Pidän sinusta

...ja melkein rakastan sinua. Muista :)
Tänään on kahdeskymmenesyhdeksas huhtikuuta, kaksituhatseitsemän.

I enqueued 5,800+ songs in Winamp, turned shuffle on (which I almost - melkein - never do) and started studying for my Finnish language exam. I enrolled in a free online course in Finnish, which starts on May 1 (ensimmäinen toukokuuta). The tutor has provided textbooks, grammar books, glossaries, exercises and tests. The only problem is that the course is second level, and I need to cover the entire first level heti (immediately). Classes are three times per week, one hour, on MSN (well, nothing's perfect).

Nyt minä alan opiskella .

It Runs In My Family

За пръв път видях мъртвец на 13. Баба ми почина пред очите ми, докато чакахме "Бърза помощ", аз невинно си четях "Наричаха ги Бийтълс". Беше болна от известно време, същата нощ започна да хъхри, изгубила говор, но аз лежах на съседното легло и не извиках помощ достатъчно рано. Вината ме преследваше години наред, а в продължение на месеци след погребението сънувах баба си. Жива.

Тя не помнеше точно коя година е родена. Казваше, че 1907, но по едно време на гости й дойде далечен братовчед и каза, че е родена 1909 г. Баща й излъгал властите за възрастта й, когато я омъжвал насила на 15 годишна възраст. Майка й била гъркиня, Харекльо, и баба ми като дете говорила гръцки. Отначало живели в Сливен, а иначе са преселници от Беломорска Тракия, Лозенград, но идея нямам след коя от войните. От първия си мъж (който, между другото, се е казвал Михаил) баба ми имала 3 деца, всички от които починали малки. Казвала е на майка ми, че може да е било, защото той много пиел. На около 30 (или по-рано) се развела с него. Това така разярило прадядо ми, че я лишил от наследство и цялото богатство се паднало на по-малката й сестра. Не знам колко е бил богат, бил търговец. Но като бях на около 11, преди баба да почине, тя се сдобри със сестра си след десетилетия скарване и аз научих, че имам трима братовчеди в Сливен, всички по-големи от мен. След 89 година разбрах, че са им реституирали много имоти, които довели пак до семейни свади. Изобщо не намеквам, че богатството покварява хората:D Бедността прави абсолютно същото. Може би все пак не битието определя съзнанието.

Говорейки за бедността, баба ми се преместила в Бургас и се оженила за дядо ми, който бил много беден вдовец. (Second hand people should marry second hand people. Thus spake the macro sage:) Имал пораснал син със семейство, а жена му била починала при раждане на близнаци. Това ми го каза майка ми като бях бременна и се жалвах, че нямаме близнаци в рода. Дядо си не помня, загинал премазан от влак като съм била на около 2. Но бил към 70-годишен тогава и синът му от първия брак също починал известно време след това. Дъщерята на този брат беше по-голяма от баща ми и все разправяше колко се забавлявала като дете да вика "чичо" на изтърсака на махалата - баба ми го родила на 38. Има още един син, по-голям (моя чичо) и като че ли едно дете (момиче) между тях е починало като бебе. Изобщо, на баба ми са й умирали много деца. Помня поне две избелели снимки с мънички дечица. Забравила съм имената им. Дали ще ги позная, ако се видим в рая?

Баба ме отгледа докъм 6-годишна възраст, когато тръгнах в предучилищна. Научила ме е да чета на 4 години и самата тя обожаваше да чете, макар да беше необразована. А как разказваше приказки! Сигурно вече съм била в пубертета, когато още я молех да ми разказва нови. И тя понякога все още се сещаше за някакви забравени и разказваше. Пееше невероятно и плетеше на една кука страшно красиви неща. Опита се, милата, да ме научи и мен, и аз всъщност се понаучих в един момент въпреки двете си леви ръце, но явно дълбоката ми неприязън към заниманието "плетене" не е останала скрита за баба ми и тя въздишаше жално, че не съм се метнала на нея. От нея съм взела само външния вид и проклетията.

Проклета баба ми със сигурност е била, но аз като малка не го знаех. За мене тя беше ангел, глезеше ме и ми угаждаше във всичко. Аз бях единствената й внучка и сигурно в мене виждаше оживели мъртвите си дъщерички. Първите ми детски спомени са свързани с това как спя в нейната стая - майка ми и баща ми са решили, че съм голяма вече да спя при тях - нафтовата печка бумти и хвърля отражения по тавана, а аз си играя на криеница със стената, възглавницата и одеялото. Помня как паднах и си порязах глезена на стъкло от бирена бутилка и баба ме носи на гръб до поликлиниката, защото кървях като прасе и там ме шиха. Заради баба съм толкова претенциозна в храненето - тя ми е готвила само неща, които обичам, а аз обичам нещата, които тя ми е готвила.:) Правеше всичко вместо мен, а аз и докрая не ходех да пазарувам вместо нея. Подозирам, че омразата ми към всякаква домакинска работа се дължи на кофтито й възпитание, но какво да се прави.

Баба почина през 1985, същата година събориха къщата и построиха блок на нейно място. За къщата и двора - някой друг път.

Indecent Proposal

Какво би направил човек за един милион долара? Имаше един филм с такава дилема, с Робърт Редфорд и Деми Мур - Неприлично предложение. Оказа се, че оттам бил готиният цитат:

If you ever want something badly, let it go. If it comes back to you, then it's yours forever. If it doesn't, then it was never yours to begin with.

Ето за какво се разказва във филма. (Алвине, чети:Р)

David: [while playing pool] I guess there's limits to what money can buy.
John: Not many.
Diana: Well some things aren't for sale.
John: Such as?
Diana: Well you can't buy people.
John: That's naive, Diana. I buy people every day.
Diana: In business, maybe, but you can't buy people not when real emotions are involved.
John: So you're saying you can't buy love? That's a bit of a cliché don't you think?
Diana: It's absolutely true.
John: Is it? What do you think?
David: I agree with Diana.
John: You do? Well let's test the cliché. Suppose... I were to offer you one million dollars for one night with your wife.
David: I'd assume you're kidding.
John: Let's pretend I'm not. What would you say?
Diana: He'd tell you to go to hell.
John: I didn't hear him.
David: I'd tell you to go to hell.
John: That's a reflex answer because you view the question as hypothetical. But let's say that there was real money backing it up. I'm not kidding. A million dollars. The night would come and go but the money could last a lifetime. Think of it. A million dollars. A lifetime of security... for one night. Don't answer right away. Just consider it; seriously?
David: We're positive, okay?
John: Well then you've proved your point. There are limits to what money can buy.

Jeremy: [on the phone] Let me get this straight. He offered you a million dollars for a night with your wife? As in *your* wife Diana? And you agreed to it? I don't know what to say. How could you do something like that? *How could you negotiate without me?* Never negotiate without your lawyer. Never! For a woman like Diana I could have gotten you at least two million. Obviously, you don't want to get screwed, and then... screwed!

Сетих се за филма покрай горния въпрос, който ще задам пак с малка добавка:
Какво би направил за един милион долара годишно? А за един милиард?

В тази статия се цитират минималните годишните възнаграждения на старши партньори и управителни директори на инвестиционни банки - 1,7 до 3 милиона, средните - около 20 млн., а рекордната цифра за 2005 г. е 550 млн. за собственик на голям хедж фонд.

Ето статия и на български, с още по-големи цифри.

Всъщност наскоро си говорих с един приятел, който завърши колеж в САЩ с двойна специалност - компютърни науки и финанси. Забравих какво точно работи, но изкарва прилични пари. Взе трите нива на CFA, после реши, че е време за МBA, изкара феноменални резултати на GMAT и сега чакаме да отиде да учи в престижен университет. Съвсем истинска алтернатива за бъдещата му кариера е да стане инвестиционен банкер. Пет години ще работи по 16 часа на ден като луд, ако има късмет ще лети да види жена си за 4 часа в неделя (тук аз вметнах, че на втората година вече няма да има жена, така че този ангажимент ще отпадне;), ще спи по 5 часа на денонощие като Мартин Идън. В резултат, ако не умре, ще се издигне до старши партньор или управителен директор със стартова заплата 1 милион годишно. И ужким тогава ще работи от 9 до 5. Само дето последното не ми се вярва.

Той не иска този живот. Засега. Смята, че предложението е неприлично и не си струва. Time will tell.

The Grapes of Wrath

Това е една силна книга на Джон Стайнбек, която се е изучавала с радост в специалност "Английска филология" преди 1989 г., защото в нея става дума за експлотация на трудещите се, за бедност, за профсъюзи и изобщо пресъздава се некрасива картинка на гнилия капитализъм в САЩ през 30-те години. Стайнбек е носител на Нобелова награда за литература и един от любимите ми писатели като малка.

Без да намеквам, че в България в момента цари див капитализъм от 19 век, искам да възразя срещу нископлатения труд, без значение дали е възнаграждение на щатни служители или хонорар на свободнопрактикуващи като мен. Когато си купуваме продукт или услуга, цената му не е единственият определящ фактор - освен подразбиращото се качество, съществуват неща като удобство, спестяване на време, допълнителни емоционални фактори (мода, реклама, препоръка). Аз по принцип мразя да пазарувам, но предпочитам да го правя в сравнително скъпия квартален РУМ, само защото там се пуска хубава музика. Местоположението е едно от най-важните неща - не обичам да си губя времето. Харесва ми, когато продавачките са усмихнати. Обичайните неща за клиент. А когато не ми стигат парите, не си купувам възможно най-евтиния продукт на пазара, а преструктурирам списъка с покупки така, че да мога да си позволя максимално високо качество на закупеното. Всеки потребител, когато управлява средствата си, прави горе-долу същото като капиталиста, който управлява фирмата си - мисли за приходите и разходите, но не само за тях. Това лирическо отклонение произтича от нежеланието ми да употребя думата "експлоатация" и други икономически термини.

Сигурна съм, че има сложни теории, свързани с формиране на работна заплата, но аз нямам намерение да ги чета, само ще кажа следното. Гледала съм достатъчно отчети за приходи и разходи за да знам, че перото "работна заплата" е нищожна част от общите разходи на която и да е фирма. Когато плащаме на наемния работник, възнаграждението му би трябвало се определя не само от количеството, вида и качеството на положения труд, но и от образователния ценз, стажа, ниво на квалификация и т.н. Простичко казано обаче, възнаграждението се определя от пазара. Трудът на човека струва толкова, колкото някой е готов да ти плати. Колко е "готов" да плати един работодател? Българският работодател плаща на наемния работник колкото е възможно по-малко. В общия случай той е икономически по-неграмотен и от мен и едва ли стига до заветната сума след калкулации от учебник по микроикономика. Намалявайки възнагражденията на служителите и работниците до възможния минимум, капиталистът не увеличава значително печалбата си. Това, което увеличава, е разликата между себе си и тях. Той е шефът, те са подчинените и заплащането е начин да се подчертае тази диференциация.

Марфа пише основно за друго в поста си, но аз се впечатлих от този цитат:

Той напоследък е барман. Шефът му като разбрал, че се ще се маха, закършил китки и завил: “Ауууу, какво ще правя без теб?!” Ами с 300 лева живее ли се бе, келеш? Шефът на Калоян ходи на почивка в Бразилия и купи чисто нов Мерцедес за осемнадесетия рожден ден на малкия си син. Вече всеки в семейството има кола, чисто нова, имат и една резервна, че ако се случи нещо с някоя от колите да има какво да се кара. Не ходят в Гърция, щото там било мноооого тривиално. Съмнявам се, че знаят значението на думата “тривиален”, но явно им звучи добре. В Гърция имало много бедняци, така викат. Че що да не ходят да видят Бразилия? В това време се циганят да изплащат навреме заплатите на персонала на ресторанта си, а като се сетят, обират и бакшишите. Но нищо, за сметка на това допринасят за бурно развиващата се нашенска икономика.

Нямам нищо против капиталистът да е богат. Наясно съм с отговорността, нервите и тичането, които са ежедневие за всеки добър шеф. (Баща ми беше такъв 12 години.) Искам обаче работникът или служителят да не е беден. Бедността е унизителна, особено ако е причинена от балканския манталитет "що да плащам много, като мога да платя малко" и "дал съм му хляб, какво повече иска". А, и впечатляващата реплика "аз да не съм благотворителна организация?" Не, не си благотворителна организация, ти си начело на екип от хора, чийто принос за бизнеса ти е ценен. В идеалния случай работиш с хора, на които сутрин им се ходи на работа (половината от човешкото щастие, другата половина е "вечер да ти се прибира вкъщи"). Имаш служители, които те уважават за твоята инициативност, трудолюбие, честност и справедливост. Наел си тези хора не само, защото са качествени работници, специалисти или каквото още там, но и защото личностните им качества допълват твоите. Грижиш се за повишаването на квалификацията им, за обучението на работното място (никой не се родил научен), за мотивацията им. Оценяваш постиженията им и ги караш да се гордеят, че работят при теб. Това са твоите човешки ресурси и без тях си заникъде.

Всичко това няма да стане като им подхвърляш една заплата или хонорар, които едва им стигат да си платят сметките, и се оправдаваш с пазарната икономика.

Quizlet Rules!

Memorizing vocabulary is usually not the most interesting part of language learning. Old-school language school people should remember the tedious repetition of up to 100 words per day.

Quizlet is a fun site where you create word sets, and learn words in three stages:

Familiarize - Basic flashcards. Use the arrow keys for quick navigation.

Learn - Powerful call-and-response-type learning. It keeps track of your right and wrong answers and retests you on ones you get wrong.

Test - Generates a random test of written, matching, multiple-choice, and true/false questions. Test mode is highly customizable, allowing you to choose which types of questions and how many.

There are several Finnish sets there, hurray. My memory is failing but I'll give it some training.
Hyvää yöta.

New Hope

Всичко започна вчера следобед, когато Тати дойде да вземе децата за неделята, а Рада ревна с два реда сълзи и заяви, че иска да остане при мама. Аз я предупредих, че ако остане, ще решава задачи и ще свири на пиано, но тя зарадвано се съгласи и ние с баща й клекнахме. Това се случва за пръв път, между другото. По този повод пропуснах купон за рожден ден, затова пък се сдобих с новоинсталиран Windows и сега софтуерът на компютъра ми е светещо чист и подреден. Предната вечер получих DVD Writer, вече нямам никакво извинение да имам 70 GB музика на харда...

Преинсталирането беше полято с водка "Финландия" и акомпанирано с дълбоки философски разговори, от които, уви, помня много малко:D Изобщо не съм се напила обаче, защото като ми е хубаво и спокойно и съм в приятна компания, нямам никакво желание за напиване. (А като се сдухам и имам желание за напиване, почти никога не го реализирам. Също така нямам желание за напушване, наяждане с гъби, и всякаква употреба на mind-altering substances. За какво ми са, като и без това си мисля всякакви глупости. В краен случай прибягвам към lucid dreaming.^_^)

Днес изпълних едно отдавнашно намерение да закупя DVD box на старите епизоди на Star Wars. В Orange нямаше, взех го от Александра на "Славейков". От самия "Славейков" купих на Рада комикс на "Мики Маус", а на себе си "Одисея" на Омир, която така и не съм чела на младини, но сега ще прочета, може да е бавничко, но ще стане. Така прочетох "Махабхарата", сега чета "Метаморфози" на Овидий. Всички са купени на старо от едновремешната поредица "Световна класика."

После седнахме с Рада и Нави в градинката на Народния театър, детето зачете комикса, а възрастните си говориха без да споменават интернет:) След като поскача и на надуваем замък, си тръгнахме да хващаме маршрутка, но тя заяви, че е гладна точно докато минавахме покрай китайски ресторант и аз не можах да й откажа един ориз с три вида месо. Ресторантът е "Девет дракона" срещу Руската църква и в него има четири огромни и добре поддържани аквариума, които ни заплениха и двете. А като сме самички, тя се държи съвсем като голям човек. Опита и пържен сладолед и го одобри. Колко е хубаво да не работиш през уикенда:)

Вечерта гледахме "Нова надежда" и аз, както бях обещала, изчетох всички субтитри на глас. На нея все още й се сменят прекалено бързо. Михаил не прояви никакъв интерес към филма, играеше си с Донатело и Микеланджело, само на едно място мярна двете слънца на Татуин и обяви, че бяло слънце няма. Престрелките на Звездата на смъртта го впечатлиха съвсем бегло, все питаше няма ли да свърши, за да може да си гледа поредния диск с "Костенурките нинджа", а накрая като стана ясно, че няма да го огрее, си заигра любимата игра с танковете.

Ние с Рада обаче сме на космическа вълна, спорим кой е по-хубав - Люк или Хан, но накрая се съгласяваме, че по-куул от Дарт Вейдър няма. Винаги ще обичам този филм, колкото и да е древен, инфантилен и всичко, каквото се сетите. Тия дни ще гледаме и останалите два епизода и аз пак ще изчета всички субтитри на глас. После ще гледам и екстрите. После вероятно ще ги гледам пак и ще си сложа фенска картинка на девствения десктоп. В най-краен случай може да гледаме и новите серии. Човек дава на децата си каквото има, а не каквото няма. Аз искам да споделя с тях вселената, с която съм израснала през миналия век. Знам, че те са много различни и ще харесват различни неща, но може пък нещо в техния и моя живот да се припокрие, и тогава ще бъдем сродни души, а не само сродни тела.

Единственият минус на чудесния уикенд е, че сега ме чака масивно сваляне на Guild Wars.

Behind Blue Eyes

Син кит - в естествен размер тук. Sheer awesomeness дето викат младите.

Одобрявам и текста при затваряне на прозореца.

Видяно при daggerstab.

Mitä Kuuluu

Горното значи "Как си?" Отговорът е Kiitos hyvää, демек "Благодаря, добре". Запознах се с двама фински младежи от last.fm и вече нищо не може да ме спре! Тук е блогът ми за фински език и култура, Kaunis Maa (красива страна), където ще поствам неща на фински, един вид, ще си пиша домашните. В него засега има още двама желаещи... финофили? Иначе ще отегча до смърт аудиторията тук, която въпреки отсъствието ми гледам не е намаляла. Алвин и без това не ме чете като пиша на английски, сега съвсем ще го изгубя:Р

За болница Токуда - ами много е добра. Имам впечатления само от педиатрията, но там всичко беше перфектно. Лекарите ни посещаваха три пъти на ден, преслушваха детето по двама едновременно (!), хигиената е на ниво, храната е добра, изобщо нямам никакви оплаквания. Мисля, че са се постарали да назначат качествени лекари, отговарящи на качествената база. Апаратурата е фантастична наистина, все едно си във филм. Нищо общо нямаше между рентгена там и този във ІІ поликлиника... За лечението на дете не се плаща нищо, аз платих само 50 лв за 10 дена като придружител. Там спах на едно походно легло, което за моя ръст беше удобно, но за някой по-висок ще да дойде късо:) Леглата изобщо ми се видяха къси, може само за педиатрията да са така, ама не ми се вярва. По-скоро са правени като за японци. Браво на японците! Final Fantasy и Болница Токуда, още малко и ще им простя другите кусури. Рада каза, че другия път като се разболее, иска пак там да иде.

Както и да е, вече сме у дома. Хубаво е да си у дома. Нищо, че има много за чистене, превеждане и още сто и едно неща. Рада ще пие поредния антибиотик и няма да ходи на училище още една седмица. После пък няма да играе физическо и така. Иначе й правих диктовка от Плутарх и тя се справи отлично, но с английския е много назад. За цяла година не е научила дори азбуката като хората, но аз й обясних, че английският е много по-лесен от финския и тя се съгласи:) Ученето на чужд език от първи клас според мен не е добра идея и без това. Децата овладяват две писмености едновременно и това ги обърква. Знайно е, че децата на носители на различни езици проговарят по-късно, с писмеността е същото.

В тази връзка, предложиха ми да почна работа като учител по английски в частно училище от наесен, като бонусът е, че децата ми ще могат да учат там безплатно. Засега казах не, едно, че не съм преподавала от 5-6 години и съм забравила как се прави, друго, че не съм фен на частните училища. Таксата там била 2100 евро на година. Бах аз тази средна класа, извинете за израза. Ами сигурно съм комплексар, но не искам децата ми да учат сред толкова богати хора. Да, другия вариант е кварталното училище и деца на продавачки и полицаи, но това е предпочитаният от мен вариант, а и Рада си харесва училището, учителката и съучениците. До другото училище се пътува 1 час с организиран транспорт, но предпочитам да им го спестя, както и на себе си, разбира се. Засега избора ще правя аз, като дойде време за 7 клас, ще си говорим пак. Дотогава я камилата...

Какво друго щях да казвам? Смених си номера на кю-то, ако случайно някой не знае. Новия номер си го сложих в профила на блогър. Hauska tutustua :)

Антракта - не края

Посрещнахме Великден с Рада в болница, в компанията на тежка пневмония. Тя вече е добре, смее се и си играе, прочетохме много приказки, включително индийски. Това ни помогна да решим една кръстословица, където се търсеше цар Нал. (Щом опрях до решаване на кръстословица и судоку...) Иначе прочетох 4 диалога на Платон, от които не бях чела "Федон", наистина е впечатляващ - Сократ на смъртното си ложе говори за безсмъртието на душата, може да постна цитати. "Животописите" на Плутарх също са забавно четиво, прочела съм за Александър, Юлий Цезар и Марк Антоний засега.

Живот и здраве, ще ни изпишат в понеделник. Болницата между другото е Токуда, изключително луксозна, отношението на лекарите - професионално, дай Боже някой ден всички болници в България да са такива.

Ето задължителното стихче:

Песен за надеждата
Недялко Йорданов

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!

А също така - Христос воскресе.

Eros And Venus

Вярвам в трансцедентната любов с множество проявления в живота, в същия смисъл, както вярвам в белтъчините, съдържащи се в разнообразни хранителни продукти. Вярвам във филотите на О.С. Кард. Понякога дори вярвам в Божията любов, agape.

К.С.Луис е автор на книгата "Четири пъти любов", The Four Loves. Като всяка класификация и неговата е субективна и произволна, макар и да се опира на древни текстове. Като всяка книга на Луис, тази също е проницателна, леко академична и на места много забавна. Четирите вида любов са привързаност (storge), приятелство (philia), ерос (eros) и милосърдие (agape). Любимата ми глава е за приятелството, но тук ще дам цитати от главата за Ероса, не за друго, ами защото намерих откъси от нея онлайн.

"Под „Ерос“ имам предвид т.нар. състояние на „влюбеност“ или, ако предпочитате, любовта, която изисква предлог „в“. Тук няма да се занимавам с човешката сексуалност. Тя е от интерес за нашата тема единствено като съставка на сложното състояние „влюбеност“."

Времената или местата, в които женитбата се е основавала на Ерос, определено представляват малцинство. Повечето от предците ни са били оженвани много млади за партньори, избирани от родителите им по критерии, нямащи нищо общо с Ероса. Те са пристъпвали към секса без никакво друго „гориво“, ако мога така да се изразя, освен обикновеното животинско желание.

За еволюциониста Ерос е произлязъл от Венера като едно по-късно усложнение и развитие на древен биологичен инстинкт. Не бива обаче да мислим, че съзнанието на индивида работи точно по този начин. Може би има мъже, които първо са усетили сексуален апетит към някоя жена, а на един по-късен етап са се „влюбили“ в нея. Но аз се съмнявам, че това е правилото. Много често най-напред идва едно възхитено и непрекъснато мислене за възлюбената, една обща, неконкретизирана мисъл за нея като цяло. В това състояние мъжът наистина няма време да мисли за секс. Той е твърде зает с мислите за личността й. Фактът, че тя е жена, е далеч по-маловажен от факта, че тя си е тя. Той е обзет от желание, но без сексуален оттенък. Ако го попитате какво му се иска, често искреният отговор е: „Да продължа да мисля за нея.“

За мен това не е нищо друго освен една от Божиите шеги – такава възвишена и привидно трансцендентна страст като Ероса да бъде свързана в несъответстваща симбиоза с телесния апетит, който като всеки друг апетит нетактично разкрива връзката си с такива банални фактори като време, здравословно състояние, ядене, кръвообращение и храносмилане. Понякога в Ерос ние сякаш летим, но Венера внезапно ни ощипва и ни припомня, че всъщност сме само завързани балони. Тя непрекъснато ни показва истината, че сме сложни твари, мислещи животни, сродни от една страна на ангелите, а от друга – на котараците.

Влюбването е събитие от такова естество, че сме прави да отхвърлим като непоносима мисълта, че то може да е временно. С един висок скок то прехвърля дебелата стена на „аз“-а, превръща апетита в алтруизъм, захвърля личното щастие като тривиалност и поставя интересите на другия в центъра на съществуването ни. Спонтанно и без усилия ние изпълняваме (към един човек) целия Закон: да обичаме ближния си като себе си.

Цялата статия.

Ave Ceasar!

You scored as Marcus Aurelius. Your attention to duty even when the going gets rough has earned you the identity of Marcus Aurelius. A philosopher-emperor, he used Stoic musings to steel his resolve against a hard lot in life. You know few years of peace, and believe the only final answer to the empire's problems is a complete conquest of Europe. Despite this, you are probably one of the most human and thoughtful emperors in the history of mankind. Hail Caesar!

Which Roman Emperor Are You?

Номерът е да решиш предварително кой император искаш да си:)

Марк Аврелий в интернет енциклопедия по философия.

Уикицитати от Марк Аврелий тук.

Примерен цитат:

All things are implicated with one another, and the bond is holy; and there is hardly anything unconnected with any other things. For things have been co-ordinated, and they combine to make up the same universe. For there is one universe made up of all things, and one god who pervades all things, and one substance, and one law, and one reason.

Meditations VII, 9

Nameless

I went driving last night on a dark canyon road
Had the sky to myself but I wasn't alone
Had the pain of my lifetime for my company...

Осевата линия лети нейде в периферното ми зрение, а от двете страни на пътя препуска животът. Планина, гора, поляни, рекичка, мокри напъпили клони, лаещи кучета и любвеобилни котки. Децата си умират от кеф на нови преживявания и от притока на адреналин ли, от що ли, стават още по-непослушни от обикновено. Ами да, искат да ходят, да опознават, да пипат, да скачат и да тичат. Деца. Искат да пльоскат в басейнчето, да обиколят целия Велинград и да съобщят на всеослушание какво мислят за видяното. Аз оставам с 20% по-малко нерви и 20% повече бръчки. Друг път няма да тръгвам на път в ПМС:)

Точката на лудостта изглежда на една ръка разстояние, предсрочното завръщане е приключение, защото карам сама с децата 130 км, от което принципно се страхувам. През дефилето със скалите карам бавничко и те заспиват следобеден сън, а после минавам по непознат път, за да избегна завоите през Костенец. Не се губя нито веднъж, никой не повръща, изобщо всичко е безпроблемно като изключим кашлицата на Михаил, до момента, когато се прибираме и Рада вдига висока температура, а на другия ден пищи от болки в корема. Педиатър, хирург, самотна майка с две деца обикаля поликлиниката, изследвания, високи левкоцити, направление за Пирогов. Същата майка хваща такси до Пирогов, там ме успокояват, че проблемът не е хирургичен, тоест ще минем без операция, но детето страда, плаче и няма сили да върви. Лекарствата в аптеката струват майка си и баща си (в нашия случай само майка си), аналгин на капки и чай от мечо грозде за Рада, стандартните сиропи плюс капки за очи за в носа на Михаил (втф?), витамини за милионери и за двамата.

Сега децата гледат "Костенурките нинджа" и животът им изобщо не е чак толкова лош, нищо, че valitettavasti (за съжаление) им се е паднала майка, която в едно по-прогресивно общество щеше да бъде стерилизирана веднага след пубертета:D