Through the Distance

Никога не бях гледала група толкова отблизо. Концертът на Pain of Salvation в така наречената Kufa (Kulturfabrik) беше... интимен. Мястото е много малко и по моя преценка имаше към 150 души публика. Единственият толкова малко посещаван концерт, на който съм била, беше на Royal Hunt в залата "4 км", тогава бяхме около 200 души заклети фенове на cheesy metal-a. Pain of Salvation са почти изцяло в нов състав, младежи някакви покрай набора (кхъм, почти) Даниел Гилденлоу. Той ми върна вярата в наборите, много енергичен и чаровен. Неговото беше моноспектакъл - по едно време за Kingdom of Loss му донесоха фотьойл, на който той се разположи, наляха му вино ("Leave the bottle, please!") и той се разфилософства за Бога, взе да пита хората дали са религиозни и ходят на църква всяка неделя. Също така обяви, че Люксембург не се споменава в нито един известен нему американски филм. Белгийците например били споменавани в хумористичен контекст (предната вечер бяха свирили в Белгия), а люксембургчани - никак. Затова пита един мъж как се казва и той - Жонатан! Та Даниел предложи да се обръща към публиката с "Джонатан" - и без това едва ли всички са били от Люксембург, Еш сюр Алзет е по-близо до Белгия и Франция, пък и ето, АЗ не съм от Люксембург, пък бях сред публиката.

Сетлистът е тук, но засега поне е объркан - в биса вместо No Way, е Physics of Gridlock. Знам го добре, защото като запя третата част от песента, която е на френски, се наложи да си тръгна. Последният влак беше в  23,50 ч. и не исках да го изпусна, а до гарата си беше 15 минути пеша... Пък и, както вече казах, Даниел много приказваше. Щом обсъждаше и тениските на публиката... "("Аh, Riverside, I know them!") Та не можах да видя как пее Sisters, но намерих видео от нашия концерт, можете да видите и камерната обстановка, но мен ме няма:) Съвсем между другото, билетът струваше 18 евро, а подгряващата група беше Cryptex, забавни и много далече от прогресива. Самите PoS свириха парчетата си от новите два "пенсионерски" албума доста по-твърдо, отколкото са в студиен вариант. 

Страхотно. Щастлив Хаз.

За вчерашното ми ходене на дискотека в Триер послучай карнавала няма да изпадам в подробности, ще кажа само, че беше много смешно. Германците се бяха докарали във всевъзможни костюми и се поклащаха щастливо на немски поп, леко избиващ на чалга. Браво на германците :) Снимките не станаха хубави, но така ми се пада, когато за Фашинга вземам фотоапарат, а за PoS - не.

Enter Rain

В Люксембург вали дъжд. А така, точно за такава зима се бях подготвила. Какво е това -12 градуса със силен вятър? Знам, че не е нищо в сравнение с Източна Европа, но тук се предполага да има мека зима, която да компенсира липсата на лято. Слава богу, засега надвиваме над тукашните бацили и още не сме се разболявали. Имаме координатите на един педиатър испанец, където водих Миш на профилактичен преглед, за да може да тръгне на занималня. На съседна пресечка е и дори махахме на Рада от прозореца на чакалнята на кабинета му, който гледа към същото вътрешно пространство като нашата кухня и трапезария. Сега се оглеждам за зъболекар, който да извади млечния зъб на Мишо и да даде път на прорастващия постоянен, но единственият зъболекар на хоризонта засега е някакъв, който отказвал да извършва тази манипулация, за да  оставел майката природа да си върши работата... А после вероятно да печели от ортодонтски намеси, ама какво ли разбирам аз.

Както може би се забелязва от заглавието на поста, ще ходя на концерт на Pain of Salvation. Днес, както си пътувах с автобуса за работа, видях афиш за концерт от турнето Road Salt 2. За малко изпуснах една от най-любимите ми групи на всички времена, които свириха в София в началото на октомври, та сега е време да наваксам. Не ги бях забелязала в културния афиш за месеца, който получаваме под формата на безплатно списание всеки месец, така че съм благодарна, че още не съм толкова късогледа, че да не мога да разпозная плаката от новия албум, който всъщност... никога не бях виждала. Call it fate:D Другото, което повдига духа ми напоследък, са слушалките в работата, където слушам музика от Youtube и понякога дори гледам клипове. Днес гледах клипа на Where it Hurts, цензуриран от сайта. Има защо да се цензурира, толкова кръв и секс има в него, по-зле от  True Blood. Няма да ви го поствам, не е петък:)

А вчера слушах Рамщайн цял ден, даже гледах за пръв клиповете на Ohne Dich (който всъщност е със скално катерене и е много добър) и на още една песен, Sonne, със Снежанка и седемте джуджета. Страшни са бе, накрая ще взема и на концерт да им ида.... само че този в Rockhal беше разпродаден много отдавна. Rockhal e залата, където ще свирят Dream Theater и най-рокаджийското място в цял Люксембург. Казват, че с билета за концерта можеш да пътуваш безплатно с влака дотам и обратно, имало специални рок влакове, но това остава да се провери. Пътят до Еш е 25 минути с влака, което ще тествам в петък. Това ще ми е първото ходене на концерт сама, но за всичко трябва да има първи път, нали така.

Who am I kidding, it's 14th February, after all. And I posted this song many years ago.