Има такива, които остават и други,
които тръгват на път - така е, откакто свят светува.
Туве Янсон
It’s where our feet and hands touch the universe, that reality triumphs.
hazel
които тръгват на път - така е, откакто свят светува.
Туве Янсон
It’s where our feet and hands touch the universe, that reality triumphs.
hazel
Местата помнят. Помнят докосването на отдавна изчезнали ръце и ходила, пазят багри и мирис на отминали времена. Местата знаят неща, които на нас ни убягват. Понякога разгадавам посланията им, друг път едва долавям загатнат намек за подобие... или различност. Затова искам да ида на повече места, точно по същия начин, по който искам да прочета повече книги, а защо е така - не знам:)
Преди туризма повечето хора са се раждали, размножавали и умирали в радиус от 20 километра - съседното село, съседния остров на архипелага. Дотогава за пътуването е трябвало да има смислена причина - търговия с далечни земи, поклонничество, откриване на нови далечни земи за търговия. Чистото пътешествие от типа "гъз път да види и още да иска" се е срещало рядко. Туризмът в сегашния си вид e следствие от напредъка на технологиите (изпитвам огромна и несекваща благодарност към изобретателите на самолета), увеличаването на свободното време и нарастването на разполагаемите доходи.
Защо да ида някъде, вместо да си остана вкъщи? Каква част от живота ми е повлияна от пътуването, от подготовката и спомена за него? Какво губя, ако не пътувам? Не мога ли просто да чета за онези места и да съм по-добър познавач дистанционно, отколкото някои стъпвали там, влизали, оглеждали и излизали? Мога. От художествените и научно-популярни книги съм научила повече, отколкото за осемте дни в Египет. Документалните филми показват нещата общо взето такива, каквито са. Преместването на тълпи хора от един континент на друг оставя драматичен въглероден отпечатък върху околната среда.
Обаче... животът ми е кратък, а земята е незначително място във вселенски мащаб. Хилядите километри през морета и океани са миниатюрна чертичка от А до Б на фона на огромните космически разстояния. Прекалено сме бавни и малки, за да стигнем до други планети и звезди, да ги докоснем и изследваме. Обитаваме една самотна планета, затова трябва да се поддържаме и да си помагаме, а за тази цел не е лошо да се опознаем и да си припомним общата ни принадлежност. Може да не се ядосваме на чужденците, че не различават столиците на Балканския полуостров (Where you from? Bulgaria? Bucharest?), когато и ние не знаем столиците на африканските държави. Може да разширим съзнанието си, правейки една малка крачка по чужда земя (пустиня, тундра, савана). Може да свикнем с мисълта, че всичките ни яйца са в една кошница - на 150 милиона километра от Слънцето.
Стъпих на друг континент на мъничката планета за по-малко пари от цената на евтин диван. Дадох химикалки, вместо пари на просещите хлапета и си представях как пишат красивите заврънтулки. (В една страна с почти 50% неграмотно население на юг.) Пипнах стена на гробница на фараон. Научих, че Египет има нобелов лауреат по литература и мисля да го прочета. Пресякох Нил с корабче по пътя на слъчевата ладия на Амон. Донесох кутийка с пясък и сребърна плочка с картуш с моето име, изписано с пиктограми. Дишах друг въздух, който е същия въздух и пих вода от пустинята. Мислех за хората, които не бяха с мен, и те бяха с мен.
Истински места, с истински хора. Пристрастяващо е.
Преди туризма повечето хора са се раждали, размножавали и умирали в радиус от 20 километра - съседното село, съседния остров на архипелага. Дотогава за пътуването е трябвало да има смислена причина - търговия с далечни земи, поклонничество, откриване на нови далечни земи за търговия. Чистото пътешествие от типа "гъз път да види и още да иска" се е срещало рядко. Туризмът в сегашния си вид e следствие от напредъка на технологиите (изпитвам огромна и несекваща благодарност към изобретателите на самолета), увеличаването на свободното време и нарастването на разполагаемите доходи.
Защо да ида някъде, вместо да си остана вкъщи? Каква част от живота ми е повлияна от пътуването, от подготовката и спомена за него? Какво губя, ако не пътувам? Не мога ли просто да чета за онези места и да съм по-добър познавач дистанционно, отколкото някои стъпвали там, влизали, оглеждали и излизали? Мога. От художествените и научно-популярни книги съм научила повече, отколкото за осемте дни в Египет. Документалните филми показват нещата общо взето такива, каквито са. Преместването на тълпи хора от един континент на друг оставя драматичен въглероден отпечатък върху околната среда.
Обаче... животът ми е кратък, а земята е незначително място във вселенски мащаб. Хилядите километри през морета и океани са миниатюрна чертичка от А до Б на фона на огромните космически разстояния. Прекалено сме бавни и малки, за да стигнем до други планети и звезди, да ги докоснем и изследваме. Обитаваме една самотна планета, затова трябва да се поддържаме и да си помагаме, а за тази цел не е лошо да се опознаем и да си припомним общата ни принадлежност. Може да не се ядосваме на чужденците, че не различават столиците на Балканския полуостров (Where you from? Bulgaria? Bucharest?), когато и ние не знаем столиците на африканските държави. Може да разширим съзнанието си, правейки една малка крачка по чужда земя (пустиня, тундра, савана). Може да свикнем с мисълта, че всичките ни яйца са в една кошница - на 150 милиона километра от Слънцето.
Стъпих на друг континент на мъничката планета за по-малко пари от цената на евтин диван. Дадох химикалки, вместо пари на просещите хлапета и си представях как пишат красивите заврънтулки. (В една страна с почти 50% неграмотно население на юг.) Пипнах стена на гробница на фараон. Научих, че Египет има нобелов лауреат по литература и мисля да го прочета. Пресякох Нил с корабче по пътя на слъчевата ладия на Амон. Донесох кутийка с пясък и сребърна плочка с картуш с моето име, изписано с пиктограми. Дишах друг въздух, който е същия въздух и пих вода от пустинята. Мислех за хората, които не бяха с мен, и те бяха с мен.
Истински места, с истински хора. Пристрастяващо е.
