No Line On the Horizon

ЧНГ от Люксембург, посрещната, както си му е редът, на площада. Фойерверките бяха доста впечатляващи като за несвикнали очи.

Ваканцията на децата още тече, но аз съм на работа. Рада остана сама вкъщи, а Мишо е доста нещастен, че всички на занималнята говорят само френски. Той вече се изживява като англоговорящ и наистина доста е задобрял вече, вмъква английски думички и дори изречения в речта си. Добре, че за тениса на маса е достатъчен и езикът на тялото.

Направих доста бисквитки и курабийки, питка с пара, баница с късмети и други подобни. Дъщерята стана на 12 години, което значи, че аз съм все по-стара:) Имахме чудесни гости на партито, Рада хареса всичките си подаръци (много ми е скромно и непретенциозно момичето) и като цяло си изкарахме добре. 

Денят преди РД я заведох на фризьор, запазих час за подстригване на френски, но после като го видях, че се кани да й прави сешоар (brushing на френски), вече нямах нерви да го спирам. Човекът хубаво я издуха и й направи чудна прическа, само дето до следващата вечер от нея не беше останало почти нищо. Тук въздухът е много влажен, така че доста солената цена за красивата коса не е оправдана. Мишо отказа подстригване, въпреки че с фризьора го убеждавахме настоятелно, и в резултат все повече мяза на лъв в главата. 

Между Коледа и Нова година успяхме да отскочим и до Мец. Вече съм била и във Франция значи:) Красив град, улучихме нелошо време за разлика от Триер. И пак за разлика от Триер, не си бях забравила фотоапарата.