Good to See You, Cloud

In the beginning was the soundtrack...

I saw Final Fantasy VII - Advent Children. Best viewed with left hemisphere of the brain turned off:D Then you level up and become more of a visual person than before:)

Sample eye candy here.

Milgram Experiment

There are no unrightable wrongs
Or unsingable songs...
There are no uncriminal crimes
There are no unrhymable rhymes
Ozzy Osbourne

Eкспериментът на психолога Стенли Милграм е проведен в началото на 60-те в университета Йейл. Целта му е да установи защо хората извършват зверства, подчинявайки се на заповеди, а поводът - процесът срещу нациста Адолф Айхман. Самият експеримент е обявен за неетичен - на участниците в него се казва, че ще се проверява дали наказанието на обучавани субекти повишава способността им за учене. Привидно ги разделят на двойки учител - ученик, като "ученикът" всъщност винаги е актьор. Процедурата е следната: при грешен отговор на "ученика", учителят натиска копче на таблото и му изпраща електрически ток с прогресивно нарастващ волтаж. Въпреки разнасящите се писъци иззад стената, 65% от участниците стигат до максималната - смъртоносна - доза ток. Когато Милграм пита студентите си какъв процент от участниците според тях ще стигнат до максимума, те отговарят 1,2% - малцинство със садистични отклонения. И си говорим за познаване на човешката природа...

Според Милграм, когато хората се възприемат като оръдие в ръцете на по-висшестоящ от тях (авторитет), те вече не се смятат отговорни за поведението си. Вината се прехвърля на лицето, издало заповедта. Участниците в експеримента са се поддали на манипулацията на експериментатора, който ги е насърчавал с градиращи заповедни изречения да не се отказват. Но не бива да се забравя, че всеки е имал право да се откаже на всеки етап от експеримента. Ето видео, за който има време. Наскоро имаше новина, че експериментът е повторен с виртуални "ученици" вместо актьори, което е пълно безумие, защото, нали, на кого му пука за някакви си пиксели там.

Психолозите говорят за въздействието на стресовите ситуации върху иначе съвсем обикновени и неагресивни хора, както и за това, че човек не може да знае как ще реагира, докато не му се случи. Подобен е ефектът и в затворническия експеримент в Станфорд, проведен от колегата на Милграм Филип Зимбардо през 1971 г. (Само да вметна като куриоз, че вчера като гледах страницата в Уикипедия за него, пишеше, че професор Зимбардо е бил и порноактьор, а днес тази информация вече я няма. Дано тази, хм, информация ни откаже от пристрастяването към Уикипедия;) Експериментът е известен, по него са правени документални филми, немски игрален филм, а в момента се снима и холивудски вариант. Споменава се и във връзка с изтезанията на иракски затворници от американски войници в Абу Грейб, към което събитие не ми се иска да слагам линк.

Brain Dance

Huomenta!

След седмица имам рожден ден и трябва да се погрижа за остаряващия си мозък. Реших да го правя с уводен курс във финския език тук. Смятам да му отделя известна част от несъществуващото си свободно време, която по принцип беше предназначена за китайски. Основната причина обаче да е фински, а не китайски, е, че нямам особени впечатления от китайския рок. Ако някой знае прогресив/готик/дуум и т.н. китайска банда, да ми я препоръча, моля:) Напоследък се улавям, че слушам все повече музика от този все по-неподходящ за възрастовата ми група жанр. Последното ми интернационално откритие е Novembre, които придават нов смисъл - и звучене - на понятието "италианска музика".

Естествено, като се пенсионирам, ще играя Brain Age - the answer to dementia. Хубава статия от Гардиан тук.

А за перфектно съчетание между изтичащото време и любимата ми музика, тук. :D

Nakemiin. С умлаут:)

PS Всъщност не падежите са най-голямото главоболие, а фактът, че финският е аглунитативен език, тоест език, използващ наставки за образуване на нови думи и понякога цели изречения. Ето пример от Virtual Finland:

An example of this is the one-word question: Taloissanikinko? '[Do you mean] in my houses, too?' The word can be analysed as follows:

talo / i / ssa / ni / kin / ko

The root word is talo ' house'. The i is a plural marker, ssa is an inessive case ending which in this instance corresponds to the English preposition in. ni is a first person singular possessive suffix the meaning 'my'. kin is an enclitic particle which means 'also, too' and ko is a particle indicating that a question is being asked.

Mainstream Music

The Mainstream-O-Meter compared you to an average of 530,447.1 listeners in the Last.fm top 10.

You are 15.36 % mainstream!

My most mainstream artists are Muse (444,871 listeners), Rammstein (287,507), and Audioslave (262,819).

My most underground artists are Lost In Tears (452) and Dark Suns (2,252).

Of the ones I thought were 'underground', Isis scored highest with 61,313, almost as high as Anathema (62,871) and higher than Amorphis (59,255). Ah yes, it must be because there is another band with the same name:D The situation is the same with Pain (29,656). Im-possible:)

The most underrated artists in my top 30 chart were Shadow Gallery (8,798) and Royal Hunt (3,413). Maj Karma scored in the same range (8,303), but hey, they sing in Finnish.

Speaking of Finnish artists, my latest discovery Viikate (The Scythe) just rocks.

If only this language didn't have 16 cases;)

For Absent Friends

Сигурно съм била около 11-годишна, но и тогава хората се влюбваха. Или поне момичетата. Почти всички момичета от моя клас си падаха по един съученик - висок, красив и умен. Помня, че слушаше Куин, харесваше Силвестър Сталоун и "Синовете на великата мечка", но не беше толкова добър по математика, колкото мен. (То никой не беше, но това е друга тема:Р). И беше половин сирак. Майка му ги гледаше сама с по-големия му брат, което дори в условията на развит социализъм едва ли е било лека работа.

Нищо не съм знаела за фройдизма тогава, но той си беше особен. Бил е малък като е починал баща му и не го помнеше добре. Вниманието на момичетата привидно не го ласкаеше, беше си пич, добре възпитан и с чувство за хумор. Аз, разбира се, като всеки държащ на себе си аутсайдер, който е над тези неща, не бях влюбена в него. Поддържахме квази-приятелски отношения, съчувствах на влюбените в него съученички и стоически понасях намеците им, че и аз съм като останалите, само че не си признавам. (Истината беше, че дълго време тайно харесвах един батко, високо в пионерската йерархия, с ЦЕЛИ две години по-голям от мен. Power is the best aphrodisiac, anyone?:)

Случката, която искам да разкажа, стана един ден, когато той седна до мен и каза, че иска да поговорим. Няколко завистливи чифта очи се насочиха към чина ми. Тогава още нямаше латиносериали, но явно някакъв дълбок архетип е заговорил в мен в онзи момент, защото помня какво си помислих: "Айде бе, от толкова други момичета, точно в мен ли намери да се влюби!". Тази моментна липса на разсъдък трая съвсем кратко, защото той бързо пристъпи към същността и тихо сподели, че майка му се омъжва повторно и аз съм единственият човек, на когото може да го каже.

Имам спомен, че каза хубави неща за бъдещия си пастрок, но беше разстроен от самия факт, че майка му "забравя" баща му. Чудеше се какво ли бъдеще ги чака, как ще се отнася той с тях, сигурно се е чудил и дали вниманието на майка му към децата й ще намалее, макар че не го изказа на глас. Губи ми се дали е плакал. Сега ми се струва, че вероятно е плакал и аз съм била толкова ужасена от гледката, че моментално съм я забравила. Този защитен механизъм със забравянето е проработвал и по-натам в живота ми, макар и не толкова често и качествено, колкото ми се иска:)

Не помня какво му говорих аз. Подозирам, че някакви мъдри и утешителни слова, защото тази ситуация ми се е случвала многократно впоследствие и тогава съм говорила точно такива. Момчетата, а после мъжете, идваха при мен и ми разказваха за нещата, които ги тормозят. Никога никой не се опита да ме сваля, чак до късна тийнейджърска възраст. Аз бях добър приятел, който изслушва, разбира, дава съвети, мълчи. На един купон в подготвителен клас един съученик ми каза, че е влюбен в друга съученичка и ме хвана за ръката, за да ми покаже как иска да държи нейната ръка. Не знаеше, милият, че никой дотогава не ме беше хващал за ръка и аз се притесних. Но, разбира се, не ми пролича. Нали съм пич и добър приятел.

В известен смисъл, така и не се отърсих от този модел. Imprinting, биха казали някои психолози. Била съм най-добър приятел на няколко мъже и доста добър приятел на много. Наскоро си намерих една снимка от 89 година, където седя на една маса в заведение със 7 други парашутисти и те забравят, че компанията не е изцяло мъжка. (Добре де, може би не са забравяли на 100%. Айде да са 98:) И за да не започваме стария спор от поста със стихчето, с някои е имало и мисъл за друго, с други не. Сега ми се струва, че те се сприятеляваха с някаква част от мен, която трудно би харесала на потенциален любим - неуловима смес от мъжко другарство и женска емпатия, - която все още работи. При това на макс, когато съм във форма. Умря циганката...:)

Ако от мен поискат да се опиша с три прилагателни, бих казала: "I'm a great friend, a decent lover, and a lousy wife." Нали трябва да има баланс във вселената:D

Once It Was Ours

Два текста от Ина Григорова, на която бях умерен фен през 90-те. Изобщо не ме е срам да кажа, че се кефя и на песните, първата изпълнена от Ирина Флорин, втората - от София. И емотикон за изчервяване няма да сложа. Даже видео им намерих:

Мога

Мога да летя.
Мога и да спра на ръба.
Мога да не спя.
И да се науча да плача.
Мога хиляди неща,
и без тебе мога,
само че искам с теб.

Мога да върна всякакъв жест.
Мога да спя на шумни места.
Мога да върша чудеса със празни ръце.
Да имам каменно лице,
да пазя страшни тайни.

Мога да казвам "не"...

Мога да чувствам лека вина,
да чуя до край всяка страна.
Мога да пазя до теб тишина,
да те променя,
да се шегувам с някой друг
и да убивам с поглед.

Мога да спра дотук...



Син талисман

Но днес пак съм цяла
и без тебе вече ям, вече спя.
Днес пак завъртя се светът
край мен, край сърцето от лед.
Да, днес пак съм цяла,
вече мога да живея така.
Днес пак като мъдра река
вливам се в себе си.

Ти си тръгваш оплетен във истини,
моят поглед ти е син талисман.
Тук-там смях е разпилян,
смях се на себе си пак.

Всеки спомен гаси се на тръгване
за да пазим любовта от щети.
Дали бяхме аз и ти
сбор от телата си?

Не, не пробвай, спести си усмивката,
много устни се отварят така.
Виж сам, маха ти с ръка
другият край на нощта.

Като примка се спуска сълзата ми
не, не искам да изпитваш вина.
След теб всяка тишина
е пълна с очакване.

Вокалите не стават, но песните са чудесни въпреки това.

Еdit: Пропуснах Антибиотика - "Няма как", пак по текст на Ина, но сърце не ми даде да го постна и него, дори в нарочния петък следобед за слушане на прочувствени парчета от едно време :D Сред особено прочувствените се нарежда и Малина със "Само миг". Тва е положението. Ridiculously eclectic поздравява недоволните с Pain - Stay Away:)

Блогът на Делян Делчев: Ти плати ли си осигуровките?

Блогът на Делян Делчев: Ти плати ли си осигуровките?

Не, не съм. Но в един момент трябва да го сторя. Търся си счетоводител, който да отиде в НАП вместо мен и да не ми се кара, че съм била нередовен платец, откакто не съм в майчинство.

Teh Internet Is For What?

Момчета и момичета, това може да боли.

Не знам дали порнографията е социално зло. Не съм нито активист, нито политик, нито дори особено религиозен човек, но изпитвам огромно любопитство към света, хората и всичко останало. Случайно попаднах на статията "Брутална сделка" от писателя Мартин Еймис, написана през 2001 г. и може би все още актуална. Сега ще приведа няколко преднамерени и пристрастни цитата от нея.

"Answer me something. How do you account for the emphasis, not just in your . . . work but in the industry in general, how do you account for the truly incredible emphasis on anal sex?"
After a minimal shrug and a minimal pause Stagliano said, "Pussies are bullshit." Now John was being obedient to the dictionary definition of "bullshit" which is nonsense intended to deceive.

Според Джон Сталяно, порноактьор, режисьор и продуцент, при аналния секс си "проличава характера на жената". Той е родоначалникът на "гонзо", категория в порното, за която основно става дума в статията. Това не е features порно "за двойки", със сюжет и диалог, в което се обяснява защо и какво, ами такова, при което директно се стига до как. Развитието на гонзо включва все повече насилие.

It shows you people fucking without concerning itself with why they're fucking. There are no Lord's Prayers, no furled American flags in Gonzo. Features porno is much, much dirtier than it used to be, but Gonzo porno is gonzo: way out there. The new element is violence.

Един вид, сексът без насилие вече е безинтересен, както споменах наскоро, тялото все пак има краен брой отвори, всички от които вече са преексплоатирани. Следващият етап е този:

"I got the shit kicked out of me," she said. "I was told before the video - and they said this very proudly, mind you - that in this line most of the girls start crying because they're hurting so bad . . . I couldn't breathe. I was being hit and choked. I was really upset, and they didn't stop. They kept filming. You can hear me say, 'Turn the fucking camera off', and they kept going."

Защо да няма разнообразие от телесни течности и възрастови групи?

In this scene, actor-director Hardcore is having rough sex with Cloey Adams, who is pretending to be under age. "If you're a good girl, I'll take you to McDonald's later and get you a Happy Meal." Hardcore then "proceeds to piss in her mouth". Addressing the camera, Cloey Adams says, "What do you think of your little princess now Daddy?" Nor is Hardcore through with her. "Turning to the crew, he calmly says, 'I'll need a speculum and a hose' . . . One of Max's favourite tricks is to stretch a girl's asshole with a speculum, then piss into her open gape and make her suck out his own piss with a hose. Ain't that romantic?

И разбира се, няма нищо лошо в пазарната икономика и конкурентноспособността:

"Some girls are used in nine months or a year. An 18-year-old, sweet young thing, signs with an agency, makes five films in her first week. Five directors, five actors, five times five: she gets phone calls. A hundred movies in four months. She's not a fresh face any more. Her price slips and she stops getting phone calls. Then it's, 'Okay, will you do anal? Will you do gangbangs?' Then they're used up. They can't even get a phone call. The market forces of this industry use them up."

И последен цитат:

Gore Vidal once said that the only danger in watching pornography is that it might make you want to watch more pornography; it might make you want to do nothing else but watch pornography. There is, I contend, another danger. As I sampled some extreme productions on the VCR in my hotel room, I kept worrying about something. I kept worrying that I'd like it. Porno services the "polymorphous perverse": the near-infinite chaos of human desire. If you harbour a perversity, then sooner or later porno will identify it. You'd better hope that this doesn't happen while you're watching a film about a coprophagic pigfarmer - or an undertaker.

Парафилии от всички страни, съединявайте се.

Winter of Souls

Winter missed us this year.

I stopped being a non-visual person for a while, remembering the site Sense of Bulgaria. Amazing photos, mostly winter. Check them next season on the right.

Background music - Isihia. Next week on the right:)

Like A Stone

A man gets tied up to the ground
It gives the world
Its saddest sound

I took another assignment, with deadline Monday. I ain't no good at keeping promises, even promises for five consecutive days without work. Which doesn't make me feel good about myself.

In other news, I took the kids to the theater today. The show 'Chimney Stories' had four or five tales, nice music, and kids were happy. I was so bored I thought I'd die:D And no, it doesn't make me feel good about myself.

In yet other news, the VHS (R.I.P, VHS:) player had been broken for a few weeks, so today I went and bought a DVD player. Of course it didn't fit with my old TV set, so I went out again and bought a new TV. I don't watch TV (the old one was only used for children movies), and I don't even have cable, but kids went mad with joy and watched the new adventures of Zoro. I wish I had spent the same amount on a new monitor. Which doesn't make me feel good about myself.

For those who don't know me, I'm 1.60 m and weigh 48 kg. The TV was probably 25 kg, and I carried it from the car to my apartment, and left the kids in the car. It was so heavy I thought I'd die. Why did I do it, there's nothing to prove to anyone? This didn't make me feel good about myself either.

Shopping has never been therapeutic for me, with very few exceptions, usually when I buy something for my home. Remember the refrigerator?:) In this case, I went against my conviction that life without TV is better quality than life with TV. With today's purchase, I feel my life has become smaller.

Or maybe it's me who's become larger. Than life.

Ridiculously Eclectic

В тази статия се твърди, че музиката, която слуша човек, разкривала аспекти от характера му. Не може да бъде, казах удивено. И наистина, от 11 000 статии, публикувани в социологически и психологически научни издания, само седем били индексирани "музика". Цитираното изследване е на Rentfrow and Gosling, върху студенти (20-25 годишни), за които музикалните предпочитания са определящи при самоидентификацията им. Излиза, че музиката е важна тема за разговор и социализиране, както и за формиране на групи по интереси. O_O. Нищо не разбирам от психология и социология.

Коментарите към статията бяха по-интересни от самата статия. Един човек казва, че е сменял музикалните си предпочитания с годините, но имал същия характер и политически убеждения. (Ама и политическите убеждения ли се включват? Да, познахте, метълите са либерални). Друг се възмущава, че изследването е повърхностно, защото се използват само най-общи жанрови характеристики. Трети пък обяснява, че музиката не е благодатна тема за разговор и не можеш да завързваш нови приятелства на музикална основа, за разлика от спорта например. Мда. Само Левски! И приятелства от фитнес залите;)

Всичко това е свързано с потребността да слагаме етикети на себе си и околните (стереотипно мислене, anyone?). Всъщност хората, за които музиката е важна, често са интровертни и сложно устроени типове, артистични и интелигентни. Така и подозирах. ^_^
Което си е право, на дискотеки никога не съм обичала да ходя:) I dub the unforgiven.

My Music Personality

До-ре-ми тест.

AMV For The Masses

Rejoice all ye faithful! I'm taking a five-day break from deadlines. I'm NOT going to answer mail or phone, I swear. I'm so overworked I stink:/

To celebrate the first day of the rest of my vacation, I spent the evening watching videos of Blind Guardian live. Practice video here:D One thing led to another, so here I am, posting videos. I don't often watch videos, and I don't really like anime. Mostly:) However, I do like Demons & Wizards, which will show next week in the lastfm chart on the right;)


Demons and Wizards - Blood On My Hands

Demons and Wizards - Crimson King

Demons and Wizards - Love's Tragedy Asunder


And the winner is... Demons and Wizards - Fiddler on the Green



This weekend I'm going to watch FF - Advent Children. And yes, I am well aware that Demons and Wizards is probably a worse name than even Lost In Tears:D

Sounds Good To Me

The Lord is my shepherd,
I shall not want;
He makes me lie down in green pastures.
He leads me beside still waters;
He restores my soul.
He leads me in paths of righteousness
for His name's sake.

Even though I walk through the valley
of the shadow of death,
I fear no evil;
for You are with me;
Your rod and Your staff, they comfort me.

Surely goodness and mercy shall follow me
all the days of my life;
and I shall dwell in the house of the
Lord forever.

Psalm 23

Sad Poetry

ПРИЯТЕЛСКО

Камелия Кондова

Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта-
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още ? Уморен си...
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш " влязох в релси ".
Отдавна, както казваш " няма празно ".
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо !

Защото, всъщност искам да се любим...

Нека да го има и тук, макар да не е лично:)

Music Genome Project

Pandora rocks.

What is it that makes you enjoy certain kinds of music and not others? How do you discover new music which is both like and unlike the one you already love?

Music Genome Project attempts to unravel this mystery (strictly scientifically;), and offers some great music in the process.

Together we set out to capture the essence of music at the most fundamental level. We ended up assembling literally hundreds of musical attributes or "genes" into a very large Music Genome. Taken together these genes capture the unique and magical musical identity of a song - everything from melody, harmony and rhythm, to instrumentation, orchestration, arrangement, lyrics, and of course the rich world of singing and vocal harmony. It's not about what a band looks like, or what genre they supposedly belong to, or about who buys their records - it's about what each individual song sounds like.

Over the past 6 years, we've carefully listened to the songs of over 10,000 different artists - ranging from popular to obscure - and analyzed the musical qualities of each song one attribute at a time. This work continues each and every day as we endeavor to include all the great new stuff coming out of studios, clubs and garages around the world.

It has been quite an adventure, you could say a little crazy - but now that we've created this extraordinary collection of music analysis, we think we can help be your guide as you explore your favorite parts of the music universe.

Tim Westergren
Founder

In addition to the online radio which I like more than last.fm radio (betrayal!), I found the Pandora podcast (CLICK!).

It is updated twice a month, and offers a fascinating insight into music theory, accompanied by fine examples, of course. Kevin Seal hosts the podcast and invites musicians and music analysts to talk about how music is made.

PANDORA PODCAST SERIES: TOPICS FOR 2007

Bass Guitar in Pop and Rock
The Blues Scale
Brass: Trumpets, Trombones, Tuba
Common Chord Progressions
Dissonance
Country and Bluegrass, Yesterday and Today
Drums and Drumming, Part Two: Swing
Electric guitar effects
Elements of Salsa
Hip Hop Rhyme Schemes
Holiday Music
Jazz Improvisation
Major and Minor Tonality
Meters and Time Signatures
Mixing Vocals
Pedal Point
Pop Percussion
Putting Words to Music, or Music to Words
Recording Vocals
Reggae, Rock Steady and Ska
The Science of the Riff
Strings
Studio Sheen: Mixing and Mastering
Singing Intervals
Upright Bass, Bowed and Plucked
Vintage Keyboards: Hammond, Rhodes, Moog
Vocalizing: Range, Tone, Vibrato

Don't be put off by the starting ad:D Those guys have kids to feed, too:)


Off: Turns out I love being sent flowers. :) tnx ppl

Turns Out Lonely People Are All The Same

Happy Together is a movie I've been planning to watch ever since Brokeback Mountain, that is, for quite some time. In the meantime I saw In the Mood For Love and 2046 (quotes here), which both swept me off my feet and fanned my imagination. Quite predictably, this one did too.

It starts with an explicit gay sex scene which I saw repeatedly because I didn't have time, so I watched the movie in pieces, on three consecutive days, and always started over from the beginning. On the third watching I realized the two men were not having sex, but making love. If you don't know the difference, I can't explain it. (It is claimed Tony Leung Chiu Wai did not know of the sex scene at the time of signing the contract, as he had been given a fake script.)

As the movie progresses, you find it is not about homosexual love at all. It is about the human condition, alienation and loneliness, about the desire to belong - to a person or to a place. Two lovers want to start over after a number of break-ups and move from Hong Kong to Argentina - on the opposite side of the globe. The plan ends in disaster, as they break up again, and the simple story tells of the impossibility to be together. Some more memorable scenes for me: when they tangoed in the kitchen, when they rode in the night taxi (there was a similar scene in 'In the mood for love'), and when they negotiated who will sleep on the bed and who on the sofa. There is so much jealousy, hopelessness, and melancholy arising from love, that it's hardly worth the effort.

I would recommend it to all art types who like black-and-white/color play, non-standard cuts, and great acting. Me, I'd rather give in to the emotion.

Kitchen vs Concert 1:0

I cancelled my plans to go to Athens. It's a matter of priorities, common sense, and unfortunate circumstances. And last but not least, a vague, weak, and conditional feeling of what's right;)

Now, don't pay attention to this video. It's not important. Even the music is not that good. The lyrics are nothing special. Minimize the tab and listen to what's underneath the song.

I'll say it for the first and hopefully last time: Music is not love.

You're Just People

Fan video (?) of Pain of Salvation - Cribcaged.
'Crib' is slang for house. Warning: political subtitles:)