Through the Distance

Никога не бях гледала група толкова отблизо. Концертът на Pain of Salvation в така наречената Kufa (Kulturfabrik) беше... интимен. Мястото е много малко и по моя преценка имаше към 150 души публика. Единственият толкова малко посещаван концерт, на който съм била, беше на Royal Hunt в залата "4 км", тогава бяхме около 200 души заклети фенове на cheesy metal-a. Pain of Salvation са почти изцяло в нов състав, младежи някакви покрай набора (кхъм, почти) Даниел Гилденлоу. Той ми върна вярата в наборите, много енергичен и чаровен. Неговото беше моноспектакъл - по едно време за Kingdom of Loss му донесоха фотьойл, на който той се разположи, наляха му вино ("Leave the bottle, please!") и той се разфилософства за Бога, взе да пита хората дали са религиозни и ходят на църква всяка неделя. Също така обяви, че Люксембург не се споменава в нито един известен нему американски филм. Белгийците например били споменавани в хумористичен контекст (предната вечер бяха свирили в Белгия), а люксембургчани - никак. Затова пита един мъж как се казва и той - Жонатан! Та Даниел предложи да се обръща към публиката с "Джонатан" - и без това едва ли всички са били от Люксембург, Еш сюр Алзет е по-близо до Белгия и Франция, пък и ето, АЗ не съм от Люксембург, пък бях сред публиката.

Сетлистът е тук, но засега поне е объркан - в биса вместо No Way, е Physics of Gridlock. Знам го добре, защото като запя третата част от песента, която е на френски, се наложи да си тръгна. Последният влак беше в  23,50 ч. и не исках да го изпусна, а до гарата си беше 15 минути пеша... Пък и, както вече казах, Даниел много приказваше. Щом обсъждаше и тениските на публиката... "("Аh, Riverside, I know them!") Та не можах да видя как пее Sisters, но намерих видео от нашия концерт, можете да видите и камерната обстановка, но мен ме няма:) Съвсем между другото, билетът струваше 18 евро, а подгряващата група беше Cryptex, забавни и много далече от прогресива. Самите PoS свириха парчетата си от новите два "пенсионерски" албума доста по-твърдо, отколкото са в студиен вариант. 

Страхотно. Щастлив Хаз.

За вчерашното ми ходене на дискотека в Триер послучай карнавала няма да изпадам в подробности, ще кажа само, че беше много смешно. Германците се бяха докарали във всевъзможни костюми и се поклащаха щастливо на немски поп, леко избиващ на чалга. Браво на германците :) Снимките не станаха хубави, но така ми се пада, когато за Фашинга вземам фотоапарат, а за PoS - не.

Enter Rain

В Люксембург вали дъжд. А така, точно за такава зима се бях подготвила. Какво е това -12 градуса със силен вятър? Знам, че не е нищо в сравнение с Източна Европа, но тук се предполага да има мека зима, която да компенсира липсата на лято. Слава богу, засега надвиваме над тукашните бацили и още не сме се разболявали. Имаме координатите на един педиатър испанец, където водих Миш на профилактичен преглед, за да може да тръгне на занималня. На съседна пресечка е и дори махахме на Рада от прозореца на чакалнята на кабинета му, който гледа към същото вътрешно пространство като нашата кухня и трапезария. Сега се оглеждам за зъболекар, който да извади млечния зъб на Мишо и да даде път на прорастващия постоянен, но единственият зъболекар на хоризонта засега е някакъв, който отказвал да извършва тази манипулация, за да  оставел майката природа да си върши работата... А после вероятно да печели от ортодонтски намеси, ама какво ли разбирам аз.

Както може би се забелязва от заглавието на поста, ще ходя на концерт на Pain of Salvation. Днес, както си пътувах с автобуса за работа, видях афиш за концерт от турнето Road Salt 2. За малко изпуснах една от най-любимите ми групи на всички времена, които свириха в София в началото на октомври, та сега е време да наваксам. Не ги бях забелязала в културния афиш за месеца, който получаваме под формата на безплатно списание всеки месец, така че съм благодарна, че още не съм толкова късогледа, че да не мога да разпозная плаката от новия албум, който всъщност... никога не бях виждала. Call it fate:D Другото, което повдига духа ми напоследък, са слушалките в работата, където слушам музика от Youtube и понякога дори гледам клипове. Днес гледах клипа на Where it Hurts, цензуриран от сайта. Има защо да се цензурира, толкова кръв и секс има в него, по-зле от  True Blood. Няма да ви го поствам, не е петък:)

А вчера слушах Рамщайн цял ден, даже гледах за пръв клиповете на Ohne Dich (който всъщност е със скално катерене и е много добър) и на още една песен, Sonne, със Снежанка и седемте джуджета. Страшни са бе, накрая ще взема и на концерт да им ида.... само че този в Rockhal беше разпродаден много отдавна. Rockhal e залата, където ще свирят Dream Theater и най-рокаджийското място в цял Люксембург. Казват, че с билета за концерта можеш да пътуваш безплатно с влака дотам и обратно, имало специални рок влакове, но това остава да се провери. Пътят до Еш е 25 минути с влака, което ще тествам в петък. Това ще ми е първото ходене на концерт сама, но за всичко трябва да има първи път, нали така.

Who am I kidding, it's 14th February, after all. And I posted this song many years ago.

The Divided Heart

Почти четири месеца, откакто сме тук. Най-дългият ми престой в чужбина е бил три месеца, значи може би е време да се включи носталгията. Поръчахме си лютеница от един български магазин в Брюксел, който докарва 1-2 пъти месечно стока с микробус до Люксембург. Не искате да знаете на какви цени... Ама сме доволни.

Този месец успях два пъти да се заключа отвън, единият път се намеси застрахователят, който повика ключаря. В задължителната ми застраховка се включва Home Assistance, покриваща всякакви подобни неприятни случки. В тази връзка... не мога да си сменя крушката в банята, прекалено високо е плафонът, или както се казва това там. Може би трябва да взема стълба назаем.

Най-интересното този месец е ходенето ни до Белгия, където посетихме научния парк Technopolis,

гледахме третия "Властелин" на голям телевизор и  двете деца се зарибиха зверски по Кинект. Явно ще е Х-Box след месец и половина...

С културномасовата програма съм много назад. Прочетох книгите на Рик Риърдън, които купих за Рада, след което се наложи да си препрочета трилогията за номите на Пратчет, за да си махна блудкавия вкус от устата... Не мога да си спомня откога не съм гледала филм, забравила съм до кой сезон на "Сопрано" съм стигнала, френският ми не е доникъде, което е видно от френскоезичното ми обучение за новодошли, на което безразсъдно се записах преди два месеца с мисълта, че краят на януари е далеч и дотогава ще съм задобряла. Щяла съм била да съм задобряла... Като се замисля, единственото ми постижение този месец е, че си инсталирах съвсем сама Windows 7 и MS Office 2010. За тази цел най-после си взех външен хард, на който си запазих музиката и разните други неща. 

Музиката! Почти не слушам и музика, защото не работя на домашния си компютър с тонколоните, а вечер след работа съм уморена, имам да се виждам с деца, да готвя и да ходя до пералното помещение. И това в дните, когато не тичам след работа до затварящия в 18,30 магазин. Щом съм зачела подфорума "Родители в чужбина" в бг-мамма, значи положението е много носталгично:) Връщаме се за две седмици в началото на април, българският ми телефон работи. Хинт-хинт.

No Line On the Horizon

ЧНГ от Люксембург, посрещната, както си му е редът, на площада. Фойерверките бяха доста впечатляващи като за несвикнали очи.

Ваканцията на децата още тече, но аз съм на работа. Рада остана сама вкъщи, а Мишо е доста нещастен, че всички на занималнята говорят само френски. Той вече се изживява като англоговорящ и наистина доста е задобрял вече, вмъква английски думички и дори изречения в речта си. Добре, че за тениса на маса е достатъчен и езикът на тялото.

Направих доста бисквитки и курабийки, питка с пара, баница с късмети и други подобни. Дъщерята стана на 12 години, което значи, че аз съм все по-стара:) Имахме чудесни гости на партито, Рада хареса всичките си подаръци (много ми е скромно и непретенциозно момичето) и като цяло си изкарахме добре. 

Денят преди РД я заведох на фризьор, запазих час за подстригване на френски, но после като го видях, че се кани да й прави сешоар (brushing на френски), вече нямах нерви да го спирам. Човекът хубаво я издуха и й направи чудна прическа, само дето до следващата вечер от нея не беше останало почти нищо. Тук въздухът е много влажен, така че доста солената цена за красивата коса не е оправдана. Мишо отказа подстригване, въпреки че с фризьора го убеждавахме настоятелно, и в резултат все повече мяза на лъв в главата. 

Между Коледа и Нова година успяхме да отскочим и до Мец. Вече съм била и във Франция значи:) Красив град, улучихме нелошо време за разлика от Триер. И пак за разлика от Триер, не си бях забравила фотоапарата.