Mission Complete

The blind jester pilot,
he smiles and he says
that she knows where to go

Отидох, видях, върнах се. Смолянските езера продължават да са ми едно от най-любимите места в България.

Тръгнах с температура и хиляди притеснения, но си струваше всяка минута. Не бях шофирала до Смолян след онзи неуспешен опит преди 2 години, когато стигнахме до Бачково и после се върнахме заради наводнението и бедственото положение. Този път времето беше чудно и дори се видях за час с Алвин и му казах, че си купувам новата книга на Геймън. (Три пъти ура за иКю, който се позна в нужда - ако не беше дошъл, посмъртно нямаше да тръгна сама с децата. Между другото, според него те са много непослушни и зле възпитани. Може да е относително и да зависи от наблюдателя - пред други хора те наистина се лигавят ужасно, а като сме сами са си ок, повечето време, но за това друг път.)

Доволна съм от мястото за отсядане - хижа "Смолянски езера", избрана, за да съм максимално близо до езерата. Срещу самата хижа има механа "Орфееви скали", където ядохме вкусни родопски манджи, а също и почти завършено ново хотелче. Умрях от смях на банята и тоалетната, които не бяха в стаята (хижа е все пак), но пък бяха ремонтирани с лъскави плочки с фриз:D На децата им беше забавно да слизат дотам по стълбите, дори посреднощ. Всъщност на тях всичко им беше забавно - чешмата в двора на хижата, камината в ресторанта, шишарките в горичката, бунгалата зад хижата, най-вече кучето Черньо, което беше главен герой на престоя ни там. Аз пък изпълних мисията да видя прекрасното си езеро, даже два пъти. Мисля, че бих отседнала във ваканционно селище Dream Lake като го завършат, какво ли не прави любовта с хората. Сега успях да не обърна внимание на огромните строителни площадки на принципа if you don't look, it's not there.

Досега не се бях качвала с лифта на връх Снежанка (1926 м), снимах от Телевизионната кула, потъркаляхме се по тревичката, децата си поиграха на губене. В неделя сутрин се отбихме в близкия параклис "Св. Дух", където клисарят (?) ни посрещна с думите: "Вие сте първите ми клиенти" :D Но като цяло се връщам с малко повече вяра, надежда, пък за любов ще видим.

Страшно съм уморена, затова от мен само две думи и сто снимки.

For A Thousand Mothers

mother do you think
they'll drop the bomb

Не е голяма философия да се роди и да се отгледа дете, в момента има към 6 милиарда успешни експеримента. Човешкото бебе иска най-дълго време за отглеждане обаче, с особено интензивна натовареност в пословичните първи 7 години. Някъде бях чела, че едно дете се отглеждало от цяло село, разбира се, това се отнася за други времена и места, когато разширеното семейство все още е било фактор и децата са се гледали от баби, дядовци, стринки, братовчеди и по-големи братя и сестри. В 21 век в първия свят нещата са загрубели. Имаме политика на равни възможности, работещи майки с 2 висше образования и обединени детски заведения. Някои късметлии имат живи, здрави, материално осигурени и близо живеещи баби. Прекръстете се, дори да не сте вярващи, и се молете тези четири характеристики на бабите ви да продължат да са налице още поне десет години.

Развитият капитализъм не познава бабата като важна културна единица в отглеждането и възпитанието на детето, там тази роля е поета от майката или детегледачката. (Мери Попинз кърти мивки, но на мен до ден днешен ми е мътно, какво, аджеба, правеше майката, докато четирите хлапета танцуваха със съзвездия и играеха с животните от Ноевия ковчег). Напоследък бащите също прекрачиха в тази сфера, получиха отпуск по бащинство, с други думи настъпи ерата на Новите Татковци (tm), които са първото поколение мъже, имали физически контакт с насрана пелена. Аплодисменти! Учените тепърва ще се изказват за понесените тежки психически травми:) Но истината е, че в 21 век майката продължава да бъде основният възрастен, който се грижи за новото човешко същество и това е ок. Това, което фундаментално не е наред, е подценяването на труда, положен за бъдещите човешки ресурси. Майката е крупен инвеститор в бъдещето - отделя време, труд и нерви, за да положи основите на израстването на бъдещата личност. Вярно е, че има дезертьорки, които си хвърлят бебетата на боклука или в детски дом без право на осиновяване, но сега не говоря за патология. Говоря за майките, които се връщат на работа, преди детето да е навършило една година.

Моята майка се е върнала на работа на 10-ия месец (ползвала е и отпуските за задочна студентка), трябвало е да строи социализъм. Сега майките се връщат, за да строят капитализма, да увеличават БВП и печалбата на фирмата. Не съм сигурна кое от двете е по-жалко, но как да е, повечето от нас са отраснали в междинния 30-годишен период на 2-годишния платен отпуск за отглеждане на дете. Платен означава платен като тук, а не 100-200 лв на месец, които може да са стигали през 89 г. но през 1999, когато родих първото, не стигаха. По този повод съм работила до раждането, после след раждането пак, след това до раждането на второто. Понеже с второто имах усложнение, взех назаем лаптоп и работих по време на едномесечния ми престой в болницата. Сега, моята работа го позволява, но това не значи, че ми е било лесно. Нито пък оправдава по какъвто и да е начин бащата. Баща, който пусне жена си да се върне на работа преди детето му да навърши година, е или некадърник, или авантаджия, или и двете. Flame away:D

Бебетата били по-умни, отколкото сме си мислили, прочетох в новините. Няма бебе, което да иска майка му да се върне рано-рано на нивата, а то да виси в цедилката на дървото на синора и да реве. Едно време това са го правили най-бедните, сега го правят масово мои познати. Снаха ми се върна на работа на 9 месец, защото това е практика в компанията, където работи, а и изплащат ипотека. Брат ми осигурява приличен стандарт на живот и те нямаше да са бедни, ако си беше останала вкъщи още половин година. Проблемът тук беше в работодателя, който не й гарантираше запазването на работното място, ако не се върне, да не говорим за повишение. Е, пет месеца по-късно съкратиха отдела й. Толкова по въпроса за лоялността. Вярно, изплатиха компенсации и чудеса, но тя пропусна да види прохождането на бебето си. Кое точно повишение и каква кариера си струва това? Онзи ден майката на любимото момиченце на сина ми каза, че на 8 месец се върнала на работа, а после спомена, че оттогава детето почнало да се буди и да реве нощем, при положение, че дотогава е спяло нормален нощен сън. Не беше забелязала връзката между двете събития. Статия в научно списание ли е необходима, по дяволите?

Още две думи за кариерата на майката, отделно от финансовите аспекти. Съгласна съм, че освен във възпроизводството, жената инвестира и в професионална реализация. Колкото е по-ценен кадър, толкова по-дълго работодателят ще й пази работното място, докато е в отпуск, не? Лукойл съкратиха братовчедка ми след година отпуск, но критерий ли са те? Една съдийка, с която лежах в болницата, каза, че не може да си ПОЗВОЛИ да гледа бебе цяла година, защото щяла да изгуби от поглед новите развития и нямало да е в час. Ми, скъпа, в България наистина е трудно да си в час с развитията в съдебната система. ^_^ А бизнес дамите си наемат детегледачка едва ли не от самото раждане (моята бивша детегледачка работи за една такава), защото бизнесът не чака, как, икономическият растеж на родината ще отиде на кино, докато ти бършеш задници.

Ако си достатъчно добра в професионално отношение, независимо дали си от страната на труда или капитала, работата може да почака. Неслучайно детето има двама родители, а мъжът няма гърди. В развитите страни са открили топлата вода с така наречените career breaks, защото са забелязали, че нонстоп бачкането няма тенденция да превръща маймуната в човек, а по-скоро обратното. Измислили са колективните трудови договори, ненормираното работно време за родители на малки деца, субсидиите за детски градини. Това важи основно за Европейския съюз, а любимите ми финландци пак са напред;) Отвъд океана не е така, един приятел там наскоро каза, че в САЩ децата под 5 години (възрастта за първи клас) не съществуват за обществото, ако не можеш да си позволиш да отделиш около 700 долара месечно за детска градина. Конкретно на тях с жена му, а и на други българи там, им излиза по-евтино да си привикат 1-2 баби от България и точно това правят. За справка, тук частната детска градина е 400 лв на месец, десет пъти повече от държавната. Бас държа, че услугата не е десет пъти по-качествена, но това е друга тема.

Дано да не съм права, но ми се струва, че "селото" го чака бум на селски идиоти.

Such A Nice Way To Start People

Честит рожден ден на бебе Калина!

Честито на новите мама и татко! Сигурна съм, че ще сте отговорни, смели и вдъхновени родители, някак така вътрешно го усещам;)

Пожелавам ви дълъг живот, здраве и късмет. Останалото е бонус:)

Brick in the Wall

seems that grumbling is a privilege,
a pleasure and a pastime
for those approaching 'middle rage'

През юни 1997 г. абсолвентката с най-висок успех от випуска на специалност "Английска филология" си взе дипломата, изслуша речите в Аулата на СУ и отиде да подаде документи за учител в 1 АЕГ в София.

Проведох кратка пиар акция в кабинета на директорката, която каза, че да, имат място и най-вероятно ще ме назначат. Моя приятелка, която беше навътре в нещата, ми предложи да се "обади за мен" на директорката, но аз бях глупав идеалист и казах, че те и без това ще ме вземат. Е, не ме взеха, Първа английска загуби ценен кадър, а после животът ми се стече различно. Aко ме бяха взели, щях да работя за много малко пари, щях да съм учителка-звяр и, предполагам, работата ми като преводач щеше да е само за допълнителни доходи. Вероятно в един момент щях да кандидатствам все пак за асистент в катедрата (те не получават много повече от учителите, да знаете).

Предната година бях на наблюдение в същата гимназия и се потресох, че още учат по същите учебници, както и аз навремето. (След това въведоха нов и още се ползва, май.) Имах 3 години стаж като преподавател предимно на тийнове, с които имах необяснимо разбирателство, учех ги на доста добър английски, а освен това умеех да ги мотивирам и заинтересувам с учебния материал. През цялото си следване следях новостите в бранша, четях статии, посещавах семинари, честичко ходех на гости в бургаската гимназия и наистина виждах себе си като бъдещ учител. На практическия държавен учителката по английски ми каза, че преподавам по-добре от нея. Умря циганката, дето ме хвалеше...:)

Една от най-страхотните жени, които познавам, е учителка. Като бях малка, исках да съм като нея;) Посветила е много време на квалификацията си, дава всичко от себе си на работата, даже малко повече, отколкото е поносимо за моя вкус, и да, издържа се от частни уроци. Сиренето е с пари, а и уроците са подготовка за кандидатстуденти и за външни изпити за ниво на владеене на езика (TOEFL, Cambridge, IELTS). Подготовката за изпити НЕ е част от рутинното обучение по езика, а е отделна услуга и би трябвало да се плаща отделно. Освен това, учителите не дават уроци на свои ученици, а си ги "обменят" с други колеги. Да, най-добрите са най-скъпи. Има го и моментът с пиара, но все пак, когато готвиш за изпити, има критерий за успеваемостта ти. Разбирам, предпочитаме на аванта, но за това също критериите са високи. И двамата с екс-а навремето станахме студенти без частни уроци, той - медицина, аз - в топ 5 от приетите филология. Възнамерявам и децата ми да влязат, където ще влизат, без уроци. Ако пък не влязат - не е болка за умиране:) Последната година в гимназията, когато съучениците ми си скъсваха задника да учат (едно време в СУ с две петици не те приемаха), аз ходех на парашутизъм и им разправях, че и без висше ще съм по-умна от тях;) Шегувам се, знам, че малко неща са останали същите и че едно от перата, за които трябва да спестявам, е подготовката на Рада за кандидатстване в СМГ от 5 клас.

И накрая на този ферман да кажа трите неща, които всъщност исках да кажа: 1. Дори да увеличат заплатите на учителите двойно, те и тогава няма да особено богати, а ще вземат колкото един монтьор. Но поне така има шанс да се задържат в училищата последните бели лястовици, които обичат да преподават. Иначе, на когото не му се работи, пак ще се скатава. Хора сме. 2. Стачката НЕ се вписва в парадигмата на пазарната икономика, както много правилно се отбелязва тук. Стачката се вписва в ДРУГА парадигма, тази на труда и капитала, където работникът притиска работодателя с недипломатически средства. 3. Миналата седмица като вземах Рада, мярнах едни учителки с толкова тъпи физиономии и начин на изразяване, че ме побиха тръпки при мисълта, че ще са в една стая с Михаил. Но да, и те трябва да получат увеличение на заплатата, пък каквото сабя покаже.

Proud To Be Armenian

Serj Tankian - Empty Walls

The former SOAD singer in the single from his upcoming solo album Elect the Dead. For today...:)

Lyrics

П.П. Зарибих Кю с Апуланта и, дет` се вика, nothing else matters.

Matka Pitkä

Днес заведох децата на Витоша и Миш пропусна следобедния си сън (трагедия! режима! старшината!), защото събитията за пореден път се развиха непредвидено. Не можахме да намерим станцията на лифта от Драгалевци, попитахме за пътя, повярвахме и... вървяхме пеша до Бай Кръстю. Както разбрах днес, това не е известна на всеки реалия, така че пояснявам - "Бай Кръстю" е междинната станция на лифта Драгалевци - Голи връх. Има бира, скара и невероятен качамак с масло и сирене. Ммм.

Това беше първото ходене на Мишо на седалковия лифт от 5 години, както каза той. Преди това бил ходил там в корема на мама. Което си е право, право си е:) Умориха се много, то си е стръмно на моменти. Добре, че в компанията имаше атлетичен мъж, та носи Миш на конче, а по едно време дори Рада - голямо благодарим!

Миш и Рада по пътя:






















Хубаво е на Витоша - искат да ходят там и другия уикенд. Мрънкаха като за световно де, но то си е наследство от мама. Не може па баш съвсем да си идеален:Р

От друга страна, предпочитам да отглеждам щастливи непослушни деца, отколкото зомбирани роботчета, натъпкани с риталин. Ще гледам да караме на естествени ендорфини, пък да видим докога...

Kipu Kuolee Huutamalla

Tähän päättyy paljon hyvää
Paljon kaunista

Waiting can be soul-ripping. I could have written this last night, in full swing of emotion, in a pool of duct salt water, but I didn't. What's here is cold and calculated.

I waited for years. I've run out of patience, wit, and goodwill. I thought I found living water in you - I didn't ask for a fucking Niagara, I asked for a glass of it. The answer was no. I understood, and I tried to be brave and self-sufficient. I prayed to be as happy without you as I would have been with you. I guess I would have been very miserable with you, assuming this prayer was answered.

My life has become smaller recently, while the piece held by you hasn't changed. I've missed you for much too long, and you knew it. You weren't there when I needed you, and I've lost count of the times we could light the universe, if you wanted. Call it limerence, it doesn't matter anymore, anyway. You're just a shadow of a man, and in my worst moments I wish you realized how happy you could have been with me, because I'm so right for you.

This was supposed to end with 'fuck off and die', but I'm tired of screaming, so here's a sad Finnish song, with some of the best words:

Helmen hukatakseen tuonne hiekkalaatikkoon
On oltava tyhmä tai sitten oikeessa

To lose a pearl in that sandpit,
One has to be stupid or right.

The title means 'pain dies by shouting'.

Collapse Generation

generation and collapse
inside the space of things
series of inertia
a trial and a time

Днес сутринта се успах, напълно предвидимо, след като снощи седях до 3 часа. Добре дошло, безсъние...

На откриването на учебната година в нашето училище не се чу абсолютно нищо по древната уредба - ни стихчета на първолаци, ни слово на директор, ни нищо. Та не мога да кажа дали са спазили заповедта на министъра ;) Но си имаше знамена, песни и пляски, аз го гледам за трети път и вече не се впечатлявам. Мишо ужасно много се израдва, че влезе с кака си в класната стая, голям ентусиазъм го тресе да ходи и той и аз му обещах, че ако слуша, догодина е в предучилищна. Много ме съмнява тази работа, ама живи и здрави да сме. Рада между другото го учи да срича от буквара си. Голям капацитет е това момиче... А тази сутрин бърбореше щастливо, че хем много се радва, че почва училище, хем я е страх какво ще кажат за новата й прическа. Обича да ходи на училище, това ми е достатъчно да сваля шапка на учителката й.

Подписах се в подкрепа на справедливите искания на учителите. Нашата госпожа беше с лентичка "Достойна професия, достойно заплащане" на прекрасния си тоалет. Така, аз принципно не забелязвам кой с какво е облечен, освен ако не e много зле или много добре, но след като ми обърнаха внимание, вече и аз забелязвам хубавите й дрехи. Това много ме радва, защото означава, че има заможен мъж и не е озлобена и комплексирана от ниската си заплата, ами може си позволи да работи като учителка, защото иска. Аз навремето не можех:) Иначе нямаме учебници още, не е ясно дали ще са втора употреба или не, пратиха ни да купуваме помагала по български и математика, които не е ясно колко струват, в понеделник ще има спортен полуден послучай празника на София, тогава ще им кажат евентуално програмата. Помагалата по математика са на Булвест и са отвратителни. Имаше една култова случка вкъщи - трима висшисти, част от тях завършили ФМИ, седяха и се чудеха какво се иска в условието на задачата, докато накрая на един доктор на науките му просветна. Имам силни подозрения, че във втори клас мегаломанията на авторите ще достигне нови висоти.

Учителката по английски ще се сменя (слава тебе, Боже, миналата година имаха общо 10 часа за цялата година), но ученето на чужд език в училище е кауза пердута. Повечето деца са записани на извънкласни форми на изучаване на английски, срещу много пари. Колкото повече, толкова по-добре ще се научи детето, нали така? Мен вече много ме е срам, затова ще организирам частно обучение у дома - ще взема още едно съучениче от съседния вход и ще ги уча, един път в седмицата за предпочитане. Измислила съм системата така, защото остане ли на мен и Рада само - пиши го бегало, не съм чула някой да е успял да си научи детето на нещо, а дори и да има такива, како Сийке, не съм от тях:) За обучение винаги е по-добре да са двама ученици, отколкото един. Така хем сме структурирани, хем мотивирани, а и съученичето е на далавера, защото може да си идва само, вместо да се чуди цялата рода кой да го води и взема. Качествата на преподавателя няма да ги коментирам още. А как не ми се занимава, не е истина... Учителстването е мръсна и неблагодарна работа, но все някой трябва да я върши, нали.

В тази връзка, Миш и Рада знаят наизуст тази песен, пускам я по 5 пъти всеки ден и си изключвам скроблъра на нея, че ме е срам:D Мишо: "Аз вече знам английски" и запява: This is the end, you know...

The White Swan

leave I must now with haste
me who tires of quiet life

Снимка на бюрото в класически ексхибиционистичен стил. Виждат се пресниман учебник по фински, тетрадка по фински (писането на ръка развивало съвсем различни мозъчни центрове от писането на клавиатура, казват, има голяма вероятност да са прави), ветрилото ми от Китай (пак благодаря), петна от кафе (аз титан ли съм на умствения труд, или кво?) и загатнати чаша и монитор.

И, разбира се, албумът на Аморфис - Silent Waters. Вчера ми го донесоха от Wizard - цената на доставката е по-ниска от автобусен билет до центъра и обратно. Беше ме страх да го отворя:) Има си арт книжка с текстове и инфо, почувствах се истински фен. Част от инфото беше, че текстовете им се пишат на фински от човек на име Pekka Kainulainen, a са преведени от друг, на име Еrkki Virta. И двете имена са мъжки;) Лого дизайнът пък е дело на жена с името Viara Pentchev, от български произход, но иначе е канадка.

Миналото време (imperfekti) на фински се образува много трудно. Имам страшно много работа, която не върша, но отивам да си взема колата от сервиз и да купя два букета за утре - за госпожата в училище и за госпожата по пиано. А днес се смях (зловещо) на следната новина:

Издал съм заповед в колко часа, с какви символи и ритуали да се открие новата учебна година, а директорите, които не я изпълнят, ще носят отговорност, заяви вицепремиерът и министър на образованието и науката Даниел Вълчев.

Ще докладвам утре:D

Univira

You say
One love
One life
When it's one need
In the night

Научих думата от Quo Vadis, най-добрият художествен разказ за Римската империя. (Изчела съм почти всички исторически романи за Рим на български, така че ми повярвайте.) Унивира означава "жена на един мъж". В идеалния случай тя е примерна майка и съпруга, а ако остане вдовица, не се жени втори път. Римските стандарти за целомъдрие всъщност са доста високи, макар че който е чел (или гледал) Сатирикон, ще си помисли друго. Едва сега научих, че съществува богиня Pudicitiа, която си има ритуали и жрици - точно тези рядко срещани особи, унивирите.

Това всъщност не е пост за римския пантеон, а за моногамията, която е все по-uncool днес и тенденцията е към влошаване на имиджа й. Говорих си наскоро с човек, който не иска жена му да е моногамна, защото това означавало а. да е задръстена б. да е взискателна и ревнива към неговите забежки. Не искам да подценявам искреността на това мнение, вземам го като отправна точка да говоря за _идеята_ за моногамия, с ясното съзнание, че идеални хора няма, не и във всяко отношение. Това е като с точността - на всеки може да му се случи да закъснее с 5 или 10 минути, но идеалният вариант е да дойдеш точно навреме. Ако нещо стане и не можеш да дойдеш, елементарното възпитание изисква да се обадиш и да предупредиш. А хора, които редовно връзват тенекия и тръбят на всеослушание, че концепцията за точност е отживелица, не са читави. Аз поне с такива на срещи не ходя;)

Моят приятел твърдеше, че не познава унивири и не желае да познава, защото сигурно са тъпи. Друг приятел навремето каза, че всички жени, които е свалял, са били във връзка към онзи момент, защото ако една жена е сама, това е сигурен признак, че е ултра зле. (Благодаря, Хут, обичам да ти обърквам системите.) На това възразих със старото клише против занимаването с обвързани жени - ако е свястна, няма да ти върже, ако не е свястна - тогава за кво ти е. Изтъкнаха ми вероятността тя да е свястна, но в момента да е в неподходяща връзка, тоест вината за нейната евентуална изневяра да е изцяло в партньора й. Gl&HF, само това мога да кажа.

Доколкото изобщо можем да познаваме живота на другите, аз пък познавам много унивири. Рано са срещнали бъдещите си партньори, създали са семейство, още не се са развели, нямат извънбрачни връзки. Засега. Не ни остава нищо друго, освен да опрем до вездесъщата статистика, която впрочем аз смятам за изключително ненадеждна във всичко, касаещо въпроси към хора за миналото им. Статистически данни приемам само за въпроси от типа на "колко гигабайта ви е харда" и "имате ли климатик". Разбира се, и без статистика е ясно, че в наши дни полигамните жени са повече от моногамните, но това по никакъв начин не инвалидира идеала "една жена - един мъж". Вярно е, че изискванията и към двамата ще са по-високи в една моногамна връзка, но тъй като става дума за моногамна жена, помислете си колко як трябва да е един мъж, за да иска тя да е само с него:D

Един път си говорихме с Кю, как всички връзки все някога свършват, някои със смърт, други с развод или раздяла. В разни древни култури дори това не е вярно - убиват съпругата (и наложниците), когато мъжът умре пръв. Не казвам, че златната сватба е задължителна, за да е напълно успял човек. Знам, че повечето жени (пък и мъже) предпочитат да са с някого, отколкото сами и прекъсват връзка само ако на хоризонта има друг обект. Наясно съм с огромния процент хора, които са недоволни от партньора си, но поради ред причини не могат да се разделят с него и търсят щастие в паралелни връзки. Life is a bitch. Такъв е бил и в Древeн Рим, затова жрици на богинята на целомъдрието са се намирали трудно. Но никой не е посмявал да ги нарече "задръстени патки".

10 at ten

То стана 11, но ето десет неща в стил "мило дневниче", което при мен е стил "утре имам ъъъм краен срок (тва за Амбър;) и не ми се работи, затова пиша дълъг пост".

• Вече две нощи спя на матрака в спалнята. По принцип обичам ниски легла, оставят много пространство и e прекрасно да се излежаваш на матрак върху дървена рамка. От няколко месеца насам у нас има разместване и матракът от хола е в спалнята, както си му е редът. Друг е въпросът, че аз не спях там и онази стая се беше превърнала в склад за дрехи и прах, но сега я изчистих и подредих и става. Трети е въпросът, че сънувам кошмари и двете вечери, но това е защото спя до 10 сутринта. Децата си правят закуска сами и се забавляват без мен. Рай!
• Вчера обикалях центъра с децата. Ходихме до банка - ужасно обслужване, после до билетния център да си купим билети за Аморфис, но още нямаше, та си купих за Helloween и Gamma Ray. Чух, че изпълнявали заедно стари парчета, ще видим...
• В поликлиниката видях незабравима гледка - татко с три деца, ама ситни, та ситни. Най-голямото беше колкото Миш или по-малко, средното на 2 или по-малко, а третото - откровено бебе в кенгуру. Бащата сложи двете по-големи да седнат на пейката, сложи малкото в количката и под възхитените погледи на останалите чакащи, зачака ред. Когато излязох с моите, вече го нямаше. :) И аз съм събирала такива възхитени погледи като съм возила бебето на брат ми с количка, плюс моите ремаркета. Абе три е перфектната бройка, верно ти идва нанагорно, докато са малки, но после наградата си заслужава. Като във всеки труден куест впрочем.
• Минахме през градинката на НДК, където си отглеждах първото дете. Показах на Рада къде се е пързаляла на 1 година - адски е високо, трябва да сме били луди, че да я пускаме. Те веднага се покатериха на камъните на алпинеумчето, а аз само пищях отдолу "Внимавай! Да не паднеш! Ужас!" и открих, че съчувствам на майка ми за трите години, през които съм скачала от самолет. Е, аз първите няколко месеца ходех тайно, но какво може да се очаква от безотговорен пубер, пристрастен към адреналина. Сега заслужавам генът да се прояви и в тях...
• Видях Ентропията и Ада в едно

Това е едно заведение в паркчето на НДК, където понякога ходех. Дали виртуалният аналог на реалността, познат също като "спомени", изглежда подобно? Страшно се депресирах от тази гледка, не само от икономическото недомислие.

• Водих децата в Уго, опитаха броколи с кашкавал и филе и ги одобриха. Ще закупя броколи веднага щом си взема колата от сервиза и ще сготвя същото. В тази връзка, мили читатели от мъжки пол, не вземайте твърде сериозно анкетата горе вдясно, но гласувайте в нея. Поводът да я пусна, освен че тази нова функция на блогър излезе от бета, е един спор с К., за който ще разкажа като изтече срокът на анкетата. Не очаквайте рецепта с броколи:D
• Да, колата ми е на сервиз, още нямам външна изолация и септември за пръв път не ме радва, иначе принципно ми е вторият любим месец след април. Обичам смяната на сезоните в посока зима-пролет и лято-есен. Обикновено през септември енергията ми е много висока и се заемам с хиляди неща, които към Коледа вече ми натежават. Този септември обаче не е така. А онзи ден е бил световният ден за предотвратяване на самоубийства.
• Днес пък в Уляновск (на кого ли е кръстен този град;) е Ден на зачатието и хората работят до 12 часа. Идеята е на деня на Русия, 12 юни, да се родят много бебета, които да получат награди. Забава да става...
• След двегодишна употреба предишната раница за училище на Рада се е поскъсала. Тя си е харесала една, която струва 85 лева. Засега съм решила да ходя на борсата на "София прес" и да потърся същата за 10 лева по-малко. Ако упражнението не успее, ме чака труден разговор.
• Михаил в "Уго" вчера: "Харесвам сервитьорката". Аз: "И тя те харесва." И не, не е фройдистка параноя. Моят син има Онова Излъчване (tm), по което жените, независимо от възраст и вкус, си падат зверски. Имаше го отпреди да проходи. Хем е сладък и безопасен, хем е пич. А още миналата година впрочем той ми обяви, че като порасне и стане татко, ще се ожени за Мина. Вече знам какво е в живота на любимия ти син да се появи Друга Жена (тм).
• Поръчах си онлайн Silent Waters на Amorphis, плюс един албум на Communic, който беше на промоция. Не болеше, но това е сигурно защото още чакам куриера. A small step for the music industry, a giant leap for me. :)

Alone Lyrics

Arcturus също имат песен по стихотворението "Сам" на Едгар Алън По, забелязах го днес, докато си я слушах. Верно като откриеш чука, целият свят става пирони:)

Текстът е същият, а музиката е... различна. Аре нема да слагам видеото тук:D

И за да вкарам малко еклектика, ето откъс от пародийния превод на Абсурист от В. Трендафилов и К. Димитрова.

Беше черен като креда или чайник след повреда
(но в поезията бледа този цвят зоват "самур").
Викнах: "Ей, ти, дух от ада, да не си горял на клада?
С тази рошава фасада де се взе? От кой мочур?
Как е твойто кобно име в пъкления ти мочур?
Гракна Гарванът: "Абсур".

Аз наум си рекох: "Бо'зна де се взе таз птица грозна,
в обстановката нервозна да отвръща с каламбур!
Че къде се е видяла птица - черна или бяла -
да се втурне като хала, после хоп - върху Амур.
За какво й е притрябвал баш пък бюстът на Амур?
Пък се казва и Абсур!

Цялото стихотворение тук. Ето и сериозните преводи на "Гарванът", аз като че ли предпочитам този на Спас Николов.

Money Talks 2

there will be poor always
pathetically struggling
look at the good things you've got

Отраснала съм в развития социализъм и изкарах нелошо тийнейджърство по време на перестройката. Когато ме приемаха в комсомола, ми задаваха въпроси за Бийтълс и аз, естествено, знаех отговорите. А Бийтълс бях слушала на грамофон и малък монокасетофон, чийто капак за касетата се вдигаше с пръсти и всички се чудеха къде е копчето за Eject:)

Родната ми къща беше с три стаи, външна тоалетна и без баня. Като дете мама ме водеше на баня в събота и си беше купон. В двустаен апартамент се нанесохме като бях в първи клас и даа, о, даа, открихме топлата вода и стигнахме нивото на римски патриции. (Което ми напомня, че не съм плащала на "Топлофикация" от няколко месеца и е време преди новия сезон да си изчистя дълговете. Монополът е гадно нещо, но топлата вода без бойлер за мен е апотеоз на цивилизацията, а възможността да си я плащаш, без това да напряга бюджета ти, означава висок стандарт.) Къщата с двора обаче ми липсваше години след това, понякога ми липсва още. Помня смокиновите дървета, по чиито клони висях непрекъснато, помня розите, нарцисите, зюмбюлите. Помня трендафиловия храст, от който баба ми правеше сироп от рози, помня бараката отзад и притока на адреналин, когато за пръв път се изкатерих на покрива й да бера джанки. Ще напиша отделен пост за нея някой ден, но идеята е, че беше бедна къща, строена преди 1944 г.

Опитите за промиване на мозъка ми относно кой строй е по-добър се провалиха отрано. Пропагандата твърдеше, че преди 9 септември 1944 г. хората са живели нещастно и бедно, а след това настанали свободата, равенството и братството. Баба ми все помрънкваше, че едно време било по-добре, но подозирам, че носталгията й е била основно по безгрижното й буржоазно детство. Аз бях изумена от факта, че баща ми и дядо ми (от другата страна) имаха поразително еднакви спомени от детството си, макар че едното е било през 20-те, а другото - през 50-те години. И двамата си спомняха мизерия и недоимък в семейство от работническата класа. Дядо ми разказваше как ял бой, защото, примрял от глад между обяда и вечерята, отишъл и излапал... хляба беше май. Царевичен. Корав. Здравословен сигурно... Баща ми също е отраснал със здравословна проста храна и майка ми си спомня как като се оженили, тя открила, че той никога не яде филия с масло и сирене. Просто за него това са две отделни и различни "манджи" - хляб с масло и хляб със сирене. Тези разкази ме убедиха още от дете, че няма добър и лош строй и че бедни ще има винаги. И не, не е задължително бедните да са мързеливи и некадърни, но това е друга тема. Между другото, родителите ми са учили висше задочно не защото не са били приети редовно, а защото не са можели да си го позволят. И такива е имало през 1967 година.

Най-тежкият във финансово отношение момент за мен, както и за мнозина от моето поколение, беше през 1997 година, когато заплатата ми беше 30 000, а наемът стана 50 000 лева. Помня, че поисках увеличение от шефката си (бог да я прости, почина 2 години по-късно), а тя ми каза "Вратата е отворена". Мисля, че ме травмира за цял живот;) Както и да е, оцеляхме, а точно тогава си довършвах дипломната работа за Толкин, която беше толкова интересна, че пропуснах демонстрациите пред парламента. Помня, че някъде тогава се заклех, че някой ден няма да купувам маргарин, защото е по-евтин от маслото. Впоследствие българското масло придоби вкус на маргарин, започнах да купувам немско и френско и това ми е достатъчно да се чувствам заможна. Освен това, вече не плащам наем, имам 13-годишна кола и купих на децата си пиано на старо. В този смисъл, съм изпълнила онази точка от 200-те - имам достатъчно пари, според собствените си разбирания.

Понякога се чувствам бедна, но това е когато забравям, че да си богат, значи да имаш нужда от малко. Ain't no fun (Waiting round to be a millionaire):D

So Happy, So Sad

Вчера получих тези снимки. Благодаря. Паметта ни поставя извън времето, се казва в книгата, която чета сега. Какви сме хубави, без грам фотошоп;)

А долу се гледа живата статуя.

The Mystery Which Binds Me

and the music and the echo of the music
went out into the Void, and it was not void

Circus Maximus - From Childhood's Hour

From childhood's hour he's been his only friend
Endless solitude until the end
As other's saw he could not bring
His passions from a common spring
In his growth he was raised and taught well
All that he loved, he loved alone
In his youth the surroundings drew nearer still
Like an autumn breeze that gives its chill
The thoughts were not keeping up with the learning spree
Leaving him behind the others could not see
"Show me hope, if I'd ever to last"
The dark haunts his present and his past
The melody of his heart chimed the wrong tone

In the day, in the dawn
Of a stormy life was drawn
From every depth of good and ill
The mystery... it binds him still
From which he could not love the less
So lonely was the loneliness
As a man he still dwelt alone
Wandering around a world of moan
Thinking will he ever get his bride?
Or is his life a stagnant tide?
Into a self made Hell he was thrown
All that he loved, he loved alone

Leaving him behind the others could not see
"Show me hope, if I'd ever to last, on my own!"

Thinking will he ever get his bride?
Or is his life a stagnant tide?
Into a self made Hell he was thrown
All that he loved, he loved alone.

Не e свръх-оригинално, но е преработка на стихотворението на По от предишния пост, а песента е чист, бляскав прогресив в традициите на Spock's Beard. Връзката ЕICTE е и в убежденията на норвежците Circus Maximus, които се явяват християнски прог метълисти, а такива се намират рядко, да не говорим за добри. През 2002 г. вокалът на Spock's Beard напуска основаната от него група заради промяна в нагласата си към света и започва да издава албуми с християнски текстове. Последният, Sola Scriptura, е изключителeн, но Нийл Морс си е музикален гений и без това - истинските ценители дори са готови да му простят религиозните забежки в текстовете! Чудя се откога споменаването на Бог в музиката се е превърнало в шантаво хоби, някъде след Бах и Хендел ще да е станало.

Както лесно може да се предположи, аз съм дълбоко несъгласна, че "the best bands are affiliated with Satan". Каня се от сто години да напиша кои от любимите ми банди демонстрират уклон към сатанизма (не са много и в по-голямата си част просто позират), но все не стигам дотам. Последно прочетох за Брус, че е написал сценария на филм за Алистър Кроули - интересът му към езотериката е очевиден в соловите му албуми, както и неприязънта към традиционното християнство. И докато сме на темата, барабанистът на Мейдън е християнин, както и Мъстейн от Мегадет (аз тях не ги слушам де, много са ми обществено-политически и трашърски), сигурно има и други. Но тези хора ме интересуват с музиката, която правят, а не с вероизповеданието, към което принадлежат. Хубаво е, когато човек мисли и се изразява метонимично, да е наясно, че го прави. Метонимията е фигура на речта, която замества целия обект с една от неговите части и именно нея използваме, когато наричаме някого "християнин", "меломан" и всичко останало. Сега, не коментирам за колко важна част от цялото иде реч:)

Anyway, music is best. Горната песен е от новия албум на Circus Maximus "Isolate".

The part I love about the band is that they also toss in just enough wankery to piss off the power cretins, enough basic melodic elements to piss off the prog snobs, and enough gayness to piss off everyone that only knows how to scream, “METALLLLLLLLLLLLLL!”

Цялото много кефещо ревю тук.

Edgar Allan Poe - Alone

Дълго време мислех, че това ми е само любимата песен на Green Carnation. (30-second clip.) Почти се изкуших да си скъсам дипломата, но от По учихме основно проза, плюс гарвани разни.

From childhood's hour I have not been
As others were; I have not seen
As others saw; I could not bring
My passions from a common spring.
From the same source I have not taken
My sorrow; I could not awaken
My heart to joy at the same tone;
And all I loved, I loved alone.
Then - in my childhood, in the dawn
Of a most stormy life - was drawn
From every depth of good and ill
The mystery which binds me still:
From the torrent, or the fountain,
From the red cliff of the mountain,
From the sun that round me rolled
In its autumn tint of gold,
From the lightning in the sky
As it passed me flying by,
From the thunder and the storm,
And the cloud that took the form
(When the rest of Heaven was blue)
Of a demon in my view.

А, да, извърших ritual mutilation на блога. I sure hope it hurt:D

Hit Me

maybe the diamonds
are not for everyone

Вече пети ден майсторът за външната изолация ме лъже, че идва, та вчера закупих тази боксова круша, уж на децата, но и аз си я удрям като минавам оттам. Предната се разпарчетоса безвъзвратно за един месец, ще видим тази дали е по-качествена.

Напоследък разсъждавам върху поредицата от неприятности, започнала миналия септември и все още неприключила. На теория знам смисъла на неприятностите - да разбереш какъв човек си и да се превърнеш във възможно най-добрия човек, за който имаш потенциал. Иначе казано - на когото много е дадено, от него много се иска. Несправедливо ли? Ами като си качил висок левъл, нормално е да се биеш с висок левъл мобове, иначе не е интересно. От друга страна, вече съм толкова напреднала и съм изтрепала толкова мобове, че няма достатъчно добри играчи за парти с мен. На предложението на Икю да power level-на по-слаб играч казах твърдо "не". :) На практика, теорията и практиката са различни неща...

Не само не отивам в Родопите, ами и не играя Eye of the North. Евентуално, може би, ако не се случи нещо, ако всичко се оправи, ще ида в Смолян за рождения ден на Билбо и Фродо след 2 седмици.

Аморфис в България?

Ахаха, заглавие в стил "24 часа".

На 3.11.2007 г. в Зимния дворец, според официалния сайт на групата.

20 Years Nuclear Blast Festival.

:)

Eighteen Seconds Before Sunrise

През 2005 г. излиза Takk... на Sigur Ros, който беше в личния ми топ 10 за годината. Те са исландци и свирят нещо като експериментален пост-рок (с цялата условност на жанровите подразделения, те сами се наричат slow motion rock band). Моят любим албум е този, а една от най-любимите ми песен е тук. Друга важна песен е The Nothing Song, включена във филма Ванила Скай (бях забравила колко е добър, ето припомняне). Песента е на измислен език и членовете на бандата организират конкурс за транскрибиране, превод и анализ на текста. Примерни преводи и тълкувания - тук. Съвсем между другото, Sigur Ros са еко-активисти: даряват приходи от продажби в еbay на Saving Iceland и имат две песни в документалния филм The 11th Hour.

През ноември ще излезе нов акустичен албум на Sigur Ros, а поводът да се сетя за тях е трейлърът на Heima.

И абсолютно прекрасният трейлър на BBC продукцията Planet Earth също е с тяхна музика.