The North remembers...
Третият сезон на Game of Thrones свърши на косъм от съвършенството. Такъв си беше отначало докрай, най-добрият досега, макар че първият винаги ще има специално място в сърцето ми, защото го гледах, без да съм чела книгите.
Имаме една позната, която разрешава на 11-годишното си дете да гледа сериала, но аз съм планирала да разреша на Рада едва през 2016, буквално PG -16. Aко дотогава английският й е станал толкова добър, че да може да прочете Song of Ice and Fire в оригинал - берекет версин, дето се вика:) Таман ще е излязла и шестата книга, рекъл оптимистът. Засега обаче ще трябва да ме търпи как гледам на слушалки поредния епизод, защото нямам търпение да дочакам да си легнат, и да ми задава по някой разсеян въпрос. За Мишо пък съм 95% сигурна, че никога няма да прочете книгите, но докато той на свой ред стане на 16, ще сме останали сами двамата (силно се надявам Рада да иде да учи висше някъде другаде), поради което подозирам, че ще ми е трудно да оказвам PG, пък и като нищо ще са го спойлнали съучениците му за този стар сериал. Но ето, аз гледам стари сериали като Сопрано и наистина не знам какво става на финала...може пък и той да се запази Unsullied.
In other news, време е за предпоследния полусезон на Breaking Bad, защото финалният полусезон започва на 11 август. При него, за разлика от GoT, няма и грам guilty pleasure, това си е изкуство от класа - актьорска игра, режисура, сценарий, камера. Даже обмислям дали да не го започна отначало. Брайън Кранстън, Аарон Пол, Винс Гилиган - знам, че ще бъдете дори отвъд съвършенството.
