The Attack of the Clones

All... true... wealth... is... biological
Aral Vorkosigan

На няколко места в света се твърди, че има жени, бременни с клонинги. Доколко това са лъжи, конспиративни изследвания и раздухвания на шарлатани, или пък сериозна наука, не знам, но снощи до три часа четох най-хубавата литература по въпроса - "Огледален танц" от Л.М. Бюджолд. Сега се мъча да се преборя с налегналата ме мирова скръб, защото това е последната книга за Майлс, която не бях чела. (Майлс Воркосиган е героят, който искам да бъда и с когото искам да бъда. А това е точно описание на желанието да клонираш себе си:)

Главният герой на тази книга обаче не е Майлс, за което той има извинителна причина, а неговият клонинг Марк, създаден от открадната от врагове на Бараярската империя ДНК и малтретиран физически, за да заприлича на осакатения в утробния си период Майлс. Граф и графиня Воркосиган приемат клонинга за член на семейството още в предишна книга и го наричат Марк Пиер, на името на дядовците му, което е традиция на благородническите фамилии по онези места:) Всеки път когато някой каже "clone", бива поправен на "brother" - Марк е шест години по-малкият близнак на Майлс и това е голямата психологическа драма в романа. Кой съм аз? Различен ли съм от прогенитора си? Това, че съм копие на гений, прави ли ме гениален? Защо за него е късметът, а за мен - останалото?

Тук, както и в цялата поредица Бюджолд успява да съчетае военен екшън с психологизъм на образите, философско-етични дилеми със сълзливо-сексуални сцени, политически интриги с хорър описания в стил най-доброто от Стивън Кинг. Изключителна е във всяко отношение. Описанията на бъдещите технологии за регенериране и възпроизводство са изумителни, а контрастът между феодалния Бараяр и прогресивно-либералната колония Бета е толкова рязък, че прилича на реалния живот. Многобройните любови на Майлс са разнообразно-извратени и плавно преливат между цинизъм и идеализъм, което лично мен много ме радва. Дори неособено добрият превод не може да развали мъдро-хумористичния стил на писателката. И изобщо, Алвине, прочети "Наемниците на Дендарии" и я отрази, защото това тук не е блог за книги:Р


Ето малко цитати от "Mirror Dance" и други.

Since no one is perfect, it follows that all great deeds have been accomplished out of imperfection.

I don't confuse greatness with perfection. To be great anyhow is…the higher achievement.

Half my genes run through your body, and my selfish genome is heavily evolutionarily pre-programmed to look out for its copies. The other half is copied from the man I admire most in all the worlds and time, so my interest is doubly riveted. The artistic combination of the two, shall we say, arrests my attention.

Reputation is what other people know about you. Honor is what you know about yourself.

A weapon is a device for making your enemy change his mind.

Guard your honor. Let your reputation fall where it will. And outlive the bastards.

If you can't do what you want, do what you can.

Some prices are just too high, no matter how much you may want the prize. The one thing you can't trade for your heart's desire is your heart.

Welcome to Barrayar, son. Here you go: have a world of wealth and poverty, wrenching change and rooted history. Have a birth; have two. Have a name. Miles means "soldier," but don't let the power of suggestion overwhelm you. Have a twisted form in a society that loathes and fears the mutations that have been its deepest agony. Have a title, wealth, power, and all the hatred and envy they will draw. Have your body ripped apart and re-arranged. Inherit an array of friends and enemies you never made. Have a grandfather from hell. Endure pain, find joy, and make your own meaning, because the universe certainly isn't going to supply it. Always be a moving target. Live. Live. Live.

Още в уикицитат. Или най-добре прочетете целите книги, а аз ще се помъча да не завиждам, ако това е първата ви среща с този свят.

Здравейте, аз съм вашата леля

But yesterday, I swear,
that was someone else not me...
And today I know there's
so much more I can be.

Страшно харесвам жената на брат ми, нищо, че ми се пада снаха, а всички роднински думи в българския език са негативно натоварени - зълва, снаха, свекърва... зет, тъща? В санскрит, доколкото знам, има отделни думи за по-голям брат, по-малък брат и техните семейства, но индийците са много по-фамилно ориентирани от нас, които пък сме по-фамилни от западноевропейците. На английски тя щеше да ми е нещо като сестра по закон. Също така на запад към родителите на съпрузите се обръщат на име, а не с патриархалното "майко" и "татко". Така правят и брат ми и жена му с родителите си, а модернизирането ни е стигнало дотам, че дори моите деца вместо вуйчо и вуйна ги наричат с малки имена. Така им се пада, на мене пък ми викат "уеуя":D

Гледах почти четири дена племенницата си, която е на година и половина, но не може да говори, освен 4-5 думи. Моите на тази възраст вече спореха с мен, което тогава не съм разбирала колко ми улеснява живота. (И изобщо, наскоро постигнах прозрението, че приемам перфектното състояние на нещата за нормално и после, когато то се влоши, или по-скоро се нормализира, на мен ми се струва, че е много зле. I was made for perfection;) Границата между бебе и "дете" е в проговарянето и то няма нужда да е на разбираем правилен език, за да се постигнат комуникативните цели. Обикновено късно проговорилите направо почват да си говорят нормално, без да преминават през бебешки говор (мда, знам за "досега всичко си беше наред"), но дотогава родителите им сигурно лудват. Аз съм интуитивна над средното и когато ми казват "мм", "ъъ" с подходяща интонация и ми се хилят щастливо или пък реват, разбирам какво иска да каже авторът на репликата, но това не значи, че ми е приятно и лесно. В интерес на истината, тя рева само 3 пъти за около минута, аз знам как се успокояват фрустрирани козирогчета все пак, за кво съм се тренирала на кака й Рада;)

Припомних си колко е антиприродно да се ходи до тоалетна на определени места, а не когато и където ти скимне. Следвах стриктно инструкциите на родителите - без памперс вкъщи, с памперс като спи и като излизаме на разходка. Аз не съм привърженик на приучването към гърне прекалено рано, но определено смятам, че ползването на памперси до 3 години е извращение на цивилизацията и триумф на рекламната индустрия:Р (Последният емотикон означава "шегувам се". Чувството ми за хумор напоследък е силно неразбираемо за 95% от народонаселението, my bad). Самият преходен процес е досаден, има напикани гащи, гърнето се превръща в центъра на света, но продължава максимум един месец и спестява много пари от пелени, а според някои изследвания всеки допълнителен месец с памперс уврежда момченцата. За момиченцата не знам. Във всеки случай бебето беше доволно и щастливо всеки път като се изпишкаше в гърнето и си пляскаше, а аз не й се карах като се напишка, общо 4 пъти за 4 дена.

Като цяло съм доволна от себе си и от племенницата, сработихме се, обръщах й сто процента внимание, което с моите деца не правя, опитах се да я науча да се храни сама по изпитаната методика "греб, нося-нося, ам", но не постигнах големи успехи. Играхме си на кубчета, четох й книжки, водих я на люлки и пързалки и на разходка, мих й дупето и я слагах да спи. Тя заспива много лесно, само я слагаш в леглото, гушва си кучето, ухилва ти се, дава ти целувка за довиждане и това е. Само като се сетя за панаирите на моите преди заспиване... Наистина, за много неща детето е "както си го научиш", или в тази крехка възраст "както си го дресираш". Работата е там, че хората спорят кои са тия неща:§

Стана ясно, че не съм забравила как се гледат бебета, а разни непознати в квартала ме объркаха с майката. И наистина, имам една потресаваща снимка на мен, брат ми - отслабнал и пак приличащ на Брад Пит - и трите деца, от която нагло се хили доминантният ни ген, даже не доминантен, ами направо диктаторски:) За протокола, преди да имам свои деца, с хора под 12 години не можех да говоря, бяха ми скучни. След като родих, вече и чуждите деца са ми интересни, макар че не съм никак, ама никак майчински тип, просто са ми интересни хората. Както е казал мъдрецът: Babies are such a wonderful way to start people.

За клонирането - в следващия пост;)

If I Were A Movie...

Monday deadlines should be prohibited by law. They bring about Sunday night conversations like the following:

23:25:48 chrome: http://imdb.com/title/tt0345777/
23:26:19 haz: oh
23:26:41 chrome: mnoo brutalno
23:26:54 chrome: na taz madama i prilojiha nqkvo experimental drug
23:26:57 chrome: i poshna da chete misli
23:27:06 chrome: i sa tuka sa svaliha s edin
23:27:10 chrome: tip
23:27:23 chrome: i tq go chuva ko si misli
23:27:25 chrome: during sex
23:27:31 haz: ahahah
23:27:33 haz: i kvo?
23:27:38 chrome: just the thought of it
23:27:48 chrome: is terrifying
23:27:50 chrome:
23:28:13 haz: znachi
23:28:39 haz: kogato myj chete jenskite misli (mel gibson v onia film), tva e komedia. kogat jena chete myjkite misli, tva e horror
23:28:45 haz: NIAMA KAKVO DA GOVORIM POVECHE
23:28:49 chrome: imenno
23:29:02 chrome: jenskite misli ne sa tolkoz terrifying
23:29:05 chrome: most of the time
23:29:18 chrome: ne staa duma za tebe
23:29:38 chrome: tvoyte sa finnish underground snuff movie
23:29:49 chrome: and that's on a good day
23:29:58 haz: pak kat ne e japanese
23:30:22 haz: i'm flattered

Stay tuned for a weekend report sooner or later:)

Money Talks

Така и така тук четат разни нови хора, ето малко стара информация.

Вчера получих коментар на този пост за банкоматите. Стават грешки, хора сме, машини са...
Аз само да споделя в тази връзка, че от моята банка ми казаха да не си държа големи суми в дебитната карта и аз ги послушах. Къде свършва инстинктът за самосъхранение и започва параноята, не знам:)

От горното не трябва да се прави заключение, че имам много пари - тези бяха за ремонта, който ОЩЕ не е започнал. Усещам как ще се боря за неустойка за закъснение от страна на изпълнителя, а винаги ми е било трудно да се изправя срещу някого и да му кажа, че не си е свършил работата.

Cloudbusting

Този клип на Кейт Буш разказва за арестуването на Вилхелм Райх, ученик на Фройд, психолог, психиатър, учен и, по общо мнение засега, шарлатанин. На български също е излязла книга за него, даже май две.

Интересен тип, най-вече защото е евреин, пък аз като един виден скептик по отношение на конспирациите, изпитвам нездрав интерес към евреите:Р, а освен това езотериката ми е смешна (с това не искам да обидя никого, както не искам да обидя и хората, които замърсяват околната среда, карайки колите си, защото и аз го правя, мнали). Сред многобройните му твърдения е, че съществува синя на цвят космическа енергия, която той нарича оргонова енергия (orgone energy, идва от оргазъм). Като един истински фройдист, човешката сексуалност силно го вълнува и той конструира оргонов акумулатор, който е голям хит сред мъжката половина на човечеството по онова време. Не е само това, което си мислите де, той прави изследвания в областта на произхода на живота, лекуването на тумори и какво ли още не, с което влиза в конфликт с властите. А изобретението от клипчето е облакогон (свободен превод на cloudbuster), който е уред за манипулиране на оргоновата енергия в облаците и превръщането й в дъжд. Rainmaker!

Това, което ме впечатли най-силно, беше, че след като го осъждат на две години затвор през 1957 г., изгарят книгите му. В САЩ. The land of the eagles, the home of the free, yep. Райх умира в затвора от сърдечен удар. Как още не са направили филм за него, не знам, но ако аз бях сценарист, нямаше да мине без тази култова реплика:

I would like to plead for my right to investigate natural phenomena without having guns pointed at me. I also ask for the right to be wrong without being hanged for it.

При все скептицизма ми, не мога да не се кефя на пича. Тук е музеят му. А всичко това го научих, защото го споменават, уж без никаква връзка, в този филм. За него я напиша после, я не, но като цяло бива, Кери си играе добре, сценарият не е чак толкова ужасен, има две красиви жени, камерата е супер, абе... гледайте го:)

A Cigar is Just a Cigar

Направих си тест с мастилени петна. Ахаха:)

Haz, your subconscious mind is driven most by Peace

You are driven by a higher purpose than most people. You have a deeply-rooted desire to facilitate peacefulness in the world. Whether through subtle interactions with loved ones, or through getting involved in social causes, it is important to you to influence the world.

You are driven by a desire to encourage others to think about the positive side of things instead of focusing on the negative. The reason your unconscious is consumed by this might stem from an innate fear of war and turmoil. Thus, to avoid that uncomfortable place for you, your unconscious seeks out the peace in your environment.

Usually, the thing that underlies this unconscious drive is a deep respect for humankind. You care about the future of the world, even beyond your own involvement in it. As a result, your personal integrity acts as a surrogate for your deeper drive toward peace and guides you in daily life towards decisions that are respectful toward yourself and others.

Though your unconscious mind is driven most strongly by Peace, there is much more to who you are at your core.

No shit? Аз пък реших, че ще ме изкарат пак потенциален масов убиец;) Колко добре се отразява на подсъзнанието ходенето на планина, а?
Тестът отнема много време, над 50 въпроса, а все пак трябва да гледаш и петната.

Най-смешното е, че горната картинка за мен всъщност имаше асоциация с война. To secure peace is to prepare for war, etc.

Видяно при inat.

Земя като една човешка длан

And they all lit a fire... that night
And all their troubles were out of sight

Но по-голяма ти не си ми нужна, съвсем определено. Вместо към Рила запраших към Стара планина, гр. Априлци, който всъщност се състои от четири села и е далеч. На отиване бяхме с климатизирана чисто нова Соната на 100 км, но на връщане смених няколко автобуса, защото компанията продължи към морето, а аз се върнах в София при работата и все още незапочналия ремонт. Но дори връщането не успя да ми развали кефа, макар да не беше напълно климатизирано.

10:30 -11:45 - маршрутка от Априлци до Троян през всички села и паланки
Следващият автобус за София се оказа в 4 следобед, затова:
12:00 - 12:45 Троян - Ловеч - страхотен град ми се видя Ловеч, a никога не бях ходила.
13:00 - 15:45 - Ловеч - София
16:00 - 16:45 - Автогара - дом

Тръгнах с нагласата, че ще се слуша чалга, защото бях с българи, които живеят в САЩ и чалгата за тях е израз на патриотизъм. Признавам, че предпочитам чалга пред техно, а то всъщност имаше много техно и хаус, разни сетове, които не бяха напълно неслушаеми, но определено не са мой тип. Sue me. Във всеки случай Ивана влизаше по-добре с бирата и скарата;)












А новият албум на С. Трифонов е по-кахърен от финска балада, с което моите американци се съгласиха и го бойкотираха. Не ме разбирайте неправилно, изкарах страхотно, само дето вече 3 часа откак съм се върнала въртя три албума на Sentenced, за да възстановя баланса във вселената:D

Вилата се намираше във Видима, което е едно от четирите селца на Априлци, и беше разкошна.



Разходих се към връх Мара Гидик, който изглежда като полегнала в профил жена. Красив е и разправят, че е по-труден за изкачване от Ботев.




Говорихме си за САЩ и България, направихме много снимки, смяхме се, пихме, ядохме, аз поне се забавлявах неистово, а след полунощ облякох дреха с дълъг ръкав. ^_^ Хубаво е да отидеш на красиво място като това, аз принципно като реша да изкарам добре, изкарвам добре назависимо от всичко, но този път не се наложи да полагам никакви усилия, хората бяха чудесни и съм много благодарна, че ме поканиха:) Почти е сигурно, че ще отида пак, ще заведа децата и ще отседнем ето тук:

Толкова съм щастлива и доволна, че дори ставам за гледане:

А колко се морих с тия снимки, не е истина. Предишния ден пък с френдка ходихме от Железница до Симеоново, което разни бабки ни предупредиха, че е много далече, но то е пътеката на сърдечно болните, много равно и приятно, тоест, нищо общо няма с това. (Respect. Изкушавам се някой път да го направя за пет дена, което за мене е максималния срок без цивилизация.) Та, мисълта ми е, че на Витоша нямах апарат, изпуснах страшни гледки и леко се ядосвах докато бях горе, но така тежкият труд по подреждане на снимките намалява. Богат е този, на когото му трябва малко, нали така беше?:)

Yippee-ki-yay, Motherfucker

No one dies harder than John McClane

Courtesy of GuyzNites

Remember when we first met John McClane?
Argyle picked him up from the plane,
And took him down to Nakatomi Tower...
To meet with Holly.

He came to get her back and to be her man,
But Hans and his buddies fucked up the plan,
And that's about when everything went sour
At the Christmas party.

And the terrorists were over-zealous,
But it was sweet when they killed Ellis!
And, with a little help from Allen,
John McClane kicked ass!

We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die as hard as we can!

No one dies harder than John McClane,
Even when his wife's stuck on a plane
About to crash into the Potomac River...
On the eve of Christmas.

And airport security kicked him out,
But John McClane is just too damn proud,
And nothing could have made him not deliver...
'Cause that's his business!

And with a lot of fights and gunplay
He blew that plane up on the runway.
And, with a little help from Allen,
Holly's plane could land!

We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die as hard as we can!

Yippee-ki-yay, motherfucker!

No one dies harder than John McClane,
Saving all the passengers on the train.
But Simon wasn't clear with his intentions:
It was just a distraction!

And there was no way McClane could know
That Hans Gruber was Simon's bro.
And that's what made it "Die Hard: With A Vengeance"
With Samuel Jackson!

And the good cop wouldn't miss this,
Even though it wasn't Christmas.
He didn't get any help from Allen...
But only in part three!

We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die as hard as we can!

Finally we're back with John McClane
Now we got a choice, and the choice is plain:
We can live free or we can die hard,
As hard as we can.

From taking on a terrorist he's never met,
To taking on an F-35 jet,
With the greatest car explosions by far...
This sure looks sweet, man!

And we know what the basic gist is:
There ain't no Allen, and it's not Christmas.
We don't know but we're pretty sure that
John McClane kicks ass!

We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die as hard as we can!

At last! Better late than never. Live Free Or Die Hard kicks ass, and I loved the sight of an F-35 beaten by the sexiest cop in the known universe. I'm gonna see the first three again, I swear, not that I haven't seen the first one maybe 5 times;) And I was planning to say something about tough guys, and how Bruce Willis is my oldest crush ever, probably with the exception of Harrison Ford, but hey, Justin Long was cute too:)

Fair is fair. There's something totally fascinating about happy endings!

Lower the Flags

the flags are still
no wind blows
it's the heart of man that's in tumult

Светът лежи в зло, пише в Новия Завет. И преди да ми кажете, че доброто и злото са относителни, снощи са влезли в апартамента на родителите ми, докато са спели и са ги ограбили - пари в брой и банкови карти. Всички са живи и здрави, но децата бяха разстроени и Рада ми се обади, че я е страх. Ето гневна тирада, а.к.а рант, защото днес сутринта видях ферари и замъци в Бояна и съм изкушена от завист и ненавист, а това не бива да е така.

Блед отпечатък от божествената доброта и справедливост има в душата на всеки човек, включително и в онези, които си изкарват хляба от нещастието на другите, тяхната глупост, непредпазливост и лош късмет. Но преди да се каже добрата новина, трябва да се каже лошата и тя е: това е един паднал свят, в бунт срещу Бога, място на бушуваща гражданска война. Бунтът е в сърцето на всеки от нас, а понеже всички сме свързани, диагнозата е - грехопадение.

Прочетох разни обръщения към полицаи в интернет, но аз за разнообразие ще се обърна към престъпника:

Знаеш ли, не е нужно да си богат. Както се казва, богат е не който има много, а който има нужда от малко. Няма нужда да караш скъпа кола и да имаш палат в Бояна, нито да чукаш девойка, инвестирала хиляди във външния си вид. Няма нужда да си купуваш диплома и да казваш "имам собствен бизнес". Всичко това не е нищо, в сравнение с онова, за което си сътворен.

Страшно ме е яд на теб. През последната година това е шестият или седмият обир, който се случва в близкото ми обкръжение от роднини и приятели. Ти вероятно не си кокошкарят, който номинално е нарушил заповедта "Не кради". Но спокойно може да си негов шеф, мениджър или отговорник човешки ресурси. Може да имаш заложна къща, което си е легален и доходен бизнес. Може да имаш безработен приятел, за чиито доходи подозираш, че не идват по честен път. Не казвай, това не ме засяга, защото всичко е свързано с всичко и така наречената "организирана престъпност" е другата страна на окрупняването в бизнеса; ако си добър на високо мениджърско ниво, ти ще си добър престъпен бос. И ще караш хубава кола, а децата ти ще ходят в хубаво училище и докато пораснат, вече ще си изпрал парите и ще лобираш за удобно законодателство.

Животът не е само пари, човече. По-важно е да не те е срам да кажеш на децата си какво работиш, а вечер да заспиваш с (относително) чиста съвест. Няма по-важно нещо от душата ти, защото тя е по-дълготрайна от галактически куп, по-красива от свръхнова и по-комплексна от електронен облак. Християнските автори наричат Сатана "бащата на лъжите", а лъжата владее нашия свят и ние ставаме все по-лесни за убеждаване. Отърси се от лъжата. Погледни света и себе си. Мръсотията и безредието са навсякъде, но изход има - само трябва да сложиш повечко прах и да пуснеш центрофугата.

Пък иначе само смятах да пусна това.

The Weight of the World

paint me a window, soft and defined
and flood yellow light

Сключих договор за ремонта на терасата днес, предплатих 50% капаро, прочетох ужким, че до началото на август вече ще съм приключила, а може би не. Не ги линквам вдясно, защото сайтът им не работи хехе, но иначе фирмата се казва "Валда". Като си крещях отдолу с лелката от 8 етаж сигурно сме били като от филм на Кустурица, дано и работата да не им е такава:) Скоро ще съм специалист по дограми, иззиждане, и най-вече покриви на балкони. Cower, you mortals:Р

Някой да има желание да види строежа на лифта на хижа Пионерска и процъфтяването на туристическата индустрия в България? Защото въпреки че се трудя като истински строител на живота нов, мисля все пак да отскоча събота до Рила. Отказах 2 проекта миналата седмица и вече три тази, нека работят здраво маймуните... Освен това наистина имам желание да пробвам покер, и без това съм напред с теорията:)

LOL

Вчера ми разказаха следната смешна случка, която показва, че децата са нечовеци.

Две момиченца, на 4 и 8 години, тоест колкото моите. Родителите ги оставили да си играят в детската стая преди лягане, без да им се месят, каката сложила на вратата надписа "Забранено да влизат родители" (и ние имаме такъв, между другото) и родителите примерно имат един час за себе си. По едно време от детската се понася онази особена тишина, която винаги сигнализира беля, но майката решава, че ще ги остави на самотек известно време. После те си мият зъби и чудеса и тя отива да им каже лека нощ, а в стаята свети само нощна лампа. Казва значи тя лека нощ, но точно като затваря вратата, вижда на едно пиронче на стената да виси накиснат във вода тампон.

След което тя почва да вика, светва лампата и вижда цялата стая украсена с презервативи и тампони, от които капе вода. Децата ги намерили в банята, решили, че са за игра и вкарали в действие усета си към приложни изкуства. На другата сутрин майката привиква голямата кака и провежда с нея Онзи Разговор, в които обяснява за какво служат презервативите и тампоните, като първите се приели съвсем безпроблемно, за вторите имало малко wtf-изражение, но иначе всичко минало нормално - майката е интелигентна жена и съм сигурна, че е обяснила много добре, а детето е интелигентно дете и е разбрало всичко много добре.

Майката и бащата решават да сменят мястото на презервативите и ги слагат в една кутия на уж недостъпно място в хола, но, както знае всеки, който има деца, за тях недостъпни места няма, особено на тази възраст (онези устройства, които заключват шкафове, действат само при много малки и много тъпи деца). Настъпва денят, в който кутията с презервативите попада на пода по време на весела игра и те се разсипват. В стаята с двама възрастни и две деца настава тишина, нарушена от малката.

- Какви са тези неща?
Голямата знае и бърза да се изфука:
- Какъв си глупчо. Това са презервативи, мъжът си ги слага, когато прави секс.
Малката:
- Ъъъ, а защо са у нас?
Голямата:
- Много просто, останали са му на тати отпреди да се ожени за мама.

Тук така се смях, че ме заболяха корема и челюстта:)

Idle Thoughts of An Idle Fellow

Вместо да разпращам линка, поствам го тук. Да живеят ефективността, природата, лодката, кучето и бумелът.

Благодаря на костенур, че ми припомни колко много съм се смяла, четейки Джером К. Джером, че съм си купила негови книги в оригинал и че е крайно време да ги прочета пак. Алвин е писал за Джером тук. Любими и актуални цитати:

It is impossible to enjoy idling thoroughly unless one has plenty of work to do. There is no fun in doing nothing when you have nothing to do. Wasting time is merely an occupation then, and a most exhausting one. Idleness, like kisses, to be sweet must be stolen.

I like work: it fascinates me. I can sit and look at it for hours.

Мда, Джером е силно мой човек:) Не мога да се сдържа:

I dreamed once that I was going to be hanged; but I was not at all surprised about it. Nobody was. My relations came to see me off, I thought, and to wish me "Good-by!" They all came, and were all very pleasant; but they were not in the least astonished--not one of them. Everybody appeared to regard the coming tragedy as one of the most-naturally-to-be-expected things in the world.

И още негови неща, които да четем, когато имаме много работа, а искаме да лентяйстваме. А откъсът, предизвикал поста, е оттук.

Lost In Translation

what's so funny
'bout peace love and understanding

Нищо не разбирам от кино, не мога да помня имена на режисьори, писатели, дори музиканти; не претендирам да съм запозната с големите имена в което и да е изкуство - гледам филми за удоволствие, слушам музика за оцеляване, чета - когато чета - за трениране на закърнялото ми трето око. Харесвам, каквото харесвам, защото съм това, което съм, към настоящия момент.

Това се явяваше един вид disclaimer.

Безсюжетен, разхвърлян и неглиже до степен на домашно видео, филмът не ме трогна изобщо. Може би не съм наясно с чувствата си, а може би прекалено скоро съм гледала Wong Kar-Wai, и тънките емоционални моменти в комбинация с азиатски лица не ме впечатляват. А и тук лицата са на несимпатичните за мен Бил Мъри и Скарлет Йохансон, в рязък контраст с околните - загубени чужденци в чужд град, бездомници в луксозния хотел, напълно безпомощни в незнанието на езика и тотално неразбиращи японската култура. Единствено в това мога да се идентифицирам с тях, защото и аз тотално не разбирам японската култура.

Елементът с домашното кино е напълно разбираем, ако се приложи към избора на фрагменти от Токио и Киото, включени във филма. Ако бях турист с камера там, и аз щях да снимам същото - икебана, японки с кимона, небостъргачи, зелени (!) таксита, маса в шабу-шабу ресторанта с уред за приготвяне на храна от клиента, будистки храм (макар че шинтоизъм, а не будизъм е главната религия в страната, както се каза), голи жени в стрипбар, тийнейджъри в геймклуб. Еклектика, хъх? Как се прекрачва от неразбиране към разбиране, дали е с количествени натрупвания?

И в предишен пост говорих за загадъчната връзка изкуство-реалност, но тук тя ми дойде в повече.

The inspiration for having Bob Harris do a Suntory whisky commercial was partially inspired by the fact that Sofia Coppola's father, Francis Ford Coppola, made a real Suntory commercial with Akira Kurosawa in the 1970s.

Charlie Brown, the singer of God Save the Queen in the Karaoke scene, is Sofia Coppola's long-time friend and guide in Japan. His real name is Fumihiro Hayashi.

Sofia Coppola designed many of the shots for the film by taking a series of photographs throughout Tokyo and then recreating them with the cast and crew, using the photos as references. (wow, това го прочетох чак сега, можеше да стане от мен режисьор, но не съм с правилната фамилия;).

Четох едно интервю, където тя разказва, че и караоке сцените са заснети импровизирано и после поискали разрешение да ги пуснат във филма. Караоке, за бога?! Има 3-4 ЦЕЛИ песни във филма, а аз съм пяла на караоке и знам, че то е забавно единствено за изпълнителите:)) Като цяло огромното количество песни не ми допадна - добре, оценявам факта, че имаше музика за атмосфера, текстовете се връзваха с образите по един ненатрапчив и завоалиран начин, обаче... това и аз мога да го правя с моите цитати в началото на постове. ^_^ Да не говорим, че сценарият - сценарият! - е спечелил Оскар. С реплики от типа на:

- Does it get any easier?
- No. Yes.

Иначе има много Скарлет по гащички и потник (изглежда прекрасно анти-анорексично, но и това е вербализирано във филма), което предполагам може да накара зрителя от мъжки пол да забрави, че героинята е завършила философия в Йейл, аз обаче не можах да го забравя. He's using hair products... I don't know who I married. Господи, how pathetic! Или момента като я заболя пръстчето на крака и я водиха в болница (която изглеждаше точно като Токуда, между другото), а докторът не спря да й мели на японски на главата, както и един болник на пича в чакалнята.

Изобщо, може да се философства по въпроса как когато някой не владее добре езика ти, си склонен да го смяташ за идиот, а във филма всички японци бяха такива. Скъсаха се да ги подиграват за лошия им Еngrish, а аз като преводач си мислех, как всъщност ние никога не стигаме до главата на човека, говорещ чужд за нас език. Накрая имах желание да слушам САМО японски и така нямаше да го има проблемът с изгубването в превода. Ще си сваля Advent Children на японски и ще го изгледам, което ще най-хубавият резултат от гледането на този филм:)

Miscellaneous

So where are the strong?

And who are the trusted?
And where is the harmony?

Край на едноседмичната почивка, от понеделник почвам да работя като бял човек, отпочинал през съботно-неделния уикенд! Е, утре вечер имам уговорка за бар, в традициите на понеделнико-вторнишкия уикенд, но ще го минем по линия на after-hours.

Вчера почти цял ден се мотах, ходих на кафе в квартала (!) с френдка, която успях да зарибя с Бари Хюгарт (не може без Господаря Ли), а тя ми подхвърли гениалната идея да ходим следващия уикенд на Рилски езера. В идеалния вариант с нас има поне един мъж, щото и двете сме млади и хубави и някой трябва да ни пази от пияни планинари. Засега не е ясно дали ще спим на палатка или на хижа, нито дали изобщо ще ходим, но пък е хубаво да се гледат картинки от езерата, където не съм стъпвала от МНОГО години.

Вечерта трябваше гледам четворката (баси, още има хора, които питат коя четворка...), но по пътя за нас на Алекс й се счупи колата - минимална повреда, но пък развали плановете. Тъй като вече беше късно да навивам други хора, а не ми се ходеше да запивам по американски, реших да прекарам спокойна и тиха - относително тиха;) - вечер у дома. Пуснах си Ashes of Time OST (напомня на Мориконе, once a Morricone fan, always a Morricone fan), напълних ваната, угасих лампата в банята и уж започнах да релаксирам. Обаче в тъмното пропуснах да видя какво пише на солите, коите изобилно поръсих във водата, а то пишело energizing. И верно бяха енергизиращи, защото после не можах да заспя сума време, което почти никога не се случва, а сутринта скокнах в 7:30:)

Преди да идем на Бояна, минах през "Александър Невски" и изслушах началото на литургията до момента, в който трябва да се каже "оглашени, излезте", но всъщност не се казва, освен в много редки случаи. В зората на християнството, когато се е зараждал литургичният текст, оглашени са били вярващите, които се подготвяли за кръщение. Те могат да останат по време на четенето от евангелието и посланията, но трябва да си тръгнат преди същинската част, която е превръщането на хляба и виното в тяло и кръв Христови и причастяването с тях. (Може ли тук да няма саркастични коментари? Благодаря.) Пеенето в "Невски" е невероятно, клириците са облечени с красиви раса, често служат епископи, самата църква е много красива, за който го радват стенописи и мрамори. Преживяването за мен беше силно, защото не бях ходила там от много време, а последно съм била с Тати, чиято втора сватба, между другото, е била днес. Надявам се този път да е щастлив, наистина. Понякога оценяваш щастието по-добре, след като си страдал. А понякога - не:)

Посетихме Боянската църква, която е умерено интересна, ако си падате по руини и средновековни стенописи, но на мен повече ми допадна катеренето нагоре към водопада. Разходихме се из зелените зали на горския цар, наругахме левъл дизайнера на по-трудните места на пътеката и като цяло изкарахме страхотно. Трябва да се види, снимките не важат.















Отивам да довърша Lost In Translation с уморени нозе върху бюрото.

Little Music Box

Слагам само песни като за мюзикбокс, демек "музика, която аз си мисля, че другите слушат". :) I sold out!:Р

Courtesy of Amber.

Friday 13th Update

higher
it's what I expect from my life

Имам нова видеокарта! Играя пак, при това на high graphics! Guild Wars e красива игра, бях забравила след два месеца абстиненция. Голямо благодаря на Боби, който ми я сложи - а аз му казах за този концерт - и дори ми донесе компа по стълбите до осмия етаж, защото асансьорът не работеше. Надолу си го бях свалила сама, нападната от черни мисли "една жена не бива да прави това". Продължението е "освен ако не е свръхчовек":)

Вечерта ходихме на pub crawl, Дивака на "Христо Белчев" не е никак лош, просторно и проветриво е, а кухнята е същата. После решихме да минем през Баба Яга, където има леко изменение на подредбата на масите, но не и на чистотата на тоалетната, казаха очевидци, аз реших да не рискувам. Както е казал поетът - some things never change.

Знам, че е ужасно, но вече на пети майстор му се случва нещо и не може да ми прави терасата. Cow каза, че духовете явно не искат този ремонт, муахаха. Ходих да звъня в съседния вход, но там решението не ми хареса - лепени са плоскости директно върху старата стъклена козирка. Мне, искам да е като в другия вход, там са едни козирки с бели профили, доста добре изглеждат. Днес успях да се навия да ида да ги питам за майстори, но нямаше никой вкъщи. А като се зазяпвах към осмия етаж вчера, докато чаках маршуртка, от по-хубавата тераса от прозореца надничаше един пич. Трябваше да му звънна вчера, и без това изпуснах маршрутката:)

Иначе си почивам много, припомням си фински думи, зачетох една пропусната книга на Бюджолд и изобщо, ваканция, ура:) Децата ходят на плаж с бабите, засега всичко е наред.

Отивам да мажа с парагонката и дервиша.

Edit: Преди малко проведох разговор с една лелка от 8 етаж на съседния вход (пичът от другия апартамент го нямаше, все пак петък вечер:). Аз долу, тя горе и си крещим, входа заключен, аз съм звъннала на звънеца на домофона. Успях да й обясня коя съм и за какво се боря, а тя ми даде името на фирмата, която е правила и двата апартамента на етажа. Даже поисках да ми каже къде се намира, защото все пак можеше и да няма сайт. Жената ми каза адреса; фирмата, слава Богу, има сайт и ако се свържа с тях и ми свършат работа, ще ги благославям цял живот и ще ги линкна вдясно:)

Не е истина.

The Donkey and the Water

Знаете онзи лаф, дето можеш да заведеш магарето при водата, но не можеш да го накараш да пие. Е, аз с моя магарешки инат съм го чувала по най-различни поводи - но последно го прочетох в тази дискусия в Амазон.

Но първо малко контекст, общата тема е за враждебността на новите атеисти към религията (от мен за тях тук). Конкретната подтема е за условията за формиране на "мнения" и "убеждения" у индивидите в обществото като цяло и в образованието конкретно. Говори се, че религиозното образование "индоктринира" децата и им вменява чувство за вина от най-ранна възраст, което води до негативни последствия за личността и за това са виновни родителите, които ги водят на неделно училище примерно. Мнозина от нас обаче си спомнят друг вид индоктриниране през 70-те и 80-те години - включително атеистично - но все пак не всички сме диви комунисти, нали така? (А през лятото на 2007 г. някои не си купуват играчката на Апъл, дори да могат да си го позволят.) Доколко сме продукт на външни влияния и доколко - на собствена свобода е тема за дълги философски дискусии и винаги е било. Който отсече "мнението" си в две изречения и го възвиси до статут на универсална истина (дори когато мнението му е, че универсална истина няма), е невежо магаре. Ето, аз си отсякох мнението в едно изречение:D

По общата тема мога да вметна, че не съм живяла в САЩ и не мога да преценя до каква степен религията влияе върху живота на средния човек и дали наистина враждебността на атеистите е естествена реакция на заливащата ги религиозна пропаганда. Като чета и гледам обаче ми се струва, че светът е място, където религията е все по-маловажна, особено християнството. Говорих си с приятел, който живее там и твърди, че хората са повсеместно религиозни и тъпи - хайде сега ние да сме умни и да сме атеисти. Много ви моля... (И да, виждала съм "научно изследване" за корелацията между религиозност и интелект. Което говори зле за интелекта на провелите го учени.) Всъщност на повечето тъпи хора хич не им дреме за живота и вселената, а гледат да си натъпчат корема и да си направят шопинга, ама това е друга тема. Проблемът на американците според мен е в консуматорството, което не се насърчава от религията, даже напротив.

Постът е провокиран от този цитат в полза на свободата на индивида от оковите на "възпитанието", който ме кефи много.

Why would you want to "make" a donkey drink? If he is thirsty, he will go looking for water on his own, or you can guide him towards it. Thirst is donkey's business, not yours! If you want to assume he is thirsty when he is not and want to push water, he has his choice to resist or he might prefer, not your water, but from somewhere else. Unless you think the water you are offering is the only healthy one that he can find anywhere and he must drink even if he is not thirsty, then, you are nothing but trouble to the donkey; sometimes, even if water is good, too much of it is not.

I have trouble accepting this "indoctrination" thing, unless you can produce some valid data supporting it; it seems to give too much credit for the immutability of parental influence and not the kids themselves. Would this mean that parents are influencing their kids in their other self-destructive behavior like drugs, alcohol, tobacco, premarital sex, etc. and nothing to do with the kids themselves?

За възпитанието (и гена) на моите деца пиша непрекъснато;) А в дискусията на едно място се споменава, че the self mutates more than once in the course of life. И си стискаме ръцете с еволюционистите:)

All Online Data Lost

I'm taking my computer to a checkup today, so...


Breaking News: All Online Data Lost After Internet Crash

... I'll make a Flickr album. God, what a life:D

Seen at That's Right.

A Review With a Twist

In my best books I go back to page one
right after the last page.
It appears the same goes for movies.

Знаете как е с тия постове след ходене на бар. Досега нямах такъв:)

Ходих в "Библиотека" - пиано бар, където си поръчахме три пъти по сто водка "Финландия" с "Red Bull" или аналогичната енергийна напитка. Беше страхотно, ама аз вече бях тренирана от джина с мента и коктейл "Караоке" в любимия ми бар "Катерина" от предишната вечер и френдът ме гледаше с тих ужас колко нося на пиене:) А аз с моя алкохолишки ген наистина нося много - въпреки че пия рядко и тежа 50 кг с мокри дрехи - особено като съм отпочинала, след оризови спагети с морски дарове на плоча и в компания на любими и отдавна невиждани хора.

Половината време в китайския му разказвах Chung King Express, който най-после гледах днес с новия си codec. Още бях напълно трезва, но въпреки това мога да заявя съвсем отговорно: няма такъв филм. Състои се от два почти несвързани сюжета един след друг, а не паралелно. Двамата главни герои са полицаи, които патрулират един и същ район в различни смени, но това го схванах на второто гледане, както и че в първия филм за секунди се появява героинята от втория, понесла плюшена играчка и сигурно още много неща.

В допълнение, актьорът от първата част играе Jin в The House of Flying Daggers (EICTE?), а във втората e любимият ми Tony Leung Chiu Wai (крайно време е да си го поискам в lucid dream, стига съм сънувала все едно и също:). Основният setting e един takeaway китайски ресторант, в който звучи California Dreamin' и в който работи Faye Wong, която пък играе онзи андроид в 2046. Споменах ли, че всичко е свързано с всичко, а главните героини в двете половини на филма носят тъмни очила, също като самия режисьор? И както във всичките му филми, и в този се разказва за нещастна любов и камерата ти бърка в мозъка?

Гледах филма един път и половина, а един рецензент в imdb споменава за осем. Горкият човек:) Лично аз изтръпнах на много места, но най-вече, когато главният герой говореше на дома си като на човек - на сапуна, на дрехите си, на целия апартамент. Един от най-трогателните моменти беше, когато се прибра в обедната си почивка и го намери наводнен.

Did I leave the tap running, or is the apartment getting more tearful? I always thought it would cope okay. Didn't expect it to cry so much. When people cry, they can dry their eyes with tissues. But when an apartment cries, it takes a lot to mop it up.

А наводнението имаше нещо общо с Фей, която идваше тайно в апартамента (също като героя в Empty Houses, Bin-Jip, 3-iron) и потъваше в мястото, вместо в човека, защото човекът обичаше и очакваше друга. Така е то. Eто още малко цитати:

We're all unlucky in love sometimes. When I am, I go jogging. The body loses water when you jog, so you have none left for tears.

If memories could be canned, would they also have expiry dates? If so, I hope they last for 10,000 years.

Since she left, everything in the flat is sad. Everything needed lulling to sleep.
[to a bar of soap]
You've lost a lot of weight, you know. You used to be so chubby. Have more confidence in yourself.
[to a threadbare wet dishcloth]
You have to stop crying, you know. Where's your strength and absorbency? You're so shabby these days.
[to a shirt] Lonely? You look a mess. Cold? I'll warm you up. [irons it]

Спирам. Достатъчно The Mamas and the Papas за тази нощ, а аз освен че не съм била metalhead, никога не съм била и хипи:)

...At the high point of our intimacy, we were just 0.01cm from each other...

Morning edit: Вижте тривията и после да си говорим за разликата между изкуство и реалност:) Апартаментът е на истинския оператор на филма.

Isn't It Beautiful

Lost in Translation вече e в to-see list, lyd ме зариби окончателно. Не знам защо не го гледах като излезе, сигурно защото по принцип седмото изкуство ми е някъде на седмо място сред... изкуствата. Имам някакви периоди, в които гледам много, и други, в които изобщо не гледам и средно се получава под средното:D Последно гледах Ashes of Time, от който занемях и нищо не написах тук. Но пък понякога е полезно да се пише, както за индивида, така и за обществото.

От индивида за обществото, намерено сред fave videos и леко по темата:)

Nobuo Uematsu, RIKKI - Suteki Da Ne

Заклевам се, че като се пенсионирам, ще си купя конзола и ще играя Final Fantasy.

Dreamwalker

the diversity of reality
is humanity not insanity

Вчера беше първият ден без деца за един месец напред и изпитах сътресенията на mode switching. Вместо да го ударя на живот и да се размажа на четворката (е как коя четворка!), прекарах целия ден в редуване на работа и езувене. Изядох една чиния бухти, които бяхме направили двете с Рада предния ден, в съвместен проект - аз меся, тя точи. С пудра захар са чудни, с мед - още повече. Между другото, те с Миш са достигнали такива нива на самостоятелност, че сами си приготвят багажа, на всичко отгоре го намират за забавно. И преди да ме аплодирате, това определено не е възпитание, а ген, при това не моят:D В тази връзка, разчитам на гена и гледам да не се тревожа, че децата засега са при другите баба и дядо, които са им почти непознати.

Та така, обявявам началото на месеца на junk food, пиене на коктейли, ставане когато аз искам, излизане вечер, гледане на чужди деца;), ходене на кино, четене на книги (!) и други вдъхновяващи занимания. Свободна съм от детерминизъм;) деца и deadlines и мисля тази седмица да празнувам. Ако останат пари от ремонта, може да инвестирам в нова видеокарта и да играя пак GW - да довърша Nightfall, че се задава GWEN.

Ремонтът, ах, ремонтът. Дойде втори екип майстори, които също въздъхнаха и си отидоха като видяха, че трябва да ми правят и покривче на терасата, понеже съм на последен етаж. ПОМОЩ! Вече съм на път да ида при едни хора в отсрещния блок и да попитам за координати на майстора, правил терасата на осмия етаж. Word of mouth marketing, ppl. И ако до края на деня не получа препоръка от някой тук, точно това ще направя!

В the Fireplace има цитати от Хайнлайн и този ме впечатли:

It’s amazing how much “mature wisdom” resembles being too tired.

Amazing indeed, ето защо звуча толкова зряло и мъдро на моменти;) А снощи заспах смъртно уморена в 10 часа с глава под палмата и сънувах точно каквото исках. Щеше да е много хубаво, ако не беше, мнали. Ето песента. Eто я пак. (fighting instead of lighting and say instead of sat)

Music is best.

"Вярвай в камъни, но не ги хвърляй по мен"

Видеото е на арабски с английски субтитри. Как ме кефи този език... умирам за калиграфия от момента, в който открих, че съществува. Китайски и санскрит - които също харесвам - бледнеят пред арабския като визия, лично субективно мнение, моля не спорете:)

Сега накратко по темата. Психоложката Уафа Султан говори за исляма и за неговата нетърпимост към другите религии. Тя се самоопределя като "секуларен хуманист". Възхищавам й се за смелостта да се противопоставя така, но от друга страна не мога да не забележа изключително "американската" й реторика за "демокрация", "човешки права" и така нататък. Като един фен на "Хиляда и една нощ" и Великите могули, не приемам да ми се представя дихотомията "варварство - цивилизация" по този елементарен начин. Но жената е ъм, жена от арабски произход и мога да й простя, че се е набрала на исляма. Казва и някои интересни работи за евреите ^_^. Абе, който не е гледал, да гледа.

"I'm a secular human being, I don't believe in the supernatural, but I respect others' right to believe in it"
"Are you a heretic?"

Засега няма да кажа къде намерих това. Някой ден, ако остане време и имам муза, ще разкажа по-подробно:)

Consider Us Dead

$4475.00The Cadaver Calculator - Find out how much your body is worth

Видяно тук. Навява ми едни фински асоциации;)

Както е казал народът, ще умра здрава:Р Писала съм в теста, че пуша рядко, което е неосъществима мечта. За протокола, не пуша вече месец (June, not April, is the cruellest month). Други грижи за бъдещия кадавер: от половин година не пия нескафе - правя си го в кафеварка на котлона и пия само Спетема и Лаваца; храня се здравословно - пресни зеленчуци, ежедневно плодове, прясно месо и риба 1-2 пъти седмично, мляко и млечни произведения и пълнозърнест хляб, плюс готвени яденета възможно най-често. Нали трябва да давам светъл пример на децата (разбира се, ям сандвичи, чипс и шоколад, когато ги няма, ама шшт). Обичам да ходя пеша и гледам да не ползвам колата, когато има начин - вчера ходихме на разходка в Борисовата, а оня ден - из нашите поляни. Ето снимки оттам, преди да са ги застроили (първата е от Рада).

Love Is Blindness

Ликуй, народе! Оказа се, че барабанът на пералнята НЕ е счупен - спестявам 500 лв от нова пералня, а четиридневният престой на любимия ми черен панталон на мокро и топло не му се е отразил фатално. Още преди да дойде майсторът с благата вест, похарчих половината от спестените пари. Отидох до хипермаркета за тоалетна хартия и препарати за почистванe, видях този фотоапарат и го купих, докато Михаил изяде 4 бонбончета. Ето така обичам да пазарувам - спонтанно, за минимум време, на промоционална цена и с подарък 1 GB memory card. Друг е въпросът, че дори и евтин, апаратът не ми е по джоба в момента, но пък е точно това, което ми трябва. Обещавам да не го губя и да не позволявам да ми го крадат! Хау.

Иначе аз продължавам да мразя снимки (то си личи:Р), фотоапарати и прочие визуални радости, но все пак е тъпо да искам назаем фотоапарат, за да снимам тортата за рождения ден на децата. Тази седмица ще ги водя на Патиланци, зоопарк, Борисова градина и Витоша и всичко това трябва да се увековечи. В един идеален свят ги водя и на Панчарево и Лакатник (преди неделя, когато заминават при баби), но и така е добре.

Красотата на моделите компенсира некадърността на фотографа и ужасния интерфейс на блогър картинки. Като ме затресе параноята, ще ги изтрия:)

Местен патриотизъм ftw

Не че не го знаем, но ето статии за строителството по Южното Черноморие.

Едно.

Впечатляващ цитат:

Много местни жители по Черноморието остават равнодушни към подобни случаи или застават на страната на инвеститорите, колкото и криминални да са техните действия. Общините са заинтересовани - идват големи пари, за всеки кмет или съветник пада по нещо. Местните жители уж искат да имат красива природа, но повече се вълнуват от това да имат пари и проспериращ бизнес. Когато съседът до тях си е продал парцела за 1 500 евро на квадрат, а техните земи попадат в защитена територия, те са готови да протестират срещу Парка, Резервата, Натура 2000 и всичко, което им пречи да спечелят. Без да си дават сметка, че децата им след години ще живеят със съзнанието, че около тях е имало само цимент и бетон. И няма да помнят, че в районите с грамадни железобетонни комплекси, преди време е имало и тюлени, и поселения на делфини, а днес всичко е мъртво.

Две.

Впечатляващ цитат:

Бившите виетнамски общежития в София превъзхождат по няколко показателя хотелите по Черноморието. По-здрави са, тъй като не са строени с пясък от дюните. Сградите, строени с морски пясък, след време ще се сринат като пясъчни кули (дай Боже, по-скоро да е). Околната среда край подобни общежития в София е малко по-добра от тази по морето.

В началото на 80-те съм ходила веднъж на палатка с нашите на Бутамята (ъм, с връзки ще да е било), а после като студентка в началото на 90-те пак там. Изгониха ни с хеликоптери, честен кръст:) А иначе мен от много години ме е страх да ида да погледна устието на Велека като слушам разкази на очевидци.

In other news, трябва да ида на Смолянските езера, преди да са завършили онзи хотел.

Da Grim Reaper

take me to the forest

Казвала съм, че обичам гори и полегати поляни, осеяни с рехави дървета, нали? Защото точно такива има около къщата на прадядо ми, където прекарвах няколко дни всяко лято като дете. Къщата е в планината на около 4 км над реката (приток на Искър); до нея водят стръмни тревисти пътеки и тесен асфалтов път, който обаче в момента е напукан и обрасъл и моята кола трудно ще мине, освен ако не ме сполети невероятен късмет;) Не бях стъпвала там от две години, а по-преди това - от седем. Нещо не успях да намеря снимка, но къщата е строена в началото на миналия век и има електричество, но не и течаща вода, а тоалетната е външна. Имам някакъв наследствен дял в горите и ливадите наоколо, но мисля да не си го търся, освен под формата на ходене един път в годината за два дена, което зарежда с положителна енергия за седмици напред.

Този уикенд в "Нива"-та на вуйчо ми бяхме четирима възрастни и три дребни деца (правилното съотношение възрастни - деца;). Показах им мястото, където моят дядо ми е правил колибка от клони и дърветата, по които съм се катерила. (Всъщност, това бяха други дървета зад къщата, защото онези са измрели, малко като джуджешката пита:) Плевнята е порутена, едва си личи къде са били кошарите за овцете някога, курникът липсва, няма го казанът (хаха, преместен е на по-безопасно място), бурените са превзели всичко - най-вече копривата, чието опарване май помагало срещу ревматизъм. Навсякъде цари невероятен покой и в допълнение на огромните звезди по черното небе видях в мрака и светулки.

Борбата ми с ентропията се изрази в косене, ама не с коса като вуйчо ми и Смърт, а с електрическа косачка. Искам да кажа, че полегатите поляни в случая не са екстра, ами пречка, освен това има камъни, пънове (а.к.а. кютуци?) и къртичини, които затрудняват коситбата. Беше страхотно преживяване обаче, безплатен фитнес и ароматерапия, прясно окосената трева ухае омайващо, особено ако има маточина и див джоджен. После походихме боси по често косения двор и полежахме върху одеало под сянката на сливово дърво.

Братовчедка ми:
- Направо ти се чудя как ти се коси.
Аз:
- Ами като не пуша, трябва да правя нещо.

:)

Не можахме да идем до реката - трябва да се проправя път с коса, а има и змии. Не можах да ида и до дола, където е едно от първите места, на които съм се чувствала в единение с природата. Дол - рекичка с огромни мъхести камъни, която тече стръмно надолу, но точно до къщата имаше миниатюрно вирче, откъдето с котле носех вода за миене, сигурно съм била колкото Рада сега. Имаше жаби и попови лъжички, а на другия бряг - колко трудно ми се струваше преминаването - беше моята тайна полянка, заобиколена с храсталаци и габър - не познавам много видове дървета, но вероятно съм над средното като за урбанизирано чедо;) Може би някой път ще заведа децата на първия ми катерачески маршрут надолу по дола... не може всичко сега и веднага... Поне ходихме до извора по вълшебната пътека под тунел от зеленина, а водата гали небцето като никоя друга вода на света.

Днес се прибрахме, гледам полянката пред отсрещния блок и викам на Рада:
- Познай какво ми се прави като гледам тази трева.
Тя позна:)

Edit: Там, разбира се, няма обхват за мобилни телефони, освен на мтел между една круша и една липа на баира!:) Тествах го и връзката се губи само при крачка встрани.