Не може да се каже, че харесвам организирани екскурзии, но Египет е едно от местата, където самосиндикално е трудно да се придвижваш. Доскоро из пустинята се е пътувало с въоръжен конвой, но сега го бяха отменили и пътувахме само с нашия автобус. Екскурзоводите ни за Луксор и Кайро бяха българи, но по закон в Египет чужденци нямат право да разказват за древността, затова и на двете екскурзии имахме фиктивен египетски гид, който носеше табелката и подвикваше името на групата ни. В Луксор кодовото ни наименование беше "чеверме", а в музея в Кайро - "Бургас". Вторият гид говореше лесноразбираем руски без падежи и добре ни разказа и показа ключовите места в огромния Египетски музей. (Между другото, българинът ни уведоми, че Мохамед е един заможен човек, който има две съпруги. Многоженството е законно, стига да можеш да си го позволиш откъм жилища, пари и полова мощ.)
Повечето екскурзии до Египет предлагат 1-2 дни в Кайро и остатъка от почивката на други места, като град Хургада на Червено море е добра изходна точка за обикаляне. Някои от пътниците с нашия чартър тръгнаха на круиз - с автобуса от Хургада до Луксор е към 400 км, после с кораб до Асуан и обратно за около три дни, после връщане в Хургада. Българското възрастно семейство на около 70 години сигурно си празнуваше така златната сватба, браво на тях, но аз продължавам да си мисля, че пътуването в следпенсионна възраст не е оферта. Най-малкото не знаеш колко ще си здрав, дори и да си жив. Пътят с автобус през пустинята е уморителен, аз го проспах в едната посока, защото се тръгва в 4:30 сутринта. Събудих се чак в зелената долина на Нил.
Хората в Южен Египет се изхранват основно със земеделие, при това съвсем примитивно. Тракторите и комбайните са малко, все още има хора, които орат с магаренца. Къщите са малки и недостроени (не се плаща данък, ако от покрива ти стърчи арматура), жените са целите в черно, а децата - безброй. Само през последните 9 месеца населението на Египет се е увеличило с около 1 млн. души. Бедността на хората някакси не им пречи. Статистически са само три пъти по-бедни от нас, но изглеждат доста по-щастливи. Джамиите са на всяка крачка, и дори в "светската" Хургада целия петък градът гърмеше първо от пеене, после от нещо, което звучеше като политическа реч, но после реших, че може да е проповед.
Християните-копти са около 10% и като че ли са по-богати. Посетихме курортчето Ел Гуна северно от Хургада, изцяло собственост на богата коптска фамилия, която притежава и единия от телекомите. Построено е в пустинята край Червено море и са изкопани канали във форма на морска звезда, каквото означава името Ел Гуна на арабски. Архитектурата е по-скоро средиземноморска, разни богати хора са си купили вили там и изглежда прекрасно. По-доброто място за почивка, според мен, ако искате луксозен хотел и място за разходки - площади, улички, кино, заведения на открито. В Хургада видяхме много хубави хотели, но отдалечени от центъра и наоколо е камънак. Ако искаш да се разхождаш навън, трябва такси.
Ние много се разхождахме в "стария център" на Хургада, оттам пазарувахме сувенири, а последния ден открихме и истинска улица с бакалии, в които има олио и кетчуп. Не че ни трябваха, но в така наречените "супермаркети" на главните улици имаше само вода и вафли общо взето. На ето тази улица намерихме пекарна, откъдето си взехме арабски питки, сладкарница, откъдето закупих обещаните шоколадови бонбони, магазини за фаянс, откъдето не си купих нищо, а ми се искаше! Новите кооперации изглеждаха по-хубави от доста наши, а уличките бяха разкопани, но ние това си го умеем също. Струва ми се, че работещите в туризма в Хургада са нещо като "средна класа", нормално живеещи египтяни. А пък аз колкото и да обичам да съм турист, искам, доколкото е възможно, да видя и как живее средният жител на дадена страна.
По пътя към луксозната "Марина Хургада", която също изглежда чудесно, се минава през бедняшки рибарски квартал. Открийте разликите. 
На мен всичко много-много ми хареса... Да не пропусна да кажа колко беше чисто, тези хора чистят непрекъснато, колко беше вкусно и здравословно яденето (е, може би без сиропираните сладкиши) и колко цивилизовани са арабите всъщност, въпреки контрастите.
Повечето екскурзии до Египет предлагат 1-2 дни в Кайро и остатъка от почивката на други места, като град Хургада на Червено море е добра изходна точка за обикаляне. Някои от пътниците с нашия чартър тръгнаха на круиз - с автобуса от Хургада до Луксор е към 400 км, после с кораб до Асуан и обратно за около три дни, после връщане в Хургада. Българското възрастно семейство на около 70 години сигурно си празнуваше така златната сватба, браво на тях, но аз продължавам да си мисля, че пътуването в следпенсионна възраст не е оферта. Най-малкото не знаеш колко ще си здрав, дори и да си жив. Пътят с автобус през пустинята е уморителен, аз го проспах в едната посока, защото се тръгва в 4:30 сутринта. Събудих се чак в зелената долина на Нил.
Хората в Южен Египет се изхранват основно със земеделие, при това съвсем примитивно. Тракторите и комбайните са малко, все още има хора, които орат с магаренца. Къщите са малки и недостроени (не се плаща данък, ако от покрива ти стърчи арматура), жените са целите в черно, а децата - безброй. Само през последните 9 месеца населението на Египет се е увеличило с около 1 млн. души. Бедността на хората някакси не им пречи. Статистически са само три пъти по-бедни от нас, но изглеждат доста по-щастливи. Джамиите са на всяка крачка, и дори в "светската" Хургада целия петък градът гърмеше първо от пеене, после от нещо, което звучеше като политическа реч, но после реших, че може да е проповед.
Християните-копти са около 10% и като че ли са по-богати. Посетихме курортчето Ел Гуна северно от Хургада, изцяло собственост на богата коптска фамилия, която притежава и единия от телекомите. Построено е в пустинята край Червено море и са изкопани канали във форма на морска звезда, каквото означава името Ел Гуна на арабски. Архитектурата е по-скоро средиземноморска, разни богати хора са си купили вили там и изглежда прекрасно. По-доброто място за почивка, според мен, ако искате луксозен хотел и място за разходки - площади, улички, кино, заведения на открито. В Хургада видяхме много хубави хотели, но отдалечени от центъра и наоколо е камънак. Ако искаш да се разхождаш навън, трябва такси.
Ние много се разхождахме в "стария център" на Хургада, оттам пазарувахме сувенири, а последния ден открихме и истинска улица с бакалии, в които има олио и кетчуп. Не че ни трябваха, но в така наречените "супермаркети" на главните улици имаше само вода и вафли общо взето. На ето тази улица намерихме пекарна, откъдето си взехме арабски питки, сладкарница, откъдето закупих обещаните шоколадови бонбони, магазини за фаянс, откъдето не си купих нищо, а ми се искаше! Новите кооперации изглеждаха по-хубави от доста наши, а уличките бяха разкопани, но ние това си го умеем също. Струва ми се, че работещите в туризма в Хургада са нещо като "средна класа", нормално живеещи египтяни. А пък аз колкото и да обичам да съм турист, искам, доколкото е възможно, да видя и как живее средният жител на дадена страна.
По пътя към луксозната "Марина Хургада", която също изглежда чудесно, се минава през бедняшки рибарски квартал. Открийте разликите. 
На мен всичко много-много ми хареса... Да не пропусна да кажа колко беше чисто, тези хора чистят непрекъснато, колко беше вкусно и здравословно яденето (е, може би без сиропираните сладкиши) и колко цивилизовани са арабите всъщност, въпреки контрастите.
