Акаунтът ми в last.fm не работeше от юли насам, докато най-накрая преинсталирах scrobbler-а и отново засиях на музикалния хоризонт. Не че слушах кой знае какво, де. Понякога си пускам разни клипове от ютуб, саундтрака на Game of Thrones основно, но преобладаващият ми музикален фон са поп песните на децата, които гърмят от телефоните им - да, вече и на Миш. Бруно Марс, Кейти Пери, Джей Ло... и дори някакъв бг рап, барабар с пародията му. Къде сбърках, Господи? Е, и тук там някой Star Wars Soundtrack и Phantom of the Opera, но като цяло засега се провалям гръмогласно с музикалното възпитание на децата. Надявам се да е просто трудна възраст, и аз израснах братя Аргирови в един момент:)
Други новини - всяка седмица ще се срещам с една финландка да си упражнявам несъществуващия фински за половин час на кафе. Ще видим какво ще стане, особено предвид немския, който започвам вдругиден. Най-вероятно един голям хаос. Интересно е, че като се опитвах днес да кажа нещо на фински, френските думи, които иначе търся трудно, заляха мозъка ми като цунами. Лингвистиката продължава да е една безкрайно завладяваща тема, една от многото, за които няма време в този живот.
Пиша основно да разкажа днешната случка с Рада. Мишо сутринта замина на зелено училище за една седмица във Франция. Ще бъдат по 7 момчета в стая в този детски лагер, където бяха и миналата година за 2 дни. Учителката се обажда на една майка от класа и докладва, а тя пише мейли на останалите 26 родители да каже с две думи как са, що са. По последни данни валяло, но те пак ходили из гората, цитирам, dodging the rain showers. Та, Рада днес си беше у дома, боледуваща леко до средно, с кашлица и неразположение. Цял ден се размазвала на дивана с книжка и музика, накрая толкова й доскучало, че си написала домашното по френски. Вечерта готвим двете, сядаме на масата да вечеряме и тя се провиква:
- Мишо, идвай, вечеря!
- Ей сега!
- Ей сега мина! Идвай бързо!
- Ей сега мина! Идвай бързо!
- Още малко!
Обсъждането на семейната ни ситуация ни накара да признаем, че без Мишо у нас е много по-тихо и доста по-скучно. Няма по кого да се крещи, всичко е едно цивилизовано и възпитано...
Рада ще ходи другата седмица на зелено, ще видим как е в другата конфигурация.
