Nature vs Nurture

Природата е мъдра. Тя е предвидила много неща, но не и съвременната индустрия на масовата реклама и пропаганда.

Тази статия е за влиянието на рекламата върху децата. И не само:)

5 неща, които разтърсиха света

За да не изглеждам арогантна и "над тия неща" (каквато всъщност съм си;), пък и да рекламирам новия изглед на Лина, ето 5 неща, които я знаете, я не знаете за мен.

1. На първото си кандидатстване в СУ ходих на изпити със самолет .
2. На ваната ми има мъничко петно от излющено и водопроводчикът ме предупреди, че до около година ще се наложи да я сменя.
3. Пропуших, пропих и тия три работи на 18.
4. Бях огромна фенка на филма Heavenly Bodies и съм го гледала колкото Return of the Jedi, a именно - 13 пъти за няколко месеца.
   
5. Когато отидох при професорката-светило-специалист по инфертилитет, тя само ме погледна дълго и каза: "Ти ще имаш деца". Psychic powers ftw!

Scattered Through The Universe

Съвсем без да искам прочетох "Тайнственият пламък на кралица Лоана" от Умберто Еко, защото се озова у нас за втори път, пътуваща от един френд към друг. Сюжетът няма особено значение - след инсулт възрастен мъж губи личните си спомени, но пък помни всичко, което някога е прочел на хартия. Последното се демонстрира от многобройни цитати и препратки, обяснени в бележки от преводача в края на книгата. Ако читателят е начетен, ще разпознае (част от) алюзиите, ако не - няма:) И двата случая бележките са леко безсмислени, но предполагам, че на преводача му е било забавно да ги рисърчва. Кара те да се замислиш за това колко голяма част от "аз"-а е амалгама от прочетени и запомнени чужди думи. Тук фенове на книгата се включват в анотация на английското издание.

Втората част разказва за опита на героя да си припомни себе си като отива в къщата на детството и изравя безброй книги, плочи, списания, комикси, учебници и тетрадки. Резултатът е прилична картина на 30-те и 40-те години в Италия, през погледа на дете и тийнейджър, с цветни илюстрации. Особено се забавлявах на текстовете на песни във възхвала на Дучето и на описанието на ровенето из тавана. И аз искам да имам таван. Което ме навежда на мисълта, че в къщата на моето детство просто няма място за съхранение на толкова много стари писания и чудеса. Това е да си богат и да имаш имение, другите моля да не получават амнезия от описания вид.

В едно интервю Еко заявява, че не е искал да си пише автобиография, затова е избрал този уж завоалиран подход. На мене лично ми приличаше на четене на блог, даже заглавията на главите са като заглавия на постове (ок, мои постове, повечето цитати или алюзии към разни други неща, примерно настоящият е от цитирания в анотациите Данте - "I saw, in its infolding depth, bound with love into one volume, all that which is scattered through the universe." Ъъ, прочетох анотациите само на първа и последна глава:). Само човек с тежка психическа травма може да изпадне в такива детайли по реконструирането на миналото си и търсене на себе си. (Ох, той всъщност има тежка психическа травма.) После получава още един инсулт, изпада в кома и ЧАК тогава си спомня всичко, включително - естествено - момичето, в което е бил влюбен като ученик и чийто образ е наслагвал върху всички следващи жени, които е обичал. Прекрасен образ, който да съзерцаваш в часа преди смъртта (упс, спойлър).

Да, светът е прекалено голям, за може да го обеме едно човешко съзнание. Затова мъглата е целебна, а забвението - лек. А самият тайнствен пламък е метафора за уникалното възприемане на света от всеки човек, защото заглавието всъщност е заглавие на един глупавичък комикс, изплагиатстван от "Тя" на Х. Райдър Хагард. Чела съм я като малка, наред със Салгари, Дюма и разни други увековечени от Еко популярни автори. Всъщност, чела съм и Дантевия "Ад", но мисля, че трябва да го препрочета, този път следван от "Чистилище" и "Рай".

First things first.

Some Are a Melody, Some Are The Beat

Сред многото прекрасни подаръци, които получих за Нова Година (честита да е), беше аудиосистема за кола Panasonic, която замести откраднатия ми преди година и половина древен радиокасетофон. Ходенето по мъките започна с гаранционната карта на устройството, съдържаща списък с оторизираните сервизи, където да ми го сложат:) Първо отидох в най-близкия такъв сервиз, където ми казаха, че не слагали и ме уведомиха, че сигурно има само едно място в София, където слагат. След дълго звънене в централния софийски сервиз (да не се бърка със затвор), ми вдигнаха, казаха ми, че не слагали и ми дадоха телефона на тези, дето слагали. Дългото звънене на този телефон не доведе до нищо, освен свободно в слушалката и унищожени невъзстановими неврони в главата ми. Може пък и да не работят още, празници, това-онова. Дадох им един ден срок.

На другия ден ситуацията не се промени, теглих една майна на гаранцията и започнах да търся друго място, където да ми го сложат (това продължава да бъде Panasonic-a). Аз ли криво търсих, гугъл ли криво ме разбра, не знам, звънях на още две места, където казаха, че не слагали. Накрая щастливата развръзка настъпи благодарение на френд, който ме светна, че срещу блока ми от другата на страна на булеварда има такъв сервиз. (Всички прилики с приказни и романови сюжети са случайни.) Та там ми го сложиха благополучно и ми пуснаха радио Романтика:Р Аз бързо превключих на "Ретро", където символично прозвуча Alphaville - Forever Young. Поздрав за нас, които бяхме млади през 80-те:)

Да не забравя да кажа къде се намира сервизът за монтаж на автомобилна електроника: Младост 3, блок 326. Препоръчвам го.

И съвсем без никаква връзка: ето новия ми герой в Guild Wars: Nightfall. Казва се Toccata and Fuga, защото обича chants, shouts, arias, and songs:)