Out-of-Print, Out of Mind

С Рада четем "Африкански приказки", една книга от моето детство, която ми беше любима. Намерих корицата тук. Изглежда антично издание, с изчерпан тираж не само в България. Илюстрациите са толкова прекрасни, че след нея човек никога не може да бъде расист:)

Има една приказка, която на български я разказва и Ангел Каралийчев в друг мой обичан сборник. Благородник си избира жена заради това, че обещава да му роди златно и сребърно дете. След раждането завистливи конкурентки за сърцето на мъжа подменят момченцата с животни (кученца при нас, жаби в Африка) и той я изгонва. След множество перипетии (по-хубави на български) децата се завръщат, вече пораснали, при баща си и той разкаяно привиква майка им обратно при себе си. При което тя се връща. О_О (Изобщо, мъжете обичат вече пораснали деца:)

Офф: въпросната приказка от Ангел Каралийчев е достъпна срещу код на сайта на ЗНАМ.бг. Мисля, че целта на този сайт е да се върнем към устното слово, аз тази приказка ще ви я разкажа съвсем безплатно, ако проявите интерес:)))

Африканските приказки са подвързани заедно с Индийски приказки, които също се оказват изчерпани. Но тях няма да й ги чета, ще я оставя сама да им се радва. Чела съм ги десетки пъти - те са една от най-важните съставки в рецептата на моята личност. Мисля, че винаги ще обичам Индия, дори след като съм прочела "Бит, обичаи и обредност на индуистите" от абат Дюбоа. Каква изненада, и тя е изчерпана, поне в България, но можете да я погледнете тук. Ако са верни дори половината неща, които разказва за индусите този мисионер от началото на 19 век, значи е време пак да подхванем дискусията за езичеството и християнството:Р

По темата за изчерпани книги, днес не ми донесоха "Мадикен" от Астрид Линдгрен, макар че си я поръчах тук . Но пък ми донесоха Олимп и пак знам какво ще правя този уикенд:) Симънс отново е скроил вселена, в която искам да живея. Нервозни гръцки богове, роботи, които си говорят за Шекспир и умопомрачителна квантова механика - какво повече му трябва на един хейзъл?:)

Green My Kids

Точно се ядосвах, че нямам фотоапарат да увековеча вчерашното еко-събитие, и виж ти:)

Иначе щеше да се наложи да разчитам на обеднелия си речник да опиша радостта от работа с мотика и лопата. Мога обаче да спомена лекото, но не и неочаквано разочарование от откритието, че изобщо няма да оцелея в утопичното екологично бъдеще, защото физическият труд не е сред силните ми страни. Лопатата ми тежеше и не свърших почти нищо. Но пък децата се забавляваха неистово и в резултат прах якета и мих обувки като изоглавена. Физически труд ли казах? :)

Догодина, на Витоша, пак!

...Очите ми зелени...

Знам какво ще правя тази събота, 25 ноември, освен ако не вали дъжд или сняг. Ще водя децата на това мероприятие, където ще се засаждат дръвчета в София. Ако времето е лошо, ще се опитам да пратя пари за едно дърво (25 лв). Тук изчислих, че въглеродният двуокис, отделян в атмосферата от моя транспорт насам-натам възлиза на 0,7 тона годишно. И понеже още нямаме онлайн инициативи за въглероден неутралитет на родна почва, смятам да направя нещо за намаляване на вредните емисии, отделяни от планетарната напаст, известна още като човечество.

За рециклирането тук.
ТИ... ползваш ли контейнерите за разделно събиране на отпадъци? ;)

Изобщо, целият този чудесен сайт, Горичка, отива Where Eagles Dare вдясно, където ви насърчавам да поглеждате по-често. Да, светът ще свърши в един момент, но дотогава в него ще живеят децата ни. Пък и много обичам дървета. И енти:)

Fulfilled

More than once have I said: I want life to the fullest. One pretty original response to that was 'Play MMORPGs', but here's a brief note for future generations, which does not involve GW:)

Life to the fullest. According to Dan Simmons' discussion of Proust, love fails as an attempt to make sense of life, but most people agree that love is indispensable in a life of fulfillment. My friend Elle writes about her view of love here.

Dear Elle,

I can identify with much of what you say. Walking the thin line between hope and despair, I will only add that no, that is not all there is. Love is not only about giving and taking, it's about being and doing. Don't forget, we're living in a world pretending to satisfy all our needs, but it's a fallen world, and we're fallen creatures, striving to live life to the fullest, by having all there is to have. Love just happens to feature prominently in the shopping list.

My current thought is that gaps, losses, and holes in the plane of our being can make a beautiful pattern. Cynicism aside, a few spots of complete and utter fulfillment can make the pattern even more beautiful.

All my love and prayers go with you,

hazel