„Времето... Времето е онова, което превръща котенцата в котки.“
Хаха, точно двама души ще познаят горния не толкова философски цитат. Времето тече много бързо - до връщането в София остават 10 дни.
Днес след работа ходихме в паркчето до нас, за да караме скейтборд и да играем на топка. Вместо това прескачахме огради, смъквахме се по стръмни склонове, влизахме в забранени места в парка, а Мишо пробва първото си боулдър катерене, макар да не го назовахме по име. Сериозно, един час се мотахме из този парк, който всъщност е дере, на дъното на което има рекичка (Petrusse), за да стигнем до топката, която излетя надолу и спря на площадката между две отвесни скали. Екшън. Всеки път се изумявам какво живописно място е Люксембург. Предния път се изгубихме там на път за големия карнавален огън, в който символично се изгаря огромен кръст от елхови клонки. Намерихме огъня де, ядохме наденички и Мишо се търкаля по склон, защото видя, че едни англичанчета го правят. Аз му разреших, и без това пера якета минимум веднъж седмично.
Не съм споменала, че началното училище тук има два срока, а гимназията - три. Така че първият срок на Мишо свърши в края на февруари, преди карнавалната ваканция. Добре завърши, хвалят го, despite linguistic difficulties. Вече чете книжки по 32 страници с голям ентусиазъм, често наведнъж, а всяка седмица има по една контролна на думи и правопис, или поне само за една знам. Четенето на български съм го отсвирила тотално, преди го юрках, но засега се занимаваме с английски. Иначе всеки ден има домашно по български, но то е една страничка и я прави за 10 минути. Преди всяка неделя му давах и допълнителни упражнения от едно помагало за 2 клас, но напоследък сме се измързеливили като в песента на Бруно Марс, която децата ужасно харесват.
Другото нещо, което децата (кхъм) харесват, е Buffy the Vampire Slayer, което гледаме заедно. Мишо вече по-рядко гледа де, и по-добре, че към 6 сезон нещата стават доста, кхъм, недетски. Много са сладки като се крият с едно одеялце на страшните моменти. Понеже го гледам за трети път (кхъм), аз ги предупреждавам, когато идва нещо страшно. Когато стане много ужасяващо и някой герой аха-аха да умре, Рада казва: "Той ще пее!", защото отдавна са гледали и изпели мюзикъл епизода от шести сезон. И така си е, той или тя пее. Не че много хубаво пеят актьорите от Бъфи, освен един-двама , но аз винаги ще бъда верен фен на епизода Once More, With Feeling, който, като направя някой ден Top 10, или, о ужас, Top 25 на любимите ми епизоди, ще бъде начело. Ха-ха. Някои хора имат comfort food, аз имам comfort TV.
И да завърша на музикална вълна, третият ми концерт на Dream Theater беше разкошен. Колебая се дали да не ида все пак на Nightwish през април, макар че не са сред най-уважаваните от мен финландски банди.
