Hi there,
How are 'ya?
it's been a long time
it seems like we've come a long way
My, but we learn so slow
and heroes, they come and they go
and leave us behind
as if we're s'pposed to know why
Why do we give up our hearts to the past?
and why must we grow up so fast?
And all you wishing well fools
with your fortunes
someone should send you a rose
with love from a friend,
it's nice to hear from you again
And the storybook comes to a close
Gone are the ribbons and bows
Things to remember, places to go
Pretty maids all in a row...
How are 'ya?
it's been a long time
it seems like we've come a long way
My, but we learn so slow
and heroes, they come and they go
and leave us behind
as if we're s'pposed to know why
Why do we give up our hearts to the past?
and why must we grow up so fast?
And all you wishing well fools
with your fortunes
someone should send you a rose
with love from a friend,
it's nice to hear from you again
And the storybook comes to a close
Gone are the ribbons and bows
Things to remember, places to go
Pretty maids all in a row...
От албума "Hotel California" на Eagles.
12 comments:
Тайно се надявах някой ден отново да пишеш тук.
Много съм доволна :)
И аз :)
Здравей, hazel, it's nice to hear from you again!
Очевидно всички се надявахме, макар и да не сме си го признавали лично. От което тайно и анонимно надяване май няма много файда и причината да размислиш явно е другаде.:)
Цонко, ти не беше таен, аз май казах на хаз, че се питаш що не пише :)
Предполагам, че хората се чудят защо не пиша, тайно или явно.
Не пиша, за да не ме четат. Точно толкова е просто.
Далеч съм от мисълта, че мога да променям хората с писане, никога не съм го вземала насериозно, но мога да променям себе си с писане. Другото е страничен ефект.
Сега променям себе си с неписане.
Може би, някога, един човек ще поиска мен, вместо текстовете ми.
И може би дори няма да е късно.
Но дори и да не стане така, беше хубаво.
:)Успех! Поздрави на Миш и Рада! На мен те ми липсват повече, отколкото ти и се надявам този коментар да не те ядоса. (Ако те ядоса - трий смело!)
Поздрави!
Все пак в грозното забързване на филмовата лента, наречена живот, дори когато те чета без да съм те виждал за поредна година, усещам истинско споделяне - без значение, че е ясно, че го правиш за себе си.
И аз се радвам.
Zdrasti Hazel,
super e, 4e otnovo pishesh....
Nadqvam se da ste dobre s decata ti...
Az puk si kupih jilishte i sega go remontiram, moga da ti preporu4am maystori, ako ti trqbvat,:))
Pozdravi
Chocho
@ chocho
Честито и успех:)
Ей че късно забелязвам това. Показва колко "често" съм минавала, което пък показва нивото ми на оптимизъм относно завръщането към блога.
Сега всички сме супер оптимисти вече.
Haz, много се радвам, че пак си тук! Силно се надявам, че не е случайно и за малко! Please.....
Post a Comment