Ghost in Dreamland

Първи ден в Люкс без деца. След известно количество драми се оказа, че планината няма да ходи при Мохамед, но човек не бива да е максималист. Вчера напазарувахме в местния мол с гостенката от България, аз си купих и чаши за вино. Бях си донесла чаши за бира, естествено, но трябва да се работи в посока социализиране на няколко фронта. Тук е винарски регион.

Сутринта установихме, че беше валяло, но това не спря плановете за туризъм в близката гора. (Наистина е много близка, на 5-6 спирки с градския транспорт.) Преди това отскочих до катедралата "Нотр Дам", но, понеже бяха сменили времето, се озовах по средата на немската литургия вместо в началото на френската. Те са съвсем еднакви де, но на различни езици, от немския разбрах пет думи накръст. Важното, разбира се, е чудният орган и чудният хор, който гостувал от Саарбрюкен (това го разбрах).

Снимки от тричасова разходка в гората тук. Много обичам есента.

Vor dem Sturme

Времето не е чак толкова лошо, колкото очаквах. Често е ясно и студено (особено сутрин), валежите засега са редки и рехаво-ръмежни - както казва Рада, все едно си на морето и те пръскат вълните, което било приятно. Духа и слаб, до умерен вятър. Абе малко бургаски климат си имаме...

Вчера гласувах, основно за да се разходим на слънчицето. Изборната секция беше в един италиански ресторант - книжарница, където дори се оказа, че съм ходила на обяд в едно безметежно минало, когато още не бях почнала работа. Нямаше особено много хора, но пак се видях с колеги. Скоро ще науча една трета от тях по физиономия. Засега повечето са ми имена с телефонни номера.

Работата ми е много, новонаучената информация е в недостатъчно обработен насипен вид в главата ми, та има нужда от разтръскване и утъпкване. Надявам се това да се случи в близките седмици, последното ми засега обучение по ИТ е в четвъртък. Понеже умря циганката, дето ме хвалеше, да се похваля, че от 8-те човека група от 7 националности аз схващам най-бързо. Ама дългосрочната ми памет не е толкова добра, колкото може да се очаква. 

Започнах да уча пак фински в тази връзка, за да увелича шансовете си да се запиша на курс от март. Курсовете тук са 1 път в седмицата по 4 астрономически часа, но има сложна система за записване, която взема предвид от какви езици има нужда департаментът. Първо трябва да покрия процедурните езици, което за мен означава немски от нулата. Всъщност аз имам доста по-положително отношения към немския сега, отколкото на младини, не на последно място заради Rammstein, Subway to Sally, Haggard и Lacrimosa. Но все пак това си е ангажимент за 6 години напред. Повече ще ми хареса да уча фински, но за да вземат предвид личния ми интерес, трябва да съм на пето ниво. Тестът е през декември, дотогава трябва много да уча, но обикновено вечер съм уморена (изненада!). 

Четири дни от пет работни децата са по цял ден в училище и/или занималня и тепърва след това трябва да се преговарят уроци, да се готви и да се пере (и суши !). До 9.30 ч. гледам да са заспали, защото иначе трудно отлепят сутрин, особено Миш. Нито един от двамата не е ходил на занималня в България, та нямат никакъв тренинг. Но определено мога да кажа, че за почти месец посвикнаха с училището и дома, харесват си учителите и съучениците, и силно негативното отношение към местенето ни тук вече е неутрализирано. Надявам се, че като дойдат мебелите ще минем и на плюс.

First Tango in Luxembourg

И ето най-сетне интернет у дома! Благодарение на "Танго", които не ми поискаха блокирана сума в кредитна карта, за да подпиша договор с тях, за разлика от конкурентния монополист.

Разбира се, трябваше също също и договор за наем и банкова сметка. За банковата сметка сагата е съвсем отделна, успях да си я открия малко преди първия работен ден, след като ми бяха казали, че е необходима регистрация в люксембурската община.

А аз такава още нямам...

Свързан текст няма да се получи, и без това съм позабравила емоциите от първите дни, така че ето кратък преглед на първите три седмици.

•  Нанесохме се в съвсем празен апартамент с багажа от самолета. Бях закупила надуваеми легла, които ме чакаха у приятелка. Взехме ги, надухме ги и спахме на тях до онзи ден.

• Децата тръгнаха на училище два дни след пристигането, още преди аз да тръгна на работа. След двудневен експеримент с пълно потапяне във френския език, Мишо бе преместен в английска паралелка. Оказа се, че все пак знае доста английски от 1 клас в училище и от много компютърни игри.
• В английската паралелка има и българче, което помага на Мишо с английския. В занималнята на Мишо (два следобеда в седмицата) има българче, на което ТОЙ помага с английския. Там впрочем възпитателката е чернокожа, на което аз много се кефя, защото от малки ще свикнат на разнообразни раси. В Люксембург има доста африканци.
• Рада е в първи клас на гимназията, което отговаря на нашия шести, но съучениците й са родени 2000 година. Досега беше най-малката в класа, сега е най-голямата. И там има българи, които й помагат, но тя все пак е на възраст, в която момичешките приятелства са по-важни, а за тях трябва да се говори на английски. Става все по-добра след първоначалния шок и ужас и вече има едно 9/10 по география.
• Живеем на една прекрасна улица край парк, нашата кооперация е строена 2000 г., но всички останали сгради са стари и красиви и биха могли да са архитектурни музеи. На автобусната ни спирка има две банки, които приличат на замъци с кули.
• Имам миялна машина за пръв път в живота си! Auto Wash отнема цяла вечност...
• За пръв път в живота си имам и сушилня. Първите ми покупки бяха пералня и сушилня, които ми инсталираха в приземието редом с други перални и сушилни. Ходя да пера с асансьора. Екшън.
• Работата ми харесва. На 15 мин. с автобуса от нас, имам офис с нелоша гледка, хубав компютър и тонове нова информация за обработване. Непрекъснато съм на разни обучения, основно ИТ, защото работата на преводача изисква много CAT tools. Българите сме разпръснати, аз съм в немския сектор, което донякъде ме мотивира да започна да уча немски.
• Като казах немски, да прорева за втория официален език в Люкс - френския. Френският ми е конкурсен език, тоест изпитната комисия твърди, че мога да превеждам писмено от него, но аз дефакто никога не го бях говорила извън класна стая и то преди 15 години. Отначало казвах Vous parlez anglais? и продължавах на английски, но сега съм решила да се мъча. Все повече разбирам като ме питат разни неща, но говоренето е... абе мъка. Произношението ми никога няма да бъде добро, но това го знаех още от втори курс в университета. Утехата ми е, че тук на никого не му пука за произношение, всички говорят смешен английски и, съответно предполагам, смешен френски. Иначе първото ни обучение беше и на двата езика по избор, всички четива са на трите "процедурни" езици на Комисията - немски, френски и английски.
• Миналата събота посетих ИКЕА-Арлон, която е в Белгия, но е на 19 км от нас. Без помощ от приятели нямаше да се справя, още веднъж благодаря на Ина и Харалд. Той ми сглоби и икейските столове, които се оказаха произведени в България. Да живее глобализацията:) Имаме и матраци, останалата част от мебелите ще дойдат след още десетина дни, защото поисках и монтаж, а за него се чака. 
• Камиончето от София ни докара важни неща като тенджери, чинии, завивки, играчки и книги. Готвих любимите им манджи, водих ги на площадки, но като цяло сме в екстремна ситуация. Добре, че има широки первази на прозорците, които ползваме вместо бюро и маса. Рада се успокоява като си чете, а Мишо - като играе KOTOR.
• Колегите ми ахкат как съм се оправила толкова бързо с всичко. Това е то школата на самотния родител, само да сме живи и здрави, останалото ще се нареди. Рада ходи на религия, впрочем, а Мишо - на морал. За другия път тя има да научи наизуст Hail Mary и доста харесва учителката си. В тази подточка има кохерентност, макар и не съвсем очевидна.
• Au revoir.