Dec 22, 2011

The Echo Game

Преместиха ме в нов офис - нова година, нов късмет. В тази връзка ще работя в него два дни и по празниците - крайни срокове, такива работи. Мен обаче с работа не могат да ме уплашат, но ш-шт, нека това да си остане между нас:)

Днес безобразно се успахме и се събудихме 10 минути след началото на първия час на децата. На всичко отгоре сутринта трябваше да режа баница и късмети, защото днес беше общото парти на второкласниците и бяхме помолени да носим national finger food, а какво по-добро от баницата? Сръбският магазин отново влезе в употреба, да са живи и здрави сърбите (за които подочух, че всъщност са босненци), ще ги пробвам дали пък нямат и лозови листа за сърми.

Вчера беше коледното тържество на класа на Мишо, имам чудни снимки, които не предават цялата емоция на събитието, пък и на тях има дечица, които не съм сигурна дали е редно да изтипосам тук. Бяха подготвили телевизионно предаване с двама водещи, момче и момиче, които представяха изпълненията от всички националности в класа, които всъщност никак не са малко. Имат рускиня и македонец дори - запознах се с родителите на македончето и не си говорихме на английски;) Повечето са от смесени бракове - едно много симпатично момиченце пя "Тиха нощ" първо на немски, после на португалски. Изредиха се всички деца да я пеят на своя език, а госпожата им акомпанираше на китара. Страхотна е тази жена! Беше научила "Добър ден" и "Весела Коледа" на 10 езика... Преди това пък всички деца излязоха да прочетат домашните си по Discovering our World за празнуването на Коледа в техните семейства. Ето разказа на Мишо:

We celebrate Christmas Eve on the 24th of December. We eat nine vegetarian dishes. We bake a round bread with a coin inside. On the next morning we find presents from Santa Claus under the Christmas tree.

Лесно и просто, но на него английският все още му е минимален, макар да е понаучил и 1-2 мръсни думи, които обаче не смее да казва пред мен, а само пред Рада, която му се кара. 

Като казах Рада, тя може би ще се похвали и в блога си, но завърши срока със средна оценка 8, което за нов ученик е просто изключително постижение. Щеше да е и по-висока, ако не беше шестицата по физическо (равна на 3), но там учителката писала двойки почти на всички момичета заради лоша дисциплина. Абе има някаква драма там, Рада може разкаже по-подробно. Важното е, че въпреки ученето на всички предмети освен българския на чужд език, тя се справя отлично. В допълнение към оценката има и по едно-две изречения от всеки учител и всички са писали хубави работи за нея! Моят принос е съвсем минимален - помагам й понякога с чисто езиковите неща, но иначе тя се справя сама. Виждам, че не е споменала, че е прочела повече от 100 страници от тийнейджърската си книга по гръцка и римска митология. Браво, Рада:) Много се гордея с теб и май се налага да препрочета "Твоите деца не са твои деца, те са рожба на копнежа на живота по самия себе си. Те идват чрез теб, но те от теб и макар че са при теб, не ти принадлежат..."



Dec 12, 2011

The Shadow Hunter

В България ядяхме кисело мляко всеки ден. Знаехме, че тук ще е различно, но от първото пазаруване се оглеждам за заместители на киселото мляко. 

Отначало вземах едно с бифидус, има Би в името, 98 цента от "Алима", но децата нещо не му се зарадваха. В замяна на това бойкотирания в България "Данон" тук го купуваме много често - най-вече в картон с 8 малки опаковки по 125 грама. Каква е тази разфасовка 125 грама, кажете ми! Половината време купувам плодови, другата половина - натурални. С натуралните правих баница, но не посмях да застроя пилешката супа. Обикновено им слагам по едно млекце в кутията за училище плюс някакъв плод и/или бисквитки.

По препоръка на приятели закупих Fromage Blanc (1 kg, там е истината), което има вкус на изцедено кисело мляко и на мен доста ми харесва. Оттогава обаче нещо не мога да го открия в супермаркетите, явно не търся на правилните места. (Ако това беше старото ми аз, сега щях да се впусна във философстване на тема консуматорското общество, но сега просто ме мързи. Може след коледното пазаруване да се вдъхновя.) Сега само исках да кажа, че купих био кисело мляко, при това в стъклено бурканче, което те пак не харесаха. Обаче взех едно натурално "Про-диге" на местния производител Luxlait, което предизвика прилив на носталгия у Рада.
Отвори го, отпочна го направо от кутийката с лъжица и възкликна: "О, Пършевица! Родопея! Бор-чвор! Герма! Верея!". Аз се разкикотих, но после ми стана мъчно. Още малко ще помнят вкуса на онези млека и после тукашните ще станат "нашите"...

Dec 3, 2011

Misty Mountains

Преди няколко уикенда ходихме в Клерво - малко селце в северната част на Великото херцогство, разположено в клисура в невисоките Ардени, разделящи Люксембург от Белгия.








Батерията на фотоапарата ми падна, щом изгря слънцето, та затова имам само мъгливи снимки. И не можах да снимам много прекрасното абатство насред планината.

Клерво е на 50 минути от града с влак (ЛДЖ, ехо, железниците са държавни), возихме се на втория етаж и сбъднахме поредната мечта на Михаил. Уикенд билетът за четирима беше 6 евро отиване и връщане. Разгледахме музей с макети (пак макети, но нали да им е интересно на малките) на всичките замъци в страната. Много са, голямо обикаляне на замъци ще пада.

В тази връзка от занималнята децата ходиха на френски замък на 35 минути оттук, та синът вече ме води с една държава:) И мисля, че не съм отбелязала, че и него се скъсаха да го хвалят по родителските срещи. Май няма да повтарят класа, пу, пу, пу.