Night Enchanted

Няколко бързи думи, докато ми втасва питата-слънце. Караме невероятно спокойна и мързелива ваканция у дома, с редки прибежки за пазаруване. Повечето време вали, макар температурите да са над нулата. Всеки си има занимавка, подарък от Дядо Коледа turned Mom and Dad: Мишо айпод тъч, Рада - киндъл файър, аз - прост киндъл. Децата си ги поразменят понякога, но аз със скучното си четене съм недосегаема. С 12 години закъснение влязохме в 21 век; внезапно изпитах желание да си модна блога да прилича на жълтеникав пергаментов лист, убил животно, вместо дърво, за да расте знанието човешко.

Дългогодишното ми презрение към ай-нещата клекна пред настойчивостта на Мишо и вече има петдесетина безплатни игрици на устройството, на някои от които играя и аз (Flow например). Рада за съжаление не може да сваля никакви "апс" за киндъла си, тъй като се намираме в държава, в която нейното устройство (файър ХД) не се продава още, и съответно за функционалности, различни от книги, не може да ползва нито френския, нито немския амазон. Това я води понякога до скръбни изблици - "Темпъл Рън! О, защо нямам Темпъл Рън!" - но пък изблиците са нормално нещо, когато си вече на 13. Учи малко френски, прочете доста Агата Кристи, но няма да й давам още да чете Стивън Кинг, нека още малко поукрепне крехката й тийнейджърска психика. "Игрите на глада" ги е чела на български, но сега ги иска на киндъла си на английски. Аз ги четох миналата година, впрочем, и са безкрайно глупави. Даже "Здрач" е по-добре, честно, а Рада обяви първия том на "Здрач" за много тъп и отказва да гледа филма, за което много й се кефя. Наистина, когато си фен на "Бъфи", всички останали вампирски саги ти изглеждат досадни и плагиатстващи на нейния фон:)

С Мишо борбата за всяка прочетена страница е титанична. Даже ми става мъчно, като се сетя, но мисля да упорствам поне с английските книжки, за да си усъвършенства елементарния английски. Не му било приятно да чете, ами и на мен не ми е приятно да готвя, ама готвя, нали. В живота е пълно с неща, които не са ни приятни, но трябва да ги правим. И може би в един момент, малко по малко, те ще започнат да ни доставят удоволствие... Всъщност готвенето като такова не ми е особено приятно, но, като се замисля, обожавам да правя сладкиши, курабийки, кексове, баници, питки. Най-вече обичам аромата на прясно изпечено тесто... И за да не съм голословна, ето нещо като картичка от мен за Коледа и Нова година:

Здраве, радост, обич и успехи на всички!

Liquid State

Hope and pray iniquity
Has died inside and left a scar

Защо не съм писала дълго време ли? Колебая се дали да не си поставя диагноза "криза на средната възраст":) Лутане между детайла и "голямата картина" - check. Натраплив страх, че каквото било – било и наваксване няма - check. Учудено сепване, когато засека човека в огледалото под изненадващ ъгъл. Check.

Животът ни тече в обичайно русло, което е неизбежно и дори в известен смисъл положително. През октомври пътувахме три от четирите уикенда, затова пък ноември е уседнал и спокоен. Вече е студено и не става за неделен туризъм, затова пък Рада ходи сама на шопинг и на кино със съученици в не чак толкова близкия мол. Бях и главният възрастен пазач на тийнове на организирано ходене на Laser Game, където тя благородно взе със себе си и Мишо. Той пък се оказа хит сред нейните съученици – сред момичетата, защото е сладък, а сред момчетата – защото е пич. Пък и го бива в стрелянето... Искат да си празнуват рождените дни там, аз се съгласих, пък каквото ъм, снайпер покаже. Полагам усилия да не отдавам 90% от неработното си време на децата, но просто така се получава като имаш деца и си самотен работещ родител.

Например – ходих на индийски ресторант с приятелка и на концерт на "Анатема" и "Опет". "Кататония" другата седмица ще ги пропусна, понеже сме на рожден ден. Чета книги на френски, този път наистина. Първата беше на Амели Нотомб, която всъщност не ми хареса - не само защото ми беше трудна езиково, но и защото шантавата полубиографична история за 7-годишната дъщеря на дипломат в Китай, влюбена в 6-годишната дъщеря на друг дипломат ми беше скучна, а войната между двата лагера деца - неприятна. Гарнирана с философски размисли за човешката природа. Хайде не...

"Мемоарите на една гейша" виж е съвсем друга история, нищо, че е превод от английски. Така или иначе френският и английският са еднакво отдалечени и чужди на японския, на който си представям, че звучи книгата, но не особено често, за да не ми се отще да я чета:) Навремето филмът много ми хареса, даже сега си го купих на ДВД и като свърша книгата, ще го гледам пак. Даже може би с деца;) In other news, Мишо ни зариби с филм-мюзикъла Sound of Music, който гледали в училище и учили песнички от него. Et voila, запя се вкъщи и това. 

Лично на мен ми се доходи в Австрия, но усещам, че по-логичното продължение е да гледаме и мюзикъла "Мери Попинз" с Джули Андрюс.

Arrival of love

Акаунтът ми в last.fm не работeше от юли насам, докато най-накрая преинсталирах scrobbler-а и отново засиях на музикалния хоризонт. Не че слушах кой знае какво, де. Понякога си пускам разни клипове от ютуб, саундтрака на Game of Thrones основно, но преобладаващият ми музикален фон са поп песните на децата, които гърмят от телефоните им - да, вече и на Миш. Бруно Марс, Кейти Пери, Джей Ло... и дори някакъв бг рап, барабар с пародията му. Къде сбърках, Господи? Е, и тук там някой Star Wars Soundtrack и Phantom of the Opera, но като цяло засега се провалям гръмогласно с музикалното възпитание на децата. Надявам се да е просто трудна възраст, и аз израснах братя Аргирови в един момент:)

Други новини - всяка седмица ще се срещам с една финландка да си упражнявам несъществуващия фински за половин час на кафе. Ще видим какво ще стане, особено предвид немския, който започвам вдругиден. Най-вероятно един голям хаос. Интересно е, че като се опитвах днес да кажа нещо на фински, френските думи, които иначе търся трудно, заляха мозъка ми като цунами. Лингвистиката продължава да е една безкрайно завладяваща тема, една от многото, за които няма време в този живот.

Пиша основно да разкажа днешната случка с Рада. Мишо сутринта замина на зелено училище за една седмица във Франция. Ще бъдат по 7 момчета в стая в този детски лагер, където бяха и миналата година за 2 дни. Учителката се обажда на една майка от класа и докладва, а тя пише мейли на останалите 26 родители да каже с две думи как са, що са. По последни данни валяло, но те пак ходили из гората, цитирам, dodging the rain showers. Та, Рада днес си беше у дома, боледуваща леко до средно, с кашлица и неразположение. Цял ден се размазвала на дивана с книжка и музика, накрая толкова й доскучало, че си написала домашното по френски. Вечерта готвим двете, сядаме на масата да вечеряме и тя се провиква: 

- Мишо, идвай, вечеря!

- Ей сега!
- Ей сега мина! Идвай бързо!

- Още малко!

Обсъждането на семейната ни ситуация ни накара да признаем, че без Мишо у нас е много по-тихо и доста по-скучно. Няма по кого да се крещи, всичко е едно цивилизовано и възпитано...

Рада ще ходи другата седмица на зелено, ще видим как е в другата конфигурация.

Glory of the Empire

Преди седмица отидох в Рим за пръв път. Както с всяко друго място, компанията има значение. Уговорката беше да гледаме само християнския Рим, без древноримската история - така и така имахме само три дни на разположение. По този повод ще трябва пак да ходя някой ден:) Затова пък разгледахме добре катедралата "Сан Пиетро" и прекарахме близо 6 часа във Ватиканските музеи. Средновековието и Ренесанса са били толкова бавни и славни периоди от европейската история... днешният живот е много забързан и различен. Кой би рисувал един стенопис три години?

Съчетахме обикалянето с похапване на любимата тамошна храна, пробвах италианско еспресо, капучино, вино, бира и дори коктейл. Бяхме отседнали в Задтибрието (Трастевере), където нощувките и ресторантите са значително по-евтини, отколкото в централната част. Пътувахме с автобус, метро и такси, доволни сме от всичко, но начинът да се види града е пешком. Улиците са с павета, тесни и очарователни, за хора, които обичат тесни улици. Е, с изключение на Виа дел Фори Империали...

Нямаше толкова тълпи, колкото очаквах, може би римляните са на почивка, а туристите страхуват от жегата в началото на август. На мен ми беше приятно топло, а и повяваше ветрец. Италианската мода доста отговаря на моя небрежен вкус за дрехи, дори си закупих едно якенце с качулка за тукашния дъждовен климат. Хареса ми, че навсякъде има фонтани и чешмички, разхлаждат те въпреки напечения камънак. Иначе паркът беше с пожълтяла тревица и рехави дървета, май съм се поразглезила от буйната ярка зеленина по нашите ширини.

Стотина снимки могат да се видят тук. Фонтанът Треви го няма, защото фотоапаратът беше останал в куфара. Монета за връщане ще хвърля другия път:)