Silent Lucidity

Master of illusion, can you realize

Your dream's alive, you can be the guide but...

Ако четете това, историята има сравнително щастлив край.

В края на самотния октомври се подхлъзнах и паднах лошо на прага на кварталния супермаркет, където бях отишла да купувам боя за оранжевите мъфини-тикви за хелоуинското парти на Мишо. Ударих си палеца на дясната ръка, но успях да направя мъфините същата вечер, да работя почти 2 седмици след това, както и да развеждам две смени гости из Люкс и околностите. Понаболяваше ме, но не особено много.

Точно преди да заминем на къмпинг, ме пратиха с ритници на спешно отделение, където бързичко ме обездвижиха, въпреки че не видяха счупено на рентгена. Оттам нататък животът стана труден:) Накратко, след като от първата болница ме обявиха за здрава, махнаха ми шината и ме пратиха на кинезитерапия, отидох на ортопед в друга болница, за който си бях записала час три седмици преди това, и той най-сетне се сети да ми назначи ехография. Ехографията откри скъсан лигамент и ми сложиха шина за още три седмици, като ми казаха, че ако не зарасне, ще ме оперират. 

Шината, обхващаща само половината длан, беше синя и стилна, но от нея имах денонощни болки, които не стана ясно откъде идват и не са затихнали напълно след свалянето й. Третият лекар ми направи ехограф и не видя възпаление - твърди, че лигаментът е зараснал и няма нужда от операция. Повод за малка радост:) Тръгнах на кинезитерапия и ме боли още повече, но това било нормално, твърдят младите и красиви люксембургчани, които се грижат за палеца ми. Едва ли чак е нормално, но какво да се прави... Има и светлина в тунела - злополуката ме принуди да наема чистачка, Рада и Мишо се научиха да готвят, верни приятели ме караха насам-натам при нужда и отново започнах да слушам много музика. В тази връзка - Spotify e в България. Ликуй, народе!

Днес Мишо имаше коледно тържество с българските деца и аз, понесла купени шоколадови бисквитки *sigh*, се качвах по стълбите към класната му стая, когато изведнъж чух ангелски хор. Деца пееха в тишината, явно часът още не беше свършил, но бяха излезли в коридора. Не тръгнах към тях и останах на стълбището. Изведнъж се появи процесия от около 20 дечица с бели роби, момиченцата с гирлянди в косите, момченцата с високи островръхи шапки. Носеха запалени свещи и внезапно осъзнах, че пеят на фински нещо за Лусия. Наистина нямам думи да опиша колко бяха вълшебни...

После проверих и се оказа, че днес е денят на св. Лусия, древна мъченица на християнската вяра, която се чества основно в Скандинавските страни. Чуйте песента на шведски тук.

The best music is there to provide you with something to face the world with.

Glory of the Empire

They won, but for what cause?
What we do echoes in eternity

Бях в България три седмици и сякаш всички, с които разговарях, ходеха на протестите. Това показва, че приятелите ми са Хубави, Умни и Интелигентни и това го казвам без капка ирония.

Някога се опитаха да ме вкарат в политиката - бях отряден председател и ходех на заседания на дружинния съвет на пионерската организация в училището ми до 7 клас. След това трябваше да прокарвам училищната политика на местно ниво, тоест в класа. Не бях популярна сред съучениците си, но се справях някакси с разпределението на задълженията и писането на отчетите. А и бях най-добрата ученичка в класа, което вероятно е означавало, че съм имала свободен ресурс и енергия да изпълнявам всички допълнителни организационни задачи, в които така или иначе не вярвах особено, бяха мръсна и неблагодарна работа, но все някой трябваше да я върши.

От друга страна, имам приятелка, която на същата възраст е искала да стане дружинен ръководител, тоест член на партията и политическа личност. След промените не членува в партия, но се занимава с политика на метаниво. Наистина е един от най-добрите организатори, които познавам, има невероятни способности да убеждава, да вдъхновява и да ръководи. И, кхъм, да манипулира, разбира се. За нея хората са като тесто, от което извайва върхове на кулинарното изкуство там, където аз щях да замесвам обикновени питки.

Да наречем тези два подхода към политиката "насъщен" и "гурме".

По-голямата част от политиците са организатори на дейности, за които повечето хора нямат време и желание да се занимават. Редовите граждани дори не биха присъствали на заседание на общински съвет, защото ще умрат от скука. Там се приема дневен ред, набелязват се приоритети, вземат се решения, постигат се компромиси, поема се отговорност. Работи се по прозаични неща като цена на билетите за градски транспорт, осветлението в парковете, бюджета за общински жилища. Примерно де, измислям си тези неща в момента. За тяхната реализация е нужно да си работлив, да можеш да защитиш гледната си точка срещу общинския съветник, който иска да даде разрешение за още билборди, и да си достатъчно гъвкав като мислене, за да можеш да лавираш между частното и общото. Това е насъщният подход към политиката.

 При гурме подхода се изисква да имаш много по-широк поглед към нещата и да си, както е модерно сега да се казва, харизматичен визионер. Да се наясно с миналото и да си го анализирал в детайли, но и да разбираш бъдещето и да си отговорен към него. Да умееш да привличаш хората към себе си и да ги цениш не само като твои избиратели, но и като личности. Да владееш груповата динамика, да можеш да прокараш мост между идеите и нещата, да градиш търпеливо, но без да се страхуваш да разрушиш и да започнеш отначало. Да разбираш лидерството като служение. 

Иначе казано, би трябвало всеки да може да си сготви за ежедневна консумация, а за гурме готвачите трябва талант и обучение. 

Когато говорим за "морал в политиката" обаче едва ли говорим за личностните качества на политиците. Моралът впрочем няма много общо с личността, той предполага универсално надчовешко разбиране за добро и зло, трудно съвместимо с постмодернистичната липса на определености и истини. Когато искаме справедливост, прозрачност и "чуваемост" от политиците си, дали всъщност не искаме да бъдем забавлявани по наш вкус? Дали не искаме филмът, за който сме платили (с данъците си), да задоволява нашите естетически потребности, актьорската и режисьорската работа да са на ниво, а сценарият поне малко да следва книгата. Не се ли замисляме за къртовския труд, необходим да се създаде закон, за непрекъснатата хамалогия по прилагането му? (То и за правенето на филм се иска къртовски труд.) Прекалено много мислим за политиците и твърде малко за политиките, а искаме или не, "системата" е необходима за функционирането на обществото, както е необходим и правилникът за движението по пътищата. Чувала съм, че в Катманду предимство на кръстовище имал по-едрогабаритният автомобил, но там е уж третият свят, нали? 

През последните 20 години трябваше да бъдат осъдени много корумпирани и алчни политици, но съдебната ни система е загнила и воняща и не работи. Трябваше да бъдат осъдени и много алчни и безскрупулни не-политици също така. В България от две десетилетия има процъфтяващ неправителствен сектор, който се бори за демократични практики, прозрачност и прочие, но резултатът от техния труд не се поставя под съмнение, за разлика от този на политиците. Участието на гражданите би следвало да започва от доброволни дейности на ранна възраст, от мисъл за другия и за общността, от учене на отговорност и отчетност – accountability - или, с други думи, за мой голям ужас, от пионерска организация. Но концепцията за общото благо е чужда за съвременния краен индивидуалист, какъвто, боя се, съм и аз.

Storm of Swords

The North remembers...

Третият сезон на Game of Thrones свърши на косъм от съвършенството. Такъв си беше отначало докрай, най-добрият досега, макар че първият винаги ще има специално място в сърцето ми, защото го гледах, без да съм чела книгите.

Имаме една позната, която разрешава на 11-годишното си дете да гледа сериала, но аз съм планирала да разреша на Рада едва през 2016, буквално PG -16. Aко дотогава английският й е станал толкова добър, че да може да прочете Song of Ice and Fire в оригинал - берекет версин, дето се вика:) Таман ще е излязла и шестата книга, рекъл оптимистът. Засега обаче ще трябва да ме търпи как гледам на слушалки поредния епизод, защото нямам търпение да дочакам да си легнат, и да ми задава по някой разсеян въпрос. За Мишо пък съм 95% сигурна, че никога няма да прочете книгите, но докато той на свой ред стане на 16, ще сме останали сами двамата (силно се надявам Рада да иде да учи висше някъде другаде), поради което  подозирам, че ще ми е трудно да оказвам PG, пък и като нищо ще са го спойлнали съучениците му за този стар сериал. Но ето, аз гледам стари сериали като Сопрано и наистина не знам какво става на финала...може пък и той да се запази Unsullied. 

In other news, време е за предпоследния полусезон на Breaking Bad, защото финалният полусезон започва на 11 август. При него, за разлика от GoT, няма и грам guilty pleasure, това си е изкуство от класа - актьорска игра, режисура, сценарий, камера. Даже обмислям дали да не го започна отначало. Брайън Кранстън, Аарон Пол, Винс Гилиган - знам, че ще бъдете дори отвъд съвършенството.

The Calm Before The Storm

Парус
М.Ю.Лермонтов

Белеет парус одинокий
В тумане моря голубом!..
Что ищет он в стране далекой?
Что кинул он в краю родном?..

Играют волны - ветер свищет,
И мачта гнется и скрыпит...
Увы, - он счастия не ищет
И не от счастия бежит!

Под ним струя светлей лазури,
Над ним луч солнца золотой...
А он, мятежный, просит бури,
Как будто в бурях есть покой!

1832

:) found this in drafts, enjoy

I Don't Wanna Miss A Thing

Don't wanna close my eyes
Don't wanna fall asleep

Месецът на поредните парламентарни избори, на неспирния дъжд в Люксембург и на двете смени гости у нас мина като бързотечен планински поток. Много се радвам, когато виждам приемственост в бита и битието под формата на стари приятели в нова среда (приемаме още гости!). Никак не се радвам, когато в политиката се издигат като мръсна пяна компрометирани и нагли персони. Но... всичко тече!

Дразня се на израза "българска работа", защото вярвам в общия корен на човечеството, особено на европейската му част, а и не ми се слуша как "това само в България е възможно". Никога не съм възприемала българското в себе си като доминантен аспект, а познавам толкова много свестни българи, че съм убедена в огромния потенциал на държавата ни. Знам, че навсякъде хората са склонни към лично облагодетелстване и измами, ако няма строга външна система, която да играе ролята на възпиращ фактор. Обаче напоследък адски ме е яд на случващото се в България до степен да си кажа, под сурдинка, "добре, че се махнах". 

Работата е там обаче, че не съм се махнала истински. Прекалено голяма част от живота ми е свързана с България и ще продължи да бъде така, докато не се пенсионирам и се върна обратно. Иска ми се законността и справедливостта да станат добродетели в онази част от Балканския полуостров, където израснах, където се научих да чета и да слушам музика, където катерих върхове и пих с приятели. Иска ми се полицаите да са добрите и децата да се учат, че могат спокойно да се обърнат към тях, когато имат проблем. Искам смелите, силните и умните мъже и жени да избират тази професия, за да бранят беззащитните от злото. Искам пътят до Чудните мостове да се ремонтира. Искам България да бъде рекламирана умело в интернет и да има неспирни приходи от туризъм, защото вече съм била в Швейцария и мога да сравня. Да, Алпите са умопомрачително красиви, Женевското езеро - също, но и българските планини са великолепни. Ходете и заради мен:)

И да спра ранта в чест на новото правителство, като възкликна с Алеко: „Има бъдеще нашата хубава България!“

These Are the Days of Our Lives

или Лондон, 20 години по-късно.

Отначало ме беше страх. Сама с две деца в непознат милионен град, настаняване от airbnb.com, който бях пробвала, но за пръв път се регистрирах и общувах с домакина ми по интернет, полетите бяха с Ryanair вечер и рано сутрин, а трябваше да правим връзка с влак от летището до града. Изобщо, поводи за притеснение - бол.

Всичко мина добре. Домакинът Кай беше много любезен и услужлив, а апартаментът беше приказен, дори по-хубав, отколкото на снимките. На отиване взехме такси от Liverpool Street station (черно лондонско такси), но на връщане вече знаехме пътя и си го извървяхме за 15-20 минути, въпреки ранния час. Страхът се уталожи и на мястото му дойде ако не еуфория, то поне тихо доволство, редувано с вълнение почти като дете или млад човек.

Едноседмичната ни програма беше сравнително гъвкава и ще я приложа за поколенията:)

Петък вечер - пристигане към 10 вечерта, дъжд и студ. Апартаментът ни беше до Aldgate East, тоест в East End, с изглед към Краставичката.

Събота - Лондонското око и аквариума Sea Life. Бях купила комбиниран билет по интернет. Лошият късмет беше, че валя сняг, а хубавия - всичко останало. Аквариумът е прекрасен, ще повторим другия път.

Неделя - английска закуска във френска закусвалня в East End и пазаруване на Spitalfields Market, препоръчан ни от домакина, после се оказа, че го има в пътеводителя. Лек дъжд и студ, купих си ръкавици, че бях забравила моите. На връщане минахме по Brick Lane, известна с това, че в нея няма нищо английско и така си е. Мултикулти до дупка, бял човек не видяхме:) Отсега нататък така ще е, да свикваме.

Понеделник - Британски музей. Видяхме залите за Древен Египет, Рим и Месопотамия.

Вторник - обяд със стар приятел и после the London Dungeon. Децата умряха от кеф, даже имаме снимка как ми секат главата.

Сряда - Природонаучния музей. Умориха се много и дума не стана да ходим и в Научния музей до него. Но минахме през Хайд парк, което въпреки студа беше приятно.

Четвъртък - разходка до Бъкингамския дворец и конната стража, обяд със стар приятел и после разходка до Ковънт Гардън и Сохо. Второ пазаруване за Рада.

Петък - Tower of London. Най-после хубав ден!

Събота сутрин - полет обратно към Люкс.

Обикалянето с деца е много по-малко, отколкото обикновено за мен, следобед се прибирахме и гледахме телевизия. Пазарувахме от Теско и закусвахме и вечеряхме вкъщи. Другия път пак в същия апартамент, казаха децата.

Миналия уикенд гледахме мюзикъла We will rock you. През май ще идва в София, препоръчвам. 

Мишо: "Това е най-хубавият концерт, на който съм бил!"

Рада: "Защо досега не съм била фен на Куин?"

И цяла седмица у нас се слуша Куин! Мишо научи наизуст текста на We will rock you, а Рада се изуми, че актьорът в главната роля на тийнейджъра всъщност е на 43. Who wants to live forever?

The Little Things Give You Away

And now there will be no mistaking
The levees are breaking

Напоследък прочетох фразата "хора, които извличат енергия от превръщането на хаоса в ред". Ставаше дума за специалист по "decluttering" - плащаш на някого, който да дойде у вас и да ти каже какво да изхвърлиш и как да наредиш останалото. Лично мен тази идея много ме радва, но, естествено, не бих наела такъв човек. Не бих наела дори интериорен дизайнер, макар че в момента съм пред такъв избор. Може би те също извличат енергия от превръщането на хаоса в ред - аз само губя енергия от тази дейност. Слагането на неща "на мястото им" ужасно ме уморява, както и измислянето къде да им е мястото. Освен това едно и също място за разни предмети ми доскучава, колкото и да ми е харесвало първоначално. Опитите ми за минимализъм не са особено успешни - особено по отношение на дрехите на тийнейджърката ми:) Тя в момента е на Konzertreise в Германия с училищния хор и оркестър, а в нейно отсъствие подредих малко гардероба й. Не мога с точност да определя какво ме накара да го сторя, но се почувствах по-скоро по-добре, отколкото по-зле след заниманието. Те с Мишо също като мен не са никак подредени, така че сме обречени да живеем перманентно на ръба на тоталния хаос. 

Тази седмица излизам в отпуск, а в петък, живот и здраве, заминаваме с децата за Лондон, за да отпразнуваме 20 години от последното ми ходене там. Отново се раздвоявам между уседналост и пътуване, питам се защо правя едното или другото, дали действително искам да обиколя света, или поне Европа? Или искам кротко да почивам в селска вила и да поливам цветята, а защо не и доматите? Някога мечтаех за приключения по други континенти, а сега предвиждам, че те, също като любовта, остават за друг живот. И в това няма нищо лошо, защото все пак съм постигнала немалко неща и съм се научила, поне донякъде, да съм доволна и благодарна. 

В заключение - поздрав с една песен от далечното минало, която се уча да разбирам.

Semblance of Liberty

If the virtues of tomorrow
Cause the greed of today
We won't have a future

Карнавалната ваканция, децата са на почивка с тати, а аз си взех два дена отпуск, така че в следващите четири дни алармата на телефона за събуждане ще е изключена. Рай!

Търсех нещо в блога си и се зачетох, за пореден път стигайки до извода, че преди съм била доста по-интересен човек и съм се занимавала с по-интересни неща. В чест на оттеглилия се папа, който наистина много ми допадаше, ето един стар пост за неговата енциклика за надеждата. Сега живеем в 95% католическа държава, децата имат час по католическа религия в училище, но рядко ходим на църква, а с Мишо и Рада водим разговори, от които е видно, че не са особено вярващи. А светът изобилства с неща, които биха могли да променят ума човешки, докато го подхранват и му дават енергия. Естествено, умът също може да затлъстее от некачествена храна, или да отслабне от глад. Въобще не съм споменала думата "душа":)

Решила съм целенасочено да прослушам пак музика, надявам се също толкова успешно, колкото беше и целенасоченото четене на книги. (В Goodreads  съм обещала да прочета 50 книги тази година, като препрочетените не се броят - в момента съм на Ender's Shadow.) Надежда за по-добър свят, един вид. Може да почна с малки крачки - примерно с метъл групи с женски вокали. Много трудно харесвам женски вокали, но замисълът е да зарибя децата с малко по-различна музика, че леко взе да ми писва от Тейлър Суифт. Взехме си платеното издание на Spotify, което може да се слуша на мобилни устройства, и вече знам наизуст We're never getting back together и Mean. Не е лошо, нови хоризонти, разкрепостено съзнание, особено препоръчително упражнение за застаряващи хм, лелки, обаче от толкова разкрепостеност се превръщаме в разграден двор. Кога мина времето, когато децата слушаха моята музика... За саундтрака от Pitch Perfect с кавъри на осемдесетарски хитове да не отварям реч, че почва да ми се причува Like a Virgin в изпълнение на Михаил.

Рантнах, сега да похваля момчето, че завърши срока с много добър успех, като по математика, английски и физическо е изключително добър, по музика, арт и български и околен свят доста добър, дори по поведение резултатите не са катастрофални. Да похваля и момичето, което смени учителя по Science втория срок – да припомня, че тя е с три срока, а Мишо с два - но и при него е супер добра. Освен това с училищния хор ще ходят в Мюнхен и по този повод да завърша положително с тази с песен на измислен език, която знаем от хора, и за която вкусът на всички ни съвпада.

Wo bist du

 Die Warmen Hände Sind So Kalt

Тук валя доста сняг и януари беше студен, имам чувството, че годината почна преди години. Времето тече много бавно, прочетох доста книги, не само на новия Киндъл, но и от библиотеката. Не бях ходила на библиотека от студентските си години, много е вълнуващо:) Хубавото и лошото е, че има доста богат избор от англоезични книги и не си упражнявам френския, но може би занапред ще се възползвам и от основния фонд на френски, а защо не и на немски? Да започнеш нов език от нулата на 41 г. не е най-добрата идея, но преминах първото ниво на немски с 90 от 100 точки. Хич не ме бива с говоренето, там имах само 14 от 20 точки, но вече поразбирвам някои текстове на Рамщайн:) За съжаление финският падна жертва на намаляващия  ми мозъчен капацитет и много малкото енергия в края на работния ден. 

След работа съм втора смяна готвене и чистене и занимаване с децата, не съм сигурна кое от трите е най-изтощително. Рада се възмути, че сме яли само здравословна готвена храна, трябвало отвреме навреме да ядем и junk food, та миналия уикенд им купих меню за вкъщи от Pizza Hut. На моменти дори мисля да си вземем чистачка, но нещо в мен се бунтува - чистенето зимно време е единственият ми фитнес, при нас проблемът е основно в разтребването, а не в чистенето, а и не ми се ще да експлоатирам някоя бедна португалка. Произхождам от бедно работническо семейство (почти де) и не ми се играе на средна класа от южноамерикански тип. А и апартаментът няма и сто квадрата, макар че, като почна да чистя, ми се струва много по-голям. Което ми напомня онзи лаф, че в казармата тоалетните се чистят от сгафилите новобранци, а след сватбата - от любимата жена. Я да видя има ли още опция за анкета тук? 

Не я намерих, пфу. Вариантите за отговор на въпроса "Кой чисти у вас?" щяха да са: а) жената б) мъжът в) чистачката г) чистачът. Буква г) е шега.

Децата растат, особено Рада, която вече е висока колкото мен и много женствена. Вярно, възмущава се от мен повече, отколкото заслужавам, и нерядко се караме, но все още успявам да си говоря с нея покрай многобройните й приятелки и приятели. Не знам какво е да си one of the popular kids и я гледам хем с възхита, хем с тих ужас. Това кина, гости, мотаене по молове... Даже малко си развали успеха, тоест, имам си истински пубер. Впрочем някой да е чувал за пубертет при момчетата около 10-годишна възраст? Знаех, че ще се засекат, но не очаквах чак толкова скоро. Споровете с Михаил са доста по-изнервящи от тези с Рада, но пък и той е много по-емоционална личност.

Съжалявам, че тук нямаше секция за гласуване на референдума, за да гласувам с ДА. Към настоящия момент токът от ядрените централи ни трябва, за да си караме електрическите коли, каквато се надявах да ми е следващата. Затова пък на 30 км оттук си имаме френската АЕЦ в Cattenom, която се виждала от по-високите сгради. И днес гледах в гугъл мапс на какво разстояние е Белене от Козлодуй и изведнъж изпитах силна носталгия по България.