I Don't Wanna Miss A Thing

Don't wanna close my eyes
Don't wanna fall asleep

Месецът на поредните парламентарни избори, на неспирния дъжд в Люксембург и на двете смени гости у нас мина като бързотечен планински поток. Много се радвам, когато виждам приемственост в бита и битието под формата на стари приятели в нова среда (приемаме още гости!). Никак не се радвам, когато в политиката се издигат като мръсна пяна компрометирани и нагли персони. Но... всичко тече!

Дразня се на израза "българска работа", защото вярвам в общия корен на човечеството, особено на европейската му част, а и не ми се слуша как "това само в България е възможно". Никога не съм възприемала българското в себе си като доминантен аспект, а познавам толкова много свестни българи, че съм убедена в огромния потенциал на държавата ни. Знам, че навсякъде хората са склонни към лично облагодетелстване и измами, ако няма строга външна система, която да играе ролята на възпиращ фактор. Обаче напоследък адски ме е яд на случващото се в България до степен да си кажа, под сурдинка, "добре, че се махнах". 

Работата е там обаче, че не съм се махнала истински. Прекалено голяма част от живота ми е свързана с България и ще продължи да бъде така, докато не се пенсионирам и се върна обратно. Иска ми се законността и справедливостта да станат добродетели в онази част от Балканския полуостров, където израснах, където се научих да чета и да слушам музика, където катерих върхове и пих с приятели. Иска ми се полицаите да са добрите и децата да се учат, че могат спокойно да се обърнат към тях, когато имат проблем. Искам смелите, силните и умните мъже и жени да избират тази професия, за да бранят беззащитните от злото. Искам пътят до Чудните мостове да се ремонтира. Искам България да бъде рекламирана умело в интернет и да има неспирни приходи от туризъм, защото вече съм била в Швейцария и мога да сравня. Да, Алпите са умопомрачително красиви, Женевското езеро - също, но и българските планини са великолепни. Ходете и заради мен:)

И да спра ранта в чест на новото правителство, като възкликна с Алеко: „Има бъдеще нашата хубава България!“