Антракта - не края

Посрещнахме Великден с Рада в болница, в компанията на тежка пневмония. Тя вече е добре, смее се и си играе, прочетохме много приказки, включително индийски. Това ни помогна да решим една кръстословица, където се търсеше цар Нал. (Щом опрях до решаване на кръстословица и судоку...) Иначе прочетох 4 диалога на Платон, от които не бях чела "Федон", наистина е впечатляващ - Сократ на смъртното си ложе говори за безсмъртието на душата, може да постна цитати. "Животописите" на Плутарх също са забавно четиво, прочела съм за Александър, Юлий Цезар и Марк Антоний засега.

Живот и здраве, ще ни изпишат в понеделник. Болницата между другото е Токуда, изключително луксозна, отношението на лекарите - професионално, дай Боже някой ден всички болници в България да са такива.

Ето задължителното стихче:

Песен за надеждата
Недялко Йорданов

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!

А също така - Христос воскресе.

Eros And Venus

Вярвам в трансцедентната любов с множество проявления в живота, в същия смисъл, както вярвам в белтъчините, съдържащи се в разнообразни хранителни продукти. Вярвам във филотите на О.С. Кард. Понякога дори вярвам в Божията любов, agape.

К.С.Луис е автор на книгата "Четири пъти любов", The Four Loves. Като всяка класификация и неговата е субективна и произволна, макар и да се опира на древни текстове. Като всяка книга на Луис, тази също е проницателна, леко академична и на места много забавна. Четирите вида любов са привързаност (storge), приятелство (philia), ерос (eros) и милосърдие (agape). Любимата ми глава е за приятелството, но тук ще дам цитати от главата за Ероса, не за друго, ами защото намерих откъси от нея онлайн.

"Под „Ерос“ имам предвид т.нар. състояние на „влюбеност“ или, ако предпочитате, любовта, която изисква предлог „в“. Тук няма да се занимавам с човешката сексуалност. Тя е от интерес за нашата тема единствено като съставка на сложното състояние „влюбеност“."

Времената или местата, в които женитбата се е основавала на Ерос, определено представляват малцинство. Повечето от предците ни са били оженвани много млади за партньори, избирани от родителите им по критерии, нямащи нищо общо с Ероса. Те са пристъпвали към секса без никакво друго „гориво“, ако мога така да се изразя, освен обикновеното животинско желание.

За еволюциониста Ерос е произлязъл от Венера като едно по-късно усложнение и развитие на древен биологичен инстинкт. Не бива обаче да мислим, че съзнанието на индивида работи точно по този начин. Може би има мъже, които първо са усетили сексуален апетит към някоя жена, а на един по-късен етап са се „влюбили“ в нея. Но аз се съмнявам, че това е правилото. Много често най-напред идва едно възхитено и непрекъснато мислене за възлюбената, една обща, неконкретизирана мисъл за нея като цяло. В това състояние мъжът наистина няма време да мисли за секс. Той е твърде зает с мислите за личността й. Фактът, че тя е жена, е далеч по-маловажен от факта, че тя си е тя. Той е обзет от желание, но без сексуален оттенък. Ако го попитате какво му се иска, често искреният отговор е: „Да продължа да мисля за нея.“

За мен това не е нищо друго освен една от Божиите шеги – такава възвишена и привидно трансцендентна страст като Ероса да бъде свързана в несъответстваща симбиоза с телесния апетит, който като всеки друг апетит нетактично разкрива връзката си с такива банални фактори като време, здравословно състояние, ядене, кръвообращение и храносмилане. Понякога в Ерос ние сякаш летим, но Венера внезапно ни ощипва и ни припомня, че всъщност сме само завързани балони. Тя непрекъснато ни показва истината, че сме сложни твари, мислещи животни, сродни от една страна на ангелите, а от друга – на котараците.

Влюбването е събитие от такова естество, че сме прави да отхвърлим като непоносима мисълта, че то може да е временно. С един висок скок то прехвърля дебелата стена на „аз“-а, превръща апетита в алтруизъм, захвърля личното щастие като тривиалност и поставя интересите на другия в центъра на съществуването ни. Спонтанно и без усилия ние изпълняваме (към един човек) целия Закон: да обичаме ближния си като себе си.

Цялата статия.

Ave Ceasar!

You scored as Marcus Aurelius. Your attention to duty even when the going gets rough has earned you the identity of Marcus Aurelius. A philosopher-emperor, he used Stoic musings to steel his resolve against a hard lot in life. You know few years of peace, and believe the only final answer to the empire's problems is a complete conquest of Europe. Despite this, you are probably one of the most human and thoughtful emperors in the history of mankind. Hail Caesar!

Which Roman Emperor Are You?

Номерът е да решиш предварително кой император искаш да си:)

Марк Аврелий в интернет енциклопедия по философия.

Уикицитати от Марк Аврелий тук.

Примерен цитат:

All things are implicated with one another, and the bond is holy; and there is hardly anything unconnected with any other things. For things have been co-ordinated, and they combine to make up the same universe. For there is one universe made up of all things, and one god who pervades all things, and one substance, and one law, and one reason.

Meditations VII, 9

Nameless

I went driving last night on a dark canyon road
Had the sky to myself but I wasn't alone
Had the pain of my lifetime for my company...

Осевата линия лети нейде в периферното ми зрение, а от двете страни на пътя препуска животът. Планина, гора, поляни, рекичка, мокри напъпили клони, лаещи кучета и любвеобилни котки. Децата си умират от кеф на нови преживявания и от притока на адреналин ли, от що ли, стават още по-непослушни от обикновено. Ами да, искат да ходят, да опознават, да пипат, да скачат и да тичат. Деца. Искат да пльоскат в басейнчето, да обиколят целия Велинград и да съобщят на всеослушание какво мислят за видяното. Аз оставам с 20% по-малко нерви и 20% повече бръчки. Друг път няма да тръгвам на път в ПМС:)

Точката на лудостта изглежда на една ръка разстояние, предсрочното завръщане е приключение, защото карам сама с децата 130 км, от което принципно се страхувам. През дефилето със скалите карам бавничко и те заспиват следобеден сън, а после минавам по непознат път, за да избегна завоите през Костенец. Не се губя нито веднъж, никой не повръща, изобщо всичко е безпроблемно като изключим кашлицата на Михаил, до момента, когато се прибираме и Рада вдига висока температура, а на другия ден пищи от болки в корема. Педиатър, хирург, самотна майка с две деца обикаля поликлиниката, изследвания, високи левкоцити, направление за Пирогов. Същата майка хваща такси до Пирогов, там ме успокояват, че проблемът не е хирургичен, тоест ще минем без операция, но детето страда, плаче и няма сили да върви. Лекарствата в аптеката струват майка си и баща си (в нашия случай само майка си), аналгин на капки и чай от мечо грозде за Рада, стандартните сиропи плюс капки за очи за в носа на Михаил (втф?), витамини за милионери и за двамата.

Сега децата гледат "Костенурките нинджа" и животът им изобщо не е чак толкова лош, нищо, че valitettavasti (за съжаление) им се е паднала майка, която в едно по-прогресивно общество щеше да бъде стерилизирана веднага след пубертета:D