Bar Crawl

Това е любимото ми кафе от студентските години. Още съществува, с почти неизменен интериор. Намира се на ул. "Тулово", пресечка на "Евлоги Георгиев", до бившата библиотека на Британски съвет. Като чест посетител на библиотеката, всеки път се отбивах в кафето. Има и външни маси и столчета под дебела сянка и е запазило бохемско-интелектуалното си излъчване. Тогава се казваше "Английския двор", а сега - "Стария вход". (Как да не се чувства човек стар?) А барът, където празнувах рожден ден миналата година, на една крачка оттам, вече го няма. Времето тече различно в различните точки от пространството, не съм го открила аз.

In other news, подстригахме Рада. Късо като Миш с дълга коса. Оставям дивния резултат на въображението ви:)

Old Wives' Tales

Произхождам от род на дълголетници и имам жива баба. На 82 е и доскоро креташе с една шепа хапчета сутрин и вечер. (Съквартирантката ми от първи курс й е личен лекар, миналото лято водих баба ми при нея в поликлиниката. Не бяхме се виждали с докторката от много години, синът й играел CS, но това е друга тема.) От май месец баба е спряла да вдига кръвно, почти не яде и не става. Направили са й разни изследвания, вероятно има рак, не знам дали не я видях за последен път, защото операцията е изключена, сърцето й няма да издържи. Беше ми мъчно за майка ми, която почти всеки ден ходи да се грижи за нея, да й носи храна и да й сменя чаршафите, а понякога да я къпе. Уплаших се обаче от вида й, а децата се страхуваха да влизат в малката гарсониера и твърдяха, че мирише на лошо. Баба ми може да е на легло, но забеляза "герданчето" ми - това е то старата гиздосия:)

В продължение на темата, срещнах се с друга моя съученичка и тя каза, че майка й починала от рак. Майка й беше над 70-годишна, но успяла да се порадва няколко месеца на бебето на френдката. Това е големият минус да раждаш на 35 - когато и дъщеря ти роди на 35, почти няма кога да се грижиш за внучета. А моята майка героиня ходеше на работа, гледаше моите две (заедно с баща ми), плюс детето на брат ми повечето време, което уж беше при другата баба, ама не съвсем. Хубаво е да имаш баби и дядовци в наличност, дори да са from hell. Радвам се, че баща ми оцеля преди 4 години (това е объркана и депресарска история в стил американски роман от трийсетте, ама аз не съм Фокнър и няма да я разказвам сега) и че децата ми ще го запомнят.

Та така, моята съученичка родила за пръв път на 35 и съвсем сериозно ми съобщи, че възнамерява да има три деца. Не тръгнах да я разубеждавам, даже напротив, обсъдихме колко е важен генетичният материал;) Сварих я да готви и сподели, че през последните осем години майка й им готвела - тя живееше в съседен апартамент на етажа. Признавам, че ми се зави свят от това изявление. Опитах се да си представя живот, в който някой друг е майката и готви, но ми е трудно. Опитах се да си представя баба в същия град, която не ходи на работа и винаги е на разположение. Не можах. За протокола, другата ни баба е в Испания от 2 години, а преди това беше 4 години в Израел. Възхищавам й се на смелостта (само жена зодия Овен може да се грабне на 50 години, без да знае език, да замине нелегално за чужбина) и като се абстрахирам от факта, че това е нашата баба, даже й се радвам. Все пак аз нямаше да й плащам да ми гледа децата, така че не съм конкуренция на чужбината:)

В заключение - също като екс-свекървата, не искам къща на село, в която да прекарам живота си на старини, нито животни, за които да се грижа. Искам гарсониера, близо до болницата и до паркче, жена, която да идва да ми чисти, вместо аз да ходя да чистя, плюс няколко вида конзоли. И не, никакво обикаляне на света след 65, благодаря.

The Old Woman and The Sea

(the old woman, that would be me)

but I feel I'm growing older

and the songs that I have sung

echo in the distance

I just call to say I'm alive, this here internet club does not offer BDS keyboard. In telegraphic style:

• I forgot my telephone charger, so I'm stranded without internet AND mobile communications. A real break from the real world:D
• Sofia - Bourgas - 4 1/2 hours, with one stop, and careful driving.
• Took the kids to the Aqua Park in Ravda - horribly overpriced, but kinda fun.
• I'm reading my new Finnish language grammar and inflecting nouns and conjugating verbs, when I don't take an afternoon nap with Mish.
• I love seafood and had tons of it last night. My kids broke the camera, and I was mad at them, but the good news is that Nousha fixed it. I owe you!
• I solved my music problem with a gramophone and some old records. So far Queen, Deep Purple, Bee Gees, and the Heavenly Bodies soundtrack. (Rada immediately started to do sit-ups when she heard the latter, so there must be something in the songs).
• Enrolled Rada and Mish in a swimming class. They are pretty good, actually.
• I hate TV. Is it just me, or is Bulgarian television getting worse?
• Will drive back alone with the kids. Mention me in your prayers on August 30.

Goodbye City Life

Do you still wait for your God
And the symbol of your faith?

Заглавието е песен от новия албум на Deadsoul Tribe - A Lullaby for the Devil, който е размазващ въпреки името си. :) Аз съм си мега размазана и по следните поводи:

• Имам лека мускулна треска, която подозирам, че утре ще премине в силна мускулна треска. Вчера направихме 10-часово ходене по Витоша - от Драгалевци до Бай Кръстю - почивка за бира - оттам до Комините - после много стръмно до платото, после до Алеко. Втора почивка за бира, която аз не можах да изпия, след това надолу до Бистрица, където имало водопад, но ние май объркахме пътеката, унесени в разговор. Обичам Витоша и винаги ще я обичам, планината зарежда страхотно, а с Алекс се договорихме някой ден да тръгнем от Априлци и да изкачим връх Ботев през хижа Плевен. Хубаво е да има неща, които да карат човек да става сутрин...

• Ходих до сервиз да ми прегледат колата преди път. Гори повече масло, отколкото трябва, но какво да се прави. Впрочем, цял месец съм ползвала градския транспорт, за да съм еколог в действие. Утре се надявам, че мускулната ми треска ще е достатъчно силна, за да не се набирам прекалено на газта. И без това надъхващата ми музика в колата я няма (Rammstein, Gamma Ray, SOAD ... тихо сега, знам, планирала съм бънджи!), пътувам сама, ако случайно се случи нещо с мен, завещавам апартамента и колата на децата, книгите на Алвин, а музиката на някой last.fm friend, с когото имаме super compatibility:D Хъм:)
• Прекарах един час в офиса на Мтел в Sofia City Center (омг, just throw in the money, не бях ходила там) заедно с екс-а, защото номерът ми се водеше на него през последните 6 години и напоследък плащах зверски сметки. Освен сим-картата за Рада (не, няма да ви кажа номера й, даже at gunpoint:P), онези корпоративни изверги ми пробутаха още една карта, която ще чака за Мишо, когато си сменя плана евентуално пак. Eдинственият светъл лъч е новият ми телефон, който няма почти никакви излишни функции, затова пък е много красив. :) Поръчах си го по нета, когато не знаех още, че ще трябва да доплащам за ремонта, а стария ще го ползва Рада.
  
• Ремонтът свърши. Или поне първата му част. Имам покрив над балкона, който обаче трябва допълнително да се хидроизолира, но това ще стане като се върна, заедно с останалата външна изолация на стената. Рада ми беше поръчала да снимам алпинистите, докато висят, а аз й обещах, че ще го види на живо. Имам и прилична дограма, която затваря терасата, но отвътре е старата мозайка и груба мазилка на стените. Важното е, че не е същата тераса, на която пушех едно време, а друга, доста по-хубава тераса, на която евентуално няма да пуша, макар че точно в момента ми се пуши като на кон:/
• Миша ме обича! Или поне не ме мрази толкова, колкото в началото. Сега, Миша е бяла персийка с особен характер, която по стечение на обстоятелствата е от 3 седмици у нас и първите 10 дена се криеше по дупките, а аз се паникьосвах, търсех я, слизах пред входа да видя дали не е паднала (една моя котка така ме напусна, скочи от шестия етаж и отиде да търси по-добър живот). Миша вече мърка, гледа ме нежно (май), потърква се в мен, души ме и ми се качва на бюрото. Не е яко да имаш котешки косми в клавиатурата, но като цяло се търпи. Едно време бях die-hard cat person, но се промених, вече не обичам котки, а защо - не знам.
• Запознах се с Амбър, който не обича котки, но пък успя да ни издържи с Еlle, а ние се лигавихме много:) Аплодисменти! Другия път ще си говорим за мутанти, обещавам.
  
• Реших, живот и здраве, дългия уикенд в началото на септември да ходя на Смолянските езера. Ако има желаещи да дойдат с нас, да свиркат 1 седмица предварително, че да правя резервации. Също така, ако е рекъл Бог, април месец отивам за 10-ина дена в САЩ. Не може без Гранд Каньон и Юта, а ремонтът на детската стая ще почака. Това е по линия на фонда "и аз съм човек", а някога бях учителка на добре реализирани в САЩ хора:) Сега почвам да се моля да имам поръчки, за да имам пари, които да мога да спестя, за да се возя на самолет до NY. Който май също си струва един поглед.
  

С К. днес си мерихме... депресиите, бас държа, че моята е по-голяма:Р Съответно преодоляването й е по-трудно и после ендорфините от победата са повече. beat that:P

Criticker - Movie Recommendations

Не мога да повярвам, че имам категория movies в блога! Филми гледам само по изключение - ходя на кино един път в месеца, често само заради компанията, не гледам телевизия, имам десетина филма на харда, половината от които с китайци в главните роли. Изобщо, аз съм един "киноилитерат":) Обаче!

Criticker e сайт за социализиране чрез препоръки на филми, подобен на last.fm - впрочем преди време имах точно такава идея, но не я продадох на правилните хора;) След регистрация се дават рейтинги от 1 до 100 и се намират хора с подобни вкусове (TCI - Taste Compatibility Index). Да видим какви съседи ще имам там. За протокола, следващият филм от харда ми е Fallen Angels, а на кино не знам кога ще се замъкна, предвид, че основните хора, с които ходех, сега са затворени вкъщи с бебе:D Надявам се поне Stardust да гледаме заедно.

Приемам препоръки за филми, въпреки сайта. И да, music is best.

The Citron-Breasted Fair One

Even now
My sole concern the slipping of her vests,
Her little breasts the life beyond this life

В блога на mynik намерих връзка към този сайт за гърди, по-точно към галерията от снимки на нормални женски гърди. В сайта има информация за табутата, свързани с женски гърди, за мъжкото отношение към гърдите, подробности за кърменето, за силиконовия холокост, изобщо, полезно и интересно.

Само да вметна, че съм кърмила двете си деца по 11 месеца и че в 1-2 момента от живота си обмислях опцията силикон. Да, дори аз с високата си резистентност към промиване на мозък... После реших, че си изглеждам достатъчно добре и така:) Надявам някой ден дъщеря ми да не сметне, че е здравословно да си слагаш силикон на гърдите, пък и на други места. Миналата седмица ми се мярна някакво женско списание, в което прочетох интервю с жена-естетичен хирург, която говореше за поставяне на силиконови импланти като за нормална интервенция.

Което пак ме връща към моята любима тема за размисъл относно нормалността. А, и да не забравяме този важен линк.

In Quote

“To love at all is to be vulnerable. Love anything, and your heart will certainly be wrung and possibly broken. If you want to make sure of keeping it intact, you must give your heart to no one, not even to an animal. Wrap it carefully round with hobbies and little luxuries; avoid all entanglements; lock it up safe in the casket or coffin of your selfishness. But in that casket- safe, dark, motionless, airless--it will change. It will not be broken; it will become unbreakable, impenetrable, irredeemable.”

True.

"No one ever told me that grief felt so like fear. I am not afraid, but the sensation is like being afraid. The same fluttering in the stomach, the same restlessness, the yawning."

True again.

C.S.Lewis - a major influence in my life and thought. More quotes:

You don't have a soul. You are a Soul. You have a body.

Much of the modern resistance to chastity comes from men's belief that they "own" their bodies - those vast and perilous estates, pulsating with the energy that made the worlds, in which they find themselves without their consent and from which they are ejected at the pleasure of Another!

A man can no more diminish God's glory by refusing to worship Him than a lunatic can put out the sun by scribbling the word, 'darkness' on the walls of his cell.

Christianity, if false, is of no importance, and if true, of infinite importance. The only thing it cannot be is moderately important.

Eros will have naked bodies; Friendship naked personalities.

Friendship is unnecessary, like philosophy, like art... It has no survival value; rather it is one of those things that give value to survival.

All that we call human history--money, poverty, ambition, war, prostitution, classes, empires, slavery--[is] the long terrible story of man trying to find something other than God which will make him happy.

Literature adds to reality, it does not simply describe it. It enriches the necessary competencies that daily life requires and provides; and in this respect, it irrigates the deserts that our lives have already become.

If you look for truth, you may find comfort in the end; if you look for comfort you will not get either comfort or truth only soft soap and wishful thinking to begin, and in the end, despair.

It is hard to have patience with people who say "There is no death" or "Death doesn't matter." There is death. And whatever is matters. And whatever happens has consequences, and it and they are irrevocable and irreversible. You might as well say that birth doesn't matter.

What saves a man is to take a step. Then another step.

Lost In Silence

Бях четири дни на море. Overrated:D

Не съм от плажните персони, но децата обожават да се цопкат в морето и да правят пясъчни замъци, затуй отскочих да ги заведа малко на плаж, лунапарк, ресторант с калмари и риба (риба, не цаца!) и да ги нагушкам, че един месец е МНОГО, когато си на четири години, пък дори и на осем. Липсвахме си, няма лъжа, няма измама.

Отидох с автобус, защото се страхувах да тръгна сама с колата в лудницата към морето - и още се страхувам. Кой беше казал, че бъдещето има много посоки, но най-вярната е тази, в която нараства твоят страх? В събота, живот и здраве, ако седмицата мине добре (слагане на дограма и покривче, уреждане на финансови неща, организиране на втората част на ремонта, предаване на един проект, свършване на работа, уговорена по телефона в автобуса на идване и евентуално разпускане с приятели), потеглям с колата, СЛЕД като й сложа още масло. Има магистрала от Карнобат до Бургас, най-добрата новина за сезона!

Родителите ми ме изнервят, не се чувствам "у дома" у тях. Това евентуално ще е тема на бъдещ носталгичен пост, но в случай, че ме домързи - много е особено чувството да си у дома си, когато вече не живееш там и когато си едновременно дете и родител. Иначе децата обичат да са при баба и дядо и това ме радва. Баща ми е един строг дядо, който ги кара да си изяждат всичко. Те са изключително ящни (рекордът на Михаил е четири кюфтета със салата, а после 3 парчета диня и това като беше на три години), но все пак им идва нанагорно. По-невероятното е, че когато разказах как моят дядо е готвил много хубаво, Рада попита: "Като нашия дядо ли?" Допреди 3-4 години баща ми никога не беше пипвал нищо в кухня:) Извод - никога не е късно, за ужасно много неща.

А там нямам музика, освен джубокса в главата ми, който се стартираше на рандъм със събуждането. Това човешкият мозък е голяма работа, ще знаете!:D

Neil Gaiman - Anansi Boys

Знаеш как е. Вземаш някоя книга, разгръщаш на посвещението и откриваш, че за пореден път авторът е посветил книгата на друг, а не на теб.

Не и този път.

Защото още не сме се запознали/познаваме се бегло/сме лудо влюбени/не сме се виждали твърде отдавна/сме далечни роднини/никога няма да се срещнем, но се надявам, че въпреки това винаги ще мислим един за друг с добро...

Тази книга е за теб.

Със знаеш какво и вероятно знаеш защо.

Знаеш как е с първите изречения на великите книги - запомнят се, влизат в колекции с велики първи изречения, цитират се в дисертации.

"Тя започва, както повечето неща, с песен."

Първата ми незабравима среща с Нийл Геймън беше в "Добри поличби", която прочетох заради Пратчет, но харесах най-вече заради "непратчетовските" моменти, които се набиват на очи. Оттогава съм верен фен и съм изчела всичко преведено, плюс половината Сандман. (Светът е по-хубав като знам, че другата половина ме чака непрочетена, за някой бъдещ специален ден. ) Сега прочетох "Синовете на Ананси" и публично се отричам от думите си, че книги променят живота само на младини.

Тази книга е приказка за приказките. За историите, изваяли небето и земята, животните и хората, и за музиката към тях. За Южен Лондон, Флорида, офшорката Сейнт Андрюс и митичното безвремие в началото. За бащите и майките, от които се срамуваме, за детските бели с непредвидими последствия, за махмурлука, за жената в униформа, за вещиците на Макбет, за лентяйството и риболова, за целувката със и без любов, за злото и доброто. И, разбира се, за паяка Ананси, понякога заек, понякога човек, който непрекъснато се майтапи и играе гадни номера, дори от гроба, където е попаднал, докато е пял на караоке.

Тази книга ме разсмя и разплака - наум и на глас - и с право, защото всъщност това е комичен роман с елементи на кримка и на места сантиментален. Както обикновено, Геймън изплита блестяща нишка към алтернативни реалности, заразява с копнежа си по други времена и места и нарежда думи, сякаш прави мозъчна операция. Както обикновено, злото е описано едновременно настръхващо и подигравателно. Както обикновено, наградата има цена и до катарзиса се стига с безумна болка. Но песента, песента звучи чак до последното изречение, когато баща и син отиват да закусват...

За да се възцари пълна хармония във вселената, трябва да преведа и остатъка след посвещението. :)

Happy Finnish Songs

Apulanta - Koneeseen Kadonnut (Lost in the Machine)



English translation here. Finnish weather outside. I miss the sea:)

Get High

Here I stand looking at the mountains
They have never been so tall before

Когато преди много години за пръв път ме заведоха на Лакатник, ме питаха дали не ми е скучно да гледам катерачите. "Много по-забавно е от Формула 1", отвърнах аз и все още мисля така. Катеренето е спорт, който освен добра физическа подготовка и постоянство (които нямам), изисква и внимание към детайла и перфекционизъм (които също нямам). Като се замисля, общото с парашутизма е, че и при двата спорта 'good enough' не е достатъчно, ако искаш да си жив след упражнението. Пък аз съм жива, значи може би ИМАМ внимание към детайла и перфекционизъм, просто са много дълбоко скрити:D

Какво ми остана от катеренето? Катерих се общо около година, с доста редки ходения и само на скали, почти без изкуствена стена, което значи, че не мога да се катеря:) Имам еспадрили за начинаещи (български с подлепени с гума подметки), седалка куча марка, осмица с карабинер за осигуряване - която не можах да намеря в килера - и торбичка за магнезий. Мога да връзвам един-два възела, да осигурявам (уж), да катеря ниска категория турове на установка и да съм втора в свръзка. Като бонус съм ходила в Темната дупка на Лакатник и в Елата, като последното беше едно от най-екстремните преживявания в живота ми, редом с отварянето на запасен навремето и шофирането сама от Пловдив до Бургас в пика на наводнението през лятото на 2005.

Все още разпознавам катераческата терминология, но не се пробвах на Комините в събота, за да не губя времето на хората и да не си развалям маникюра;) Вместо това поспах, забавлявах сина на френдката, правих снимки и за пореден път се убедих, че страшно харесвам София отгоре. Напечените от слънцето скали ухаят невероятно, пропастите мамят, жълтозелените листа контрастират със сивия гранит... прекрасно място. Който не е ходил, да отиде - от Бай Кръстю дотам е 30 минути пеша. Има табелка, че пътеката е затворена, но свлачището може да се заобиколи. Между другото, хората, с които ходих, са жива илюстрация на принципа, че трябва да правиш нещо много често, за да стоиш на същото ниво.^_^

И ядохме вкусни малини!:) Ето.

Quote

Have you ever found that one person, that one person who makes you feel so wonderfully complete? That one person whose mere voice is the only thing in this life that cuts you. That cuts you so deep after all of your pain and the bullshit this life puts you through, that voice cuts through your armor, your gimmick, your defense and makes you feel again. That one person, who a mere glimpse of sinks your heart and makes you care. That one person, who when you stare into their eyes, you have faith again. I have found that person, but that person hasn't found me.
Unknown

Две бири и музиката да свири

(или, в превод, the storm still rages inside)

Продължение от миналия брой.

Същата вечер с една френдка се напихме щастливо от мъка, докато си говорехме за Китай, САЩ и мъже. От две бири - какво ли не прави ремонтът с хората. Опасявам се, че след това попаднах на музата Кю на кю и проведохме пиянски диалог до два часа. :) По-точно аз му задавах истински пиянски въпроси, а той ми задаваше престорено пиянски отговори. Пък снощи, напълно безалкохолна, но крайно уморена, измислих стихче за разговора - муза е все пак - което обаче няма да поствам засега. А снощи си обещах, че ще го направя:}

*Новината* е, че ремонтът започна. Естествено, няма да стане за един ден. Вчера направиха демонтажа, днес зидат, а утре ще идват да мерят за покрива. *Добрата* новина е, че успях да си спомня телефона на инструктора ми по катерене, когото ангажирах за изолирането отвън - не бяхме се чували от две години, откакто не съм се катерила. Имам много извинителни причини да не съм го правила, но в събота евентуално ще изтупам остарялата екипирока и ще ида пак. (Sometimes desperation is not that quiet...) *Лошата* новина е, че накарах Пикаса да ми намери всички снимки на харда. :) Прекарах доста време разглеждайки cover art на безбройните ми албуми, намерих снимка от 26-тия си рожден ден, снимка от пещера и... разни други снимки. Снимките прецакват спомените, факт.

Време е музиката да засвири. В момента умирам от глад, а не мога да стигна до хладилника, защото кухнята е пълна с тухли и мръсотия. Снощи чистих след майсторите, днес пак, утре пак... ето последното ми откритие благодарение на радиото на Лина: Orphaned Land, които са евреи (мм), свирят нещо като ориенталски метъл и вече разпратих албума им Мabool (Потоп) на двама души, които нямат нищо общо в музикалните си вкусове:)



Отивам да уча фински, че съм много назад. And... have I told you lately that I love you?

Tomorrow Turned Into Yesterday

in my psychotic karmic fear
i own your tears anyway

Вчера беше Денят. Бяха ми казали, че в 1 следобед ще дойдат да изграждат и ще го направят за един ден, което в случая означаваше половин. Аз с малко помощ от Смита (който също каза, че ставало за един ден) разчистих терасата от всички боклуци, махнах масата и столовете от кухнята, разкарах дори колелото на Рада от коридора и застинах в тръпнещо очакване. В два часа на вратата ми позвъни един пич и каза, здравейте, аз съм вашият майстор. Само дето не му се метнах на врата да го разцелувам. Последва поредният сюрреалистичен диалог в моето битие.

- Ами аз докарах тухлите.
- Добре, чудесно.
- А... ама то имало и демонтаж.
- Има. Не пише ли на поръчката?
(той проверява)
- А-а. Вярно. Ами аз съм сам.
- Добре, извикайте колеги, аз не знам колко души трябват за тази работа.
- Ама сега трябва да ида до цеха да взема флекса, а пък съм сам.
- Е... вие си знаете работата, аз съм на линия.
- Ама аз съм докарал тухлите, къде да ги оставя, ако ги оставя долу, ще ги откраднат сигурно.
- Да, ще ги откраднат.
- Оф, добре, отивам.
- Ще стане ли днес?
- Ще стане.

След два часа пак звънна на вратата. Вече нямах желание да го целувам.

- Ами, ние ще дойдем утре.
- Подозирах, че няма да стане днес, да.
- Ъ-ъ таковата, може ли да качим тухлите тук?
В този момент на мен ми падна червена пелена пред очите и учтивостта ми се сломи.
- Не, не искам да ми качвате тухлите тук. Не е моя вината, че днес не стана. Ще ги донесете утре. Не съм платила близо 3000 лева, за да ме разигравате. Ще дойдете утре и ще си свършите работата, както трябва.
- Ъ-ъ добре. Ще дойдем в 8, а-а не... в 9.
- Довиждане.

И после защо четенето на сайтовете на МI-5 и MI-6 ме забавлява...

Днес сутринта има буря, дъжд и светкавици и ремонтът очевидно пак няма да стане. Вариантът с мятането от терасата или пушенето на нея отново ми се вижда особено привлекателен.