hazelnuts: America the Beautiful

O beautiful for pilgrims feet,

Whose stem impassioned stress

A thoroughfare for freedom beat

Across the wilderness!

Този мордорски пейзаж се намира край Пейдж, Аризона и е от непредвидените дестинации, които посетихме спонтанно, защото собственичката на мотела в Биг Уотър, Юта ни ги препоръча. Глен Каньон и Horseshoe Canyon.

Иначе мотела го избрах да е в дивата пустош. Исках да съм близо до небето и скалната пустиня и успях.

Беше малък и уютен и се казваше High Desert Lodge. Дори самото му име те влече.

На люлката под дървото пих кафе и пуших.

От фоайенцето. Важно е да не се плюе на земята, истинските каубои всъщност са възпитани.

На закуска. Я-я, снимам храна. Може би трябваше да го правя по-често.

Прекрасна Юта. Искам пак да се върна там, струва ми се, че пътят ще ме чака.

Спряхме в странно украсено крайпътно местенце. Комбинацията между китките и дракона/динозавър много ми хареса. Освен това, при все цялата ми предпазливост да не снимам хора, тия реднеци с камиончето и шапките успяха да влязат в кадър.

Нарочно слагам мега калпава снимка, за да се мотивирам да напиша текста малко по-долу.

Знам, че възприемаме 80% от информацията за света със зрението си, но съвременната обсесия с фотографията ме притеснява и изнервя. Никога не съм се смятала за "визуална личност", обичам повече думите, в цялата им измамност и невъзможност за еднозначно тълкуване. Ама картината струвала колкото хиляда думи. Дай ми хилядата думи и си вземи картината! Само че публиката не обича да чете много букав, а и писателят не обича да пише надълго. Мярнах нейде репликата, че от една фотография можело да се разбере какви книги е чел фотографът, каква музика е слушал и т.н. Може да се разбере и колко пари е дал за фотоапарат и колко е чел за фотографията...

Сигурно са изписани томове за взаимодействието и конкуренцията между рисуването и снимането, но за мен първото е на светлинни години напред от второто, независимо от медиума - всъщност даже доста харесвам графики (и чернобели снимки;). Особено когато става дума за пейзажи, и двете изкуства отразяват сътвореното от друг, красота, която е "там" и очите и ръцете на виждащия човек могат единствено да притурят съвсем малко към мястото. Не виждам причина снимката на Антилопи да се продава за милиони долари. Няма майсторство на фотограф, което да заслужава толкова висока цена, освен ако някой просто не иска да се изфука, че има много пари, което си е напълно легитимно желание в наше време...

И тук да кажа, че аз гледам фотографии в интернет, а понякога дори и на изложби, но те са най-вече на места, където бих искала да стъпя на живо, но поради ред обстоятелства не ми е възможно точно сега. Понякога гледам снимки, правени от познати, и кадърът се оцветява по различен начин, когато знам, че го гледам през очите на точно определен човек. Качвам собствени снимки, правени предимно с телефон, за да могат хората, които ги гледат, да се пренесат на тези места и да си представят, че са с мен. Но тези хора в общия случай го правят, защото ме познават и искат да видят споделеното от мен, да разберат какво намирам за красиво и/или впечатляващо, за да ме опознаят по-добре. Непознатите биха намерили по-хубави снимки в гугъл.

Интересно, открих подобна на моята гледна точка в Guardian. Там е и най-скъпата засега фотография, при това чернобяла! EICTE!

И сега е ред на Брайс, който ми е може би най-любимото място от пътуването, защото не го бях очаквала. За Гранд Каньон бях чела, гледала снимки, мечтала, копняла, а за Брайс чух едва от Джен. Разбира се, тя е истински фотограф и дано не се засегне от това лирическо отклонение, което бях започнала в черновите под името Images and Words.