Bar Crawl

Това е любимото ми кафе от студентските години. Още съществува, с почти неизменен интериор. Намира се на ул. "Тулово", пресечка на "Евлоги Георгиев", до бившата библиотека на Британски съвет. Като чест посетител на библиотеката, всеки път се отбивах в кафето. Има и външни маси и столчета под дебела сянка и е запазило бохемско-интелектуалното си излъчване. Тогава се казваше "Английския двор", а сега - "Стария вход". (Как да не се чувства човек стар?) А барът, където празнувах рожден ден миналата година, на една крачка оттам, вече го няма. Времето тече различно в различните точки от пространството, не съм го открила аз.

In other news, подстригахме Рада. Късо като Миш с дълга коса. Оставям дивния резултат на въображението ви:)

Old Wives' Tales

Произхождам от род на дълголетници и имам жива баба. На 82 е и доскоро креташе с една шепа хапчета сутрин и вечер. (Съквартирантката ми от първи курс й е личен лекар, миналото лято водих баба ми при нея в поликлиниката. Не бяхме се виждали с докторката от много години, синът й играел CS, но това е друга тема.) От май месец баба е спряла да вдига кръвно, почти не яде и не става. Направили са й разни изследвания, вероятно има рак, не знам дали не я видях за последен път, защото операцията е изключена, сърцето й няма да издържи. Беше ми мъчно за майка ми, която почти всеки ден ходи да се грижи за нея, да й носи храна и да й сменя чаршафите, а понякога да я къпе. Уплаших се обаче от вида й, а децата се страхуваха да влизат в малката гарсониера и твърдяха, че мирише на лошо. Баба ми може да е на легло, но забеляза "герданчето" ми - това е то старата гиздосия:)

В продължение на темата, срещнах се с друга моя съученичка и тя каза, че майка й починала от рак. Майка й беше над 70-годишна, но успяла да се порадва няколко месеца на бебето на френдката. Това е големият минус да раждаш на 35 - когато и дъщеря ти роди на 35, почти няма кога да се грижиш за внучета. А моята майка героиня ходеше на работа, гледаше моите две (заедно с баща ми), плюс детето на брат ми повечето време, което уж беше при другата баба, ама не съвсем. Хубаво е да имаш баби и дядовци в наличност, дори да са from hell. Радвам се, че баща ми оцеля преди 4 години (това е объркана и депресарска история в стил американски роман от трийсетте, ама аз не съм Фокнър и няма да я разказвам сега) и че децата ми ще го запомнят.

Та така, моята съученичка родила за пръв път на 35 и съвсем сериозно ми съобщи, че възнамерява да има три деца. Не тръгнах да я разубеждавам, даже напротив, обсъдихме колко е важен генетичният материал;) Сварих я да готви и сподели, че през последните осем години майка й им готвела - тя живееше в съседен апартамент на етажа. Признавам, че ми се зави свят от това изявление. Опитах се да си представя живот, в който някой друг е майката и готви, но ми е трудно. Опитах се да си представя баба в същия град, която не ходи на работа и винаги е на разположение. Не можах. За протокола, другата ни баба е в Испания от 2 години, а преди това беше 4 години в Израел. Възхищавам й се на смелостта (само жена зодия Овен може да се грабне на 50 години, без да знае език, да замине нелегално за чужбина) и като се абстрахирам от факта, че това е нашата баба, даже й се радвам. Все пак аз нямаше да й плащам да ми гледа децата, така че не съм конкуренция на чужбината:)

В заключение - също като екс-свекървата, не искам къща на село, в която да прекарам живота си на старини, нито животни, за които да се грижа. Искам гарсониера, близо до болницата и до паркче, жена, която да идва да ми чисти, вместо аз да ходя да чистя, плюс няколко вида конзоли. И не, никакво обикаляне на света след 65, благодаря.

The Old Woman and The Sea

(the old woman, that would be me)

but I feel I'm growing older

and the songs that I have sung

echo in the distance

I just call to say I'm alive, this here internet club does not offer BDS keyboard. In telegraphic style:

• I forgot my telephone charger, so I'm stranded without internet AND mobile communications. A real break from the real world:D
• Sofia - Bourgas - 4 1/2 hours, with one stop, and careful driving.
• Took the kids to the Aqua Park in Ravda - horribly overpriced, but kinda fun.
• I'm reading my new Finnish language grammar and inflecting nouns and conjugating verbs, when I don't take an afternoon nap with Mish.
• I love seafood and had tons of it last night. My kids broke the camera, and I was mad at them, but the good news is that Nousha fixed it. I owe you!
• I solved my music problem with a gramophone and some old records. So far Queen, Deep Purple, Bee Gees, and the Heavenly Bodies soundtrack. (Rada immediately started to do sit-ups when she heard the latter, so there must be something in the songs).
• Enrolled Rada and Mish in a swimming class. They are pretty good, actually.
• I hate TV. Is it just me, or is Bulgarian television getting worse?
• Will drive back alone with the kids. Mention me in your prayers on August 30.

Goodbye City Life

Do you still wait for your God
And the symbol of your faith?

Заглавието е песен от новия албум на Deadsoul Tribe - A Lullaby for the Devil, който е размазващ въпреки името си. :) Аз съм си мега размазана и по следните поводи:

• Имам лека мускулна треска, която подозирам, че утре ще премине в силна мускулна треска. Вчера направихме 10-часово ходене по Витоша - от Драгалевци до Бай Кръстю - почивка за бира - оттам до Комините - после много стръмно до платото, после до Алеко. Втора почивка за бира, която аз не можах да изпия, след това надолу до Бистрица, където имало водопад, но ние май объркахме пътеката, унесени в разговор. Обичам Витоша и винаги ще я обичам, планината зарежда страхотно, а с Алекс се договорихме някой ден да тръгнем от Априлци и да изкачим връх Ботев през хижа Плевен. Хубаво е да има неща, които да карат човек да става сутрин...

• Ходих до сервиз да ми прегледат колата преди път. Гори повече масло, отколкото трябва, но какво да се прави. Впрочем, цял месец съм ползвала градския транспорт, за да съм еколог в действие. Утре се надявам, че мускулната ми треска ще е достатъчно силна, за да не се набирам прекалено на газта. И без това надъхващата ми музика в колата я няма (Rammstein, Gamma Ray, SOAD ... тихо сега, знам, планирала съм бънджи!), пътувам сама, ако случайно се случи нещо с мен, завещавам апартамента и колата на децата, книгите на Алвин, а музиката на някой last.fm friend, с когото имаме super compatibility:D Хъм:)
• Прекарах един час в офиса на Мтел в Sofia City Center (омг, just throw in the money, не бях ходила там) заедно с екс-а, защото номерът ми се водеше на него през последните 6 години и напоследък плащах зверски сметки. Освен сим-картата за Рада (не, няма да ви кажа номера й, даже at gunpoint:P), онези корпоративни изверги ми пробутаха още една карта, която ще чака за Мишо, когато си сменя плана евентуално пак. Eдинственият светъл лъч е новият ми телефон, който няма почти никакви излишни функции, затова пък е много красив. :) Поръчах си го по нета, когато не знаех още, че ще трябва да доплащам за ремонта, а стария ще го ползва Рада.
  
• Ремонтът свърши. Или поне първата му част. Имам покрив над балкона, който обаче трябва допълнително да се хидроизолира, но това ще стане като се върна, заедно с останалата външна изолация на стената. Рада ми беше поръчала да снимам алпинистите, докато висят, а аз й обещах, че ще го види на живо. Имам и прилична дограма, която затваря терасата, но отвътре е старата мозайка и груба мазилка на стените. Важното е, че не е същата тераса, на която пушех едно време, а друга, доста по-хубава тераса, на която евентуално няма да пуша, макар че точно в момента ми се пуши като на кон:/
• Миша ме обича! Или поне не ме мрази толкова, колкото в началото. Сега, Миша е бяла персийка с особен характер, която по стечение на обстоятелствата е от 3 седмици у нас и първите 10 дена се криеше по дупките, а аз се паникьосвах, търсех я, слизах пред входа да видя дали не е паднала (една моя котка така ме напусна, скочи от шестия етаж и отиде да търси по-добър живот). Миша вече мърка, гледа ме нежно (май), потърква се в мен, души ме и ми се качва на бюрото. Не е яко да имаш котешки косми в клавиатурата, но като цяло се търпи. Едно време бях die-hard cat person, но се промених, вече не обичам котки, а защо - не знам.
• Запознах се с Амбър, който не обича котки, но пък успя да ни издържи с Еlle, а ние се лигавихме много:) Аплодисменти! Другия път ще си говорим за мутанти, обещавам.
  
• Реших, живот и здраве, дългия уикенд в началото на септември да ходя на Смолянските езера. Ако има желаещи да дойдат с нас, да свиркат 1 седмица предварително, че да правя резервации. Също така, ако е рекъл Бог, април месец отивам за 10-ина дена в САЩ. Не може без Гранд Каньон и Юта, а ремонтът на детската стая ще почака. Това е по линия на фонда "и аз съм човек", а някога бях учителка на добре реализирани в САЩ хора:) Сега почвам да се моля да имам поръчки, за да имам пари, които да мога да спестя, за да се возя на самолет до NY. Който май също си струва един поглед.
  

С К. днес си мерихме... депресиите, бас държа, че моята е по-голяма:Р Съответно преодоляването й е по-трудно и после ендорфините от победата са повече. beat that:P