил Джубран

The Shadow Hunter

В България ядяхме кисело мляко всеки ден. Знаехме, че тук ще е различно, но от първото пазаруване се оглеждам за заместители на киселото мляко. 

Отначало вземах едно с бифидус, има Би в името, 98 цента от "Алима", но децата нещо не му се зарадваха. В замяна на това бойкотирания в България "Данон" тук го купуваме много често - най-вече в картон с 8 малки опаковки по 125 грама. Каква е тази разфасовка 125 грама, кажете ми! Половината време купувам плодови, другата половина - натурални. С натуралните правих баница, но не посмях да застроя пилешката супа. Обикновено им слагам по едно млекце в кутията за училище плюс някакъв плод и/или бисквитки.

По препоръка на приятели закупих Fromage Blanc (1 kg, там е истината), което има вкус на изцедено кисело мляко и на мен доста ми харесва. Оттогава обаче нещо не мога да го открия в супермаркетите, явно не търся на правилните места. (Ако това беше старото ми аз, сега щях да се впусна във философстване на тема консуматорското общество, но сега просто ме мързи. Може след коледното пазаруване да се вдъхновя.) Сега само исках да кажа, че купих био кисело мляко, при това в стъклено бурканче, което те пак не харесаха. Обаче взех едно натурално "Про-диге" на местния производител Luxlait, което предизвика прилив на носталгия у Рада.

Отвори го, отпочна го направо от кутийката с лъжица и възкликна: "О, Пършевица! Родопея! Бор-чвор! Герма! Верея!". Аз се разкикотих, но после ми стана мъчно. Още малко ще помнят вкуса на онези млека и после тукашните ще станат "нашите"...