The Long and Winding Road

„Времето... Времето е онова, което превръща котенцата в котки.“

Хаха, точно двама души ще познаят горния не толкова философски цитат. Времето тече много бързо - до връщането в София остават 10 дни.

Днес след работа ходихме в паркчето до нас, за да караме скейтборд и да играем на топка. Вместо това прескачахме огради, смъквахме се по стръмни склонове, влизахме в забранени места в парка, а Мишо пробва първото си боулдър катерене, макар да не го назовахме по име. Сериозно, един час се мотахме из този парк, който всъщност е дере, на дъното на което има рекичка (Petrusse), за да стигнем до топката, която излетя надолу и спря на площадката между две отвесни скали. Екшън. Всеки път се изумявам какво живописно място е Люксембург. Предния път се изгубихме там на път за големия карнавален огън, в който символично се изгаря огромен кръст от елхови клонки. Намерихме огъня де, ядохме наденички и Мишо се търкаля по склон, защото видя, че едни англичанчета го правят. Аз му разреших, и без това пера якета минимум веднъж седмично.

Не съм споменала, че началното училище тук има два срока, а гимназията - три. Така че първият срок на Мишо свърши в края на февруари, преди карнавалната ваканция. Добре завърши, хвалят го, despite linguistic difficulties. Вече чете книжки по 32 страници с голям ентусиазъм, често наведнъж, а всяка седмица има по една контролна на думи и правопис, или поне само за една знам. Четенето на български съм го отсвирила тотално, преди го юрках, но засега се занимаваме с английски. Иначе всеки ден има домашно по български, но то е една страничка и я прави за 10 минути. Преди всяка неделя му давах и допълнителни упражнения от едно помагало за 2 клас, но напоследък сме се измързеливили като в песента на Бруно Марс, която децата ужасно харесват. 

Другото нещо, което децата (кхъм) харесват, е Buffy the Vampire Slayer, което гледаме заедно. Мишо вече по-рядко гледа де, и по-добре, че към 6 сезон нещата стават  доста, кхъм, недетски. Много са сладки като се крият с едно одеялце на страшните моменти. Понеже го гледам за трети път (кхъм), аз ги предупреждавам, когато идва нещо страшно. Когато стане много ужасяващо и някой герой аха-аха да умре, Рада казва: "Той ще пее!", защото отдавна са гледали и изпели мюзикъл епизода от шести сезон. И така си е, той или тя пее. Не че много хубаво пеят актьорите от Бъфи, освен един-двама , но аз винаги ще бъда верен фен на епизода Once More, With Feeling, който, като направя някой ден Top 10, или, о ужас, Top 25 на любимите ми епизоди, ще бъде начело. Ха-ха. Някои хора имат comfort food, аз имам comfort TV.

И да завърша на музикална вълна, третият ми концерт на Dream Theater беше разкошен. Колебая се дали да не ида все пак на Nightwish през април, макар че не са сред най-уважаваните от мен финландски банди.

Through the Distance

Никога не бях гледала група толкова отблизо. Концертът на Pain of Salvation в така наречената Kufa (Kulturfabrik) беше... интимен. Мястото е много малко и по моя преценка имаше към 150 души публика. Единственият толкова малко посещаван концерт, на който съм била, беше на Royal Hunt в залата "4 км", тогава бяхме около 200 души заклети фенове на cheesy metal-a. Pain of Salvation са почти изцяло в нов състав, младежи някакви покрай набора (кхъм, почти) Даниел Гилденлоу. Той ми върна вярата в наборите, много енергичен и чаровен. Неговото беше моноспектакъл - по едно време за Kingdom of Loss му донесоха фотьойл, на който той се разположи, наляха му вино ("Leave the bottle, please!") и той се разфилософства за Бога, взе да пита хората дали са религиозни и ходят на църква всяка неделя. Също така обяви, че Люксембург не се споменава в нито един известен нему американски филм. Белгийците например били споменавани в хумористичен контекст (предната вечер бяха свирили в Белгия), а люксембургчани - никак. Затова пита един мъж как се казва и той - Жонатан! Та Даниел предложи да се обръща към публиката с "Джонатан" - и без това едва ли всички са били от Люксембург, Еш сюр Алзет е по-близо до Белгия и Франция, пък и ето, АЗ не съм от Люксембург, пък бях сред публиката.

Сетлистът е тук, но засега поне е объркан - в биса вместо No Way, е Physics of Gridlock. Знам го добре, защото като запя третата част от песента, която е на френски, се наложи да си тръгна. Последният влак беше в  23,50 ч. и не исках да го изпусна, а до гарата си беше 15 минути пеша... Пък и, както вече казах, Даниел много приказваше. Щом обсъждаше и тениските на публиката... "("Аh, Riverside, I know them!") Та не можах да видя как пее Sisters, но намерих видео от нашия концерт, можете да видите и камерната обстановка, но мен ме няма:) Съвсем между другото, билетът струваше 18 евро, а подгряващата група беше Cryptex, забавни и много далече от прогресива. Самите PoS свириха парчетата си от новите два "пенсионерски" албума доста по-твърдо, отколкото са в студиен вариант. 

Страхотно. Щастлив Хаз.

За вчерашното ми ходене на дискотека в Триер послучай карнавала няма да изпадам в подробности, ще кажа само, че беше много смешно. Германците се бяха докарали във всевъзможни костюми и се поклащаха щастливо на немски поп, леко избиващ на чалга. Браво на германците :) Снимките не станаха хубави, но така ми се пада, когато за Фашинга вземам фотоапарат, а за PoS - не.

Enter Rain

В Люксембург вали дъжд. А така, точно за такава зима се бях подготвила. Какво е това -12 градуса със силен вятър? Знам, че не е нищо в сравнение с Източна Европа, но тук се предполага да има мека зима, която да компенсира липсата на лято. Слава богу, засега надвиваме над тукашните бацили и още не сме се разболявали. Имаме координатите на един педиатър испанец, където водих Миш на профилактичен преглед, за да може да тръгне на занималня. На съседна пресечка е и дори махахме на Рада от прозореца на чакалнята на кабинета му, който гледа към същото вътрешно пространство като нашата кухня и трапезария. Сега се оглеждам за зъболекар, който да извади млечния зъб на Мишо и да даде път на прорастващия постоянен, но единственият зъболекар на хоризонта засега е някакъв, който отказвал да извършва тази манипулация, за да  оставел майката природа да си върши работата... А после вероятно да печели от ортодонтски намеси, ама какво ли разбирам аз.

Както може би се забелязва от заглавието на поста, ще ходя на концерт на Pain of Salvation. Днес, както си пътувах с автобуса за работа, видях афиш за концерт от турнето Road Salt 2. За малко изпуснах една от най-любимите ми групи на всички времена, които свириха в София в началото на октомври, та сега е време да наваксам. Не ги бях забелязала в културния афиш за месеца, който получаваме под формата на безплатно списание всеки месец, така че съм благодарна, че още не съм толкова късогледа, че да не мога да разпозная плаката от новия албум, който всъщност... никога не бях виждала. Call it fate:D Другото, което повдига духа ми напоследък, са слушалките в работата, където слушам музика от Youtube и понякога дори гледам клипове. Днес гледах клипа на Where it Hurts, цензуриран от сайта. Има защо да се цензурира, толкова кръв и секс има в него, по-зле от  True Blood. Няма да ви го поствам, не е петък:)

А вчера слушах Рамщайн цял ден, даже гледах за пръв клиповете на Ohne Dich (който всъщност е със скално катерене и е много добър) и на още една песен, Sonne, със Снежанка и седемте джуджета. Страшни са бе, накрая ще взема и на концерт да им ида.... само че този в Rockhal беше разпродаден много отдавна. Rockhal e залата, където ще свирят Dream Theater и най-рокаджийското място в цял Люксембург. Казват, че с билета за концерта можеш да пътуваш безплатно с влака дотам и обратно, имало специални рок влакове, но това остава да се провери. Пътят до Еш е 25 минути с влака, което ще тествам в петък. Това ще ми е първото ходене на концерт сама, но за всичко трябва да има първи път, нали така.

Who am I kidding, it's 14th February, after all. And I posted this song many years ago.

The Divided Heart

Почти четири месеца, откакто сме тук. Най-дългият ми престой в чужбина е бил три месеца, значи може би е време да се включи носталгията. Поръчахме си лютеница от един български магазин в Брюксел, който докарва 1-2 пъти месечно стока с микробус до Люксембург. Не искате да знаете на какви цени... Ама сме доволни.

Този месец успях два пъти да се заключа отвън, единият път се намеси застрахователят, който повика ключаря. В задължителната ми застраховка се включва Home Assistance, покриваща всякакви подобни неприятни случки. В тази връзка... не мога да си сменя крушката в банята, прекалено високо е плафонът, или както се казва това там. Може би трябва да взема стълба назаем.

Най-интересното този месец е ходенето ни до Белгия, където посетихме научния парк Technopolis,

гледахме третия "Властелин" на голям телевизор и  двете деца се зарибиха зверски по Кинект. Явно ще е Х-Box след месец и половина...

С културномасовата програма съм много назад. Прочетох книгите на Рик Риърдън, които купих за Рада, след което се наложи да си препрочета трилогията за номите на Пратчет, за да си махна блудкавия вкус от устата... Не мога да си спомня откога не съм гледала филм, забравила съм до кой сезон на "Сопрано" съм стигнала, френският ми не е доникъде, което е видно от френскоезичното ми обучение за новодошли, на което безразсъдно се записах преди два месеца с мисълта, че краят на януари е далеч и дотогава ще съм задобряла. Щяла съм била да съм задобряла... Като се замисля, единственото ми постижение този месец е, че си инсталирах съвсем сама Windows 7 и MS Office 2010. За тази цел най-после си взех външен хард, на който си запазих музиката и разните други неща. 

Музиката! Почти не слушам и музика, защото не работя на домашния си компютър с тонколоните, а вечер след работа съм уморена, имам да се виждам с деца, да готвя и да ходя до пералното помещение. И това в дните, когато не тичам след работа до затварящия в 18,30 магазин. Щом съм зачела подфорума "Родители в чужбина" в бг-мамма, значи положението е много носталгично:) Връщаме се за две седмици в началото на април, българският ми телефон работи. Хинт-хинт.