A Sorta Fairytale

С риск да открия топлата вода, не мога да не препоръчам този клип на Tori Amos - A Sorta Fairytale. Благодаря на navigo, който е крайно време да попадне във Fellow Humans вдясно.

Anyway, Season's Greetings once again, I'll refrain from writing on the political correctness of having holidays in a religion-free world. I haven't changed that much for the past two years:)

Blessings to all, and, on second thoughts, Happy Christmas.

Гибелен гняв

Лятото най-после прочетох цялата "Илиада" и разбрах, че в един момент ще стигна до "Илион" и "Олимп" на Дан Симънс. Омировата Илиада е многогласна епопея за храбростта на човеците и прищявките на божествата, за смъртта и безбройните й въплъщения (има най-различни видове убийства за любителите на хоръра, а Симънс е от тях), за преплетените нишки на съдбата и волята на хората да я променят. Общо 1500-те страници на епичния сай-фай роман разказват за същото.

Романът се категоризира като "литературна научна фантастика", заради препратките към стари литературни произведения - Омир, Шекспир, Пруст - който дори робот няма търпение да го изчете, - Робърт Браунинг и (оказа се) Набоков. Основната сюжетна линия описва каква щеше да е Троянската война в една алтернативна вселена, където троянци и ахейци се съюзяват и отправят предизвикателство към боговете, дърпащи конците им. А "самите богове" са пост-човеците от далечното бъдеще, еволюирали или самосъздали се да имат нематериално битие, способни да заемат всякакви форми като следствие на квантовите им игрички. Въпреки че се радвах на тераформирания Марс и заселения Монс Олимпус, според мен боговете са доста противни създания, досущ като в истинската Илиада, но описани още по-подробно. Излишно подробно, признавам.

Най-чаровните образи в книгата за мен са роботите от луните на Юпитер, които си говорят за литература докато поправят обшивката на космическия кораб, например, и непрекъснато се мъчат да си обяснят феномена "човек". Те откриват квантова аномалия с източник Земята и се юрват да спасяват слънчевата система с военен кораб. На борда му са отвлеченият Одисей (най-симпатичния и съответно най-експлоатиран грък) и този, който минава за главен герой в нашия роман - професор по класическа литература от американски университет, който можеше да е нелош образ, стига да не беше преспал с Елена Троянска. Това ако не е кич, не знам какво е.

На Земята междувременно живее колония от презадоволени и леко изглупели хора, чиито жизнен цикъл се контролира автоматично и телата им биват подменяни на всеки 20 години, а продължителността на живота им е фиксирана на сто. Размножителният им цикъл също е строго контролиран - дете се ражда, когато на друг индивид му изтекат стоте години - изобщо, поредната антиутопия "какво ще стане с човечеството, ако всичко, ама наистина всичко му е наред". Разбира се, статуквото трябва да се наруши, за да има завръзка и екшън и половината роман проследява съдбините на хора, лишени от благините на цивилизацията.

Роботите спасяват Слънчевата система и умиращия от радиация съпруг на първата бременна жена от 14 века насам, който пък от своя страна е натъпкан на нано-ниво с "цялото познание на човечеството", складирано от "аватара на земната биосфера, придобил съзнание" (знам, омг). Сега може да го предаде на останалите си събратя с едно докосване, да се телепортира по желание без портал (а ла Енея и последователите й в "Триумфът на Ендимион"), да акушира при раждането на децата си и да строи светлото бъдеще на човешката раса. Краят на романа просто ме задави от погнуса. То не беше радост, то не беше обич, то не беше рецитиране на "Илиада" по памет. Прочетох, че книгата е тематично повлияна от extropianism. Не, не и пак не.

Но пък докато я четях, ми беше много кеф:)

Wasted...Youth

Интерактивната рубрика на "Капитал" задава въпрос за разделното събиране на отпадъци тук.

В този пост отразих смесените си чувства на ентусиазъм и недоумение от разделното събиране на отпадъци, което се оказа само разделно изхвърляне. Питането ми какво да изхвърлям в проблемния жълт контейнер се реши няколко дни по-късно с лепенките, на които пише: хартия, пластмаса, метал. Еми... бяла мечка виждал ли си? Нищо общо няма. Аз основно имам пластмасови опаковки и в повечето случаи ги изхвърлям отделно като внимавам да не гледам какво са изхвърляли преди мен. Вероятно и строителни отпадъци, защото контейнерът се намира точно до строежа, залепен за блока ми.

Помня навремето как "вторични суровини" означаваше само "хартиени отпадъци", които редовно предавахме в училище. Пътищата, по които поемаха, са неведоми, но предполагам, че има някаква материална база за рециклиране на хартия, щом клошарите все още я събират и евентуално я предават. Така че, хартията за изхвърляне - в отделна торбичка и до контейнера.

Какво друго за изхвърляне? Мм, днес спряха да работят мигачите ми и ще ходя на сервиз. Дали да не си купя нови гуми с едното ходене?

Off: Ще пиша колко много ми харесаха "Илион" и "Олимп" и колко малко (но съществени) бяха нещата, които не ми харесаха.

Guild Wars: Season's End

11.12.2006 г. 22:53:53 chrome: kxde sme on the GW ladder?:)
11.12.2006 г. 22:54:06 hazel: padnahme pod top sto:((((((
11.12.2006 г. 22:54:36 chrome: well, znachi e vreme da trxgnem nagore :)
11.12.2006 г. 22:54:56 hazel: to sezona svyrshva utre:/
11.12.2006 г. 22:55:12 chrome: malko predi da otida v uk, engl zagubi na cricket to australia
11.12.2006 г. 22:55:21 chrome: i cqlata strana v traur:)
11.12.2006 г. 22:55:30 chrome: i gleah edin skech
11.12.2006 г. 22:55:33 hazel: haha
11.12.2006 г. 22:55:37 chrome: edin fokusnik na ulicata
11.12.2006 г. 22:55:39 chrome: v london
11.12.2006 г. 22:55:47 chrome: kxsa vestnik na parcheta
11.12.2006 г. 22:55:54 chrome: i posle go pray pak cql
11.12.2006 г. 22:55:59 chrome: no interesnoto beshe
11.12.2006 г. 22:56:05 chrome: che kato go nakxsa na parcheta
11.12.2006 г. 22:56:07 chrome: i vika
11.12.2006 г. 22:56:12 chrome: sa ka da namera sporta
11.12.2006 г. 22:56:15 chrome: v toz vestnik
11.12.2006 г. 22:56:19 chrome: i pochna da gi oglejda
11.12.2006 г. 22:56:23 chrome: parchetata
11.12.2006 г. 22:56:28 chrome: i vika
11.12.2006 г. 22:56:28 chrome: a may e tuk
11.12.2006 г. 22:56:33 chrome: i posle
11.12.2006 г. 22:56:43 chrome: oh, not, that would be obituaries
11.12.2006 г. 22:56:44 chrome: :)
11.12.2006 г. 22:56:58 hazel: :))
11.12.2006 г. 22:58:37 hazel: i ti se seti za liubimia mi otbor li:)
11.12.2006 г. 22:58:45 chrome: ahahahahah
11.12.2006 г. 22:58:51 chrome: ami vsxshtnost da
11.12.2006 г. 22:58:52 chrome: :)
11.12.2006 г. 23:00:02 chrome: hayde sega, england zagubi Pepelta, ti za nqkvo si stotno mqsto stradash:)
11.12.2006 г. 23:00:16 hazel: abe pod top sto e failure
11.12.2006 г. 23:00:54 chrome: i sto taka
11.12.2006 г. 23:01:01 chrome: nali bili very skilled
11.12.2006 г. 23:01:23 hazel: mi a de
11.12.2006 г. 23:02:04 chrome: sxdiqta e vinoven!
11.12.2006 г. 23:02:06 chrome: :)
11.12.2006 г. 23:02:21 chrome: (tuy vxrshi rabota v 9 ot 10 sluchaq)
11.12.2006 г. 23:02:55 hazel: mi niama sydia, v sluchaia metagame e vinoven:)
11.12.2006 г. 23:03:29 chrome: e ok de, METAGAME METAGAME METAGAME PEDERAST
11.12.2006 г. 23:03:32 chrome: :)
11.12.2006 г. 23:03:35 chrome: here u go:)

Music Is Best

Много интересен пост (и коментари) за чалгата прочетох тук. Личното ми мнение е, че "if you don't look (listen), it's not there", но не мога да си затварям очите (ушите) пред факта, че децата се кефят на този ритъм и веднага започват да се подрусват, ако отнякъде го доловят. Основното ми възражение като че ли е към текстовете, които в голямата си част са пошли и меркантилно ориентирани. Сега, чела съм текста на Bueck Dich на Rammstein и да, става за чалгарска песен;), но в родната народна-народна музика има къде-къде по-големи ексцесии. А музиката определено възпитава.

В момента се възпитавам с това:

OSI - Go

On the first day
I set the scene in a magazine
And now I hurt someone
In the next scene
I cracked the code of the episode
And now I'm having fun

In a house
In the mountains
There's a way to fall asleep
And I know when I find it
I will let ...this... go

I can still feel my hope twitch
Crushed by the force of chromosomes
It's a trail map to a bear trap
Separating poor torn camouflage

Under house
Under water
Lay your wing-clipped history
And I know
When I find it
I will let ...this... go

It's A Rich Man's World

How rich are you? >> I'm loaded. It's official. I'm the 842,519,885 richest person on earth!

Courtesy of pro_01.

I'm in the top 15% of the world's richest people, so it turns out I lied to my daughter. I keep telling her that we're average - neither poor, not rich. I remind her of the most unfortunate kids in Bulgaria - the Roma kids who scavenge the waste containers.

All things considered, however, we ARE average. We cannot afford a ski vacation, but we're never hungry, we may struggle to pay the bills in winter, but we buy one book every month and rent a movie twice a week. My kids are clothed, fed, and duly entertained. I take them to an amusement park 2-3 times per year, buy them junk food and sweets as seldom as I can, and fresh fruits as often as I can. True, I experience tremendous guilt every time I walk past a toy store. I can see the glitter in their eyes when they look at the Toys We Will Never Afford. And I ask myself, how much do I owe them? How can I teach them the right attitude to money? How do I teach myself the right attitude to money?

A few days ago I thought: I want to have enough money for a decent burial. No, don't say I listen to too much Finnish music (which I do). It's just common sense. And no, I don't mean my funeral, it's just... anybody's funeral. Calculations here.

Ok, maybe I have listened to an unhealthy dose of The Funeral Album:D

I have been meaning to write a post on money for a long time, but deadlines loom again.

Gently Bleeding

Just a quick update on the latest albums I'm into, for those afraid to check my ethnic (and epic) last.fm page;)

For some quasi-religious progressive metal: Evergrey - The Inner Circle
For some symphonic a.k.a. neo-classical metal: Adagio - Underworld
For some awesome death progressive metal: Dark Suns - Existence (beauty inside).

Tags? Labels? Give me a break. I am so fascinated by the last band (tnx Dred) that I am almost reluctant to listen to their first album, for fear of (death) disappointment. He labeled them 'Anathema meets Opeth', but they are also similar to Riverside, Pain of Salvation, and Green Carnation - all great bands I love. Music is best, anyone?

In other news, apart from a character in one of my favorite movies ever, Broken Sword happens to be a domestic situation. I threw a tantrum at the mess in kids' room, hit the desk with Rada's sword and broke it. My little girl cried for 15 minutes, and my little boy offered her his sword. Then I apologized, once again coming to terms with the theology of pain, anger, and hatred. Their 'function' is to open the door to healing, generosity and forgiveness.

An EICTE moment with a character who has just learned 'everything'.

"Да знаеш, че всички неща във вселената - всичко в историята, в науката, в поезията, изкуствата и музиката, всички хора, всички места, предмети, идеи - са свързани помежду си, е едно. Да изпиташ тази връзка, пък било и повърхностно - съвсем друго.

Харман остана в безсъзнание през по-голямата част от следващите девет дни. Идваше на себе си само за кратко и крещеше от ужасното главоболие, което далеч надхвърляше издръжливостта на черепа и мозъка му. Повръщаше много, след което отново изпадаше в кома."

Dan Simmons - Olympos