Out-of-Print, Out of Mind

С Рада четем "Африкански приказки", една книга от моето детство, която ми беше любима. Намерих корицата тук. Изглежда антично издание, с изчерпан тираж не само в България. Илюстрациите са толкова прекрасни, че след нея човек никога не може да бъде расист:)

Има една приказка, която на български я разказва и Ангел Каралийчев в друг мой обичан сборник. Благородник си избира жена заради това, че обещава да му роди златно и сребърно дете. След раждането завистливи конкурентки за сърцето на мъжа подменят момченцата с животни (кученца при нас, жаби в Африка) и той я изгонва. След множество перипетии (по-хубави на български) децата се завръщат, вече пораснали, при баща си и той разкаяно привиква майка им обратно при себе си. При което тя се връща. О_О (Изобщо, мъжете обичат вече пораснали деца:)

Офф: въпросната приказка от Ангел Каралийчев е достъпна срещу код на сайта на ЗНАМ.бг. Мисля, че целта на този сайт е да се върнем към устното слово, аз тази приказка ще ви я разкажа съвсем безплатно, ако проявите интерес:)))

Африканските приказки са подвързани заедно с Индийски приказки, които също се оказват изчерпани. Но тях няма да й ги чета, ще я оставя сама да им се радва. Чела съм ги десетки пъти - те са една от най-важните съставки в рецептата на моята личност. Мисля, че винаги ще обичам Индия, дори след като съм прочела "Бит, обичаи и обредност на индуистите" от абат Дюбоа. Каква изненада, и тя е изчерпана, поне в България, но можете да я погледнете тук. Ако са верни дори половината неща, които разказва за индусите този мисионер от началото на 19 век, значи е време пак да подхванем дискусията за езичеството и християнството:Р

По темата за изчерпани книги, днес не ми донесоха "Мадикен" от Астрид Линдгрен, макар че си я поръчах тук . Но пък ми донесоха Олимп и пак знам какво ще правя този уикенд:) Симънс отново е скроил вселена, в която искам да живея. Нервозни гръцки богове, роботи, които си говорят за Шекспир и умопомрачителна квантова механика - какво повече му трябва на един хейзъл?:)

Green My Kids

Точно се ядосвах, че нямам фотоапарат да увековеча вчерашното еко-събитие, и виж ти:)

Иначе щеше да се наложи да разчитам на обеднелия си речник да опиша радостта от работа с мотика и лопата. Мога обаче да спомена лекото, но не и неочаквано разочарование от откритието, че изобщо няма да оцелея в утопичното екологично бъдеще, защото физическият труд не е сред силните ми страни. Лопатата ми тежеше и не свърших почти нищо. Но пък децата се забавляваха неистово и в резултат прах якета и мих обувки като изоглавена. Физически труд ли казах? :)

Догодина, на Витоша, пак!

...Очите ми зелени...

Знам какво ще правя тази събота, 25 ноември, освен ако не вали дъжд или сняг. Ще водя децата на това мероприятие, където ще се засаждат дръвчета в София. Ако времето е лошо, ще се опитам да пратя пари за едно дърво (25 лв). Тук изчислих, че въглеродният двуокис, отделян в атмосферата от моя транспорт насам-натам възлиза на 0,7 тона годишно. И понеже още нямаме онлайн инициативи за въглероден неутралитет на родна почва, смятам да направя нещо за намаляване на вредните емисии, отделяни от планетарната напаст, известна още като човечество.

За рециклирането тук.
ТИ... ползваш ли контейнерите за разделно събиране на отпадъци? ;)

Изобщо, целият този чудесен сайт, Горичка, отива Where Eagles Dare вдясно, където ви насърчавам да поглеждате по-често. Да, светът ще свърши в един момент, но дотогава в него ще живеят децата ни. Пък и много обичам дървета. И енти:)

Fulfilled

More than once have I said: I want life to the fullest. One pretty original response to that was 'Play MMORPGs', but here's a brief note for future generations, which does not involve GW:)

Life to the fullest. According to Dan Simmons' discussion of Proust, love fails as an attempt to make sense of life, but most people agree that love is indispensable in a life of fulfillment. My friend Elle writes about her view of love here.

Dear Elle,

I can identify with much of what you say. Walking the thin line between hope and despair, I will only add that no, that is not all there is. Love is not only about giving and taking, it's about being and doing. Don't forget, we're living in a world pretending to satisfy all our needs, but it's a fallen world, and we're fallen creatures, striving to live life to the fullest, by having all there is to have. Love just happens to feature prominently in the shopping list.

My current thought is that gaps, losses, and holes in the plane of our being can make a beautiful pattern. Cynicism aside, a few spots of complete and utter fulfillment can make the pattern even more beautiful.

All my love and prayers go with you,

hazel

Truth vs Beauty - The Inner Life of the Cell

This is not some puny science vs religion debate. This is an epitome of transcendence, and yet it is happening even at this very moment. This is the mystery of life, made even more magnificent by the art of the truth-seekers.

Just to live is holy. Just to be is a blessing. (Said Tim Hansel in a book I still quote.)

Enjoy. (I experienced connection problems during first viewing, the second was fine. Don't give up!)

Courtesy of AquilaX. (W's last.fm neighbor. Who said EICTE?:P)

An article on what is in the video here.

Local Anaesthetic

Локалният патриотизъм прави чудеса със събуждането от кома.

Поредната градинка в родния ми град си отива, за да бъде построена шестетажна сграда. И то не другаде, а в центъра между Съдебната палата (това е бившия Свободен университет, още по-бившия партиен дом) и Домa на нефтохимика. Строеж се очаквал и на спортната площадка на родното ми училище до 7 клас.

Новината тук. И да, just another day in paradise. And justice for all, in this local news.

Може би тук е момента да рантна за строежа до блока ми, на мястото на паркинга. Хубаво щеше да е да приложа снимка, но оставям праховото и шумовото замърсяване на въображението ви, плюс неудобството, че не може да се минава оттам по пътя за училище.

Защо да няма поезия, пък?:)

А ние: зрители и тук, и там,
към всичко сме обърнати и нивга
от нищо неизлизащи. Препълва
ни то - noдpeждaмe го. То се срива.
Подреждаме го пак и ний самите
се сриваме. Но кой ни е обърнал
обратно, че каквото и да правим,
приличаме на оня, който си отива
и от хълма последен, в шир и длъж
за сетен път разкрил му долината
рождена; се обръща и се спира -
така в сбогуване безспир живеем.

Hiatus

This blog goes comatose.

I guess I need a break from writing here. It's been too long and too much, and sporadic representations of RL and my mind's wanderings seem to have lost their therapeutic (for me) and entertaining (for you) effect.

I'll be back. How come nobody told me I look like the Terminator?:D

Oceansize - I Am The Morning

I am not a morning person, and I have never been. Mornings take their toll and damage me. I wake up with a rending sense of ugliness and desire to sleep more. Diagnosis - heavy sleep deprivation, but it's more than that. It's the burdening feeling of inadequacy which has haunted me since the age of six when I first had to wake up at 6 am.

What if I am the morning? If I am *really* the person who I am early in the morning? Oh, the horror...

For a dose of morning-after pills - here. The translation of Eliot is NOT mine, however, it's just a PR move:)

Where Angels Fear To Rant

And sometimes, only very rarely, a secretive feeling creeps in, that this is the moment I was made for, that time collapses exclusively for me, to lift me up and show me infinity, and I understand the words of the poet: 'To see the world in a grain of sand...'

The place where I felt that was at the bedside of my kids. Watching sleep crawl under my son's eyelids, I barely sense the tingling in my bent legs. I sit on the floor next to his little bed, hold his hand (a ritual we introduced to prevent him from sucking his thumb, at least in bed), I look at the darkness, and talk to God. And I suspect He laughs at my plans.

Rada is asleep thirty seconds after I turn off the light, so I don't often watch her. Mihail, however needs reassurance to fall asleep. He sleeps with the mammoth in his bed, but he still wants me there. And he says, time and again: 'Mama, I love you SO much'. (He's been saying that several times a day for the past month, so I know he knows.) 'I love you too, son', I say, and I can't take my eyes off his face. He has an incredible face, whose expression can switch from childish to grownup in milliseconds. Sometimes he says: 'Mama, I let you go work now.' I say 'Thanks' and leave, either to work, or to play Guild Wars. (I haven't played GW for almost a month. Too many coincidences.)

I have nothing to do with my son's existence. I have everything to do with my son's existence. Children are a question mark to the statement of our own lives. They demand a definition of what it is to be human. There is no easy answer.

Today the Church celebrates the day of St Michael the Archangel, who is supposed to be the patron saint of both my kids. (Don't ask why Rada is included in the name list of celebrating folks, I have no clue, except that she has a special brother;) So I bought them a pair of swords. Mihail has been asking for a sword for ages, and was absolutely thrilled, he even said a little prayer of thankfulness in bed. Rada made a wonderful allusion to 'Finding Nemo':

'I love fighting with a sword. It runs in my family.' (In Bulgarian: "Обичам да се бия с меч. Семейна обремененост." Наистина така е преведено във филма.)

How could I miss an EICTE moment?

"In art St. Michael is represented as an angelic warrior, fully armed with helmet, sword, and shield (often the shield bears the Latin inscription: Quis ut Deus)"
_ _
On a completely unrelated note, today is the day I learned something which made me remember the words of a wise man: Fate is a canine. Once again, more slowly. Fate. Is. A. Canine.

Without Serendipity

I ran into a blog whose description I loved and it's applicable to my blog, too.

You must be really bored to come here.

No shit.

In case you don't know what serendipity is:

1. The faculty of making fortunate discoveries by accident.
2. The fact or occurrence of such discoveries.
3. An instance of making such a discovery.

Word History: We are indebted to the English author Horace Walpole for the word serendipity, which he coined in one of the 3,000 or more letters on which his literary reputation primarily rests. In a letter of January 28, 1754, Walpole says that “this discovery, indeed, is almost of that kind which I call Serendipity, a very expressive word.” Walpole formed the word on an old name for Sri Lanka, Serendip. He explained that this name was part of the title of “a silly fairy tale, called The Three Princes of Serendip: as their highnesses traveled, they were always making discoveries, by accidents and sagacity, of things which they were not in quest of....”

I've made a discovery, by accident and sagacity (this word has the same root as the word sage in my blog description). I found I could be serendipitously, insanely, unbelievably happy by just opening a door and seeing what's behind it. My capacity for happiness has been latent for much too long, I guess, and now it's unleashed. Like fury:)

In other news, kids have recovered from chicken pox.

In yet other news, I have tons of work, professional drawbacks and criticism, overlapping deadlines, blatant failure to get drunk on rum, a new Blessed Light Monk/Assassin waiting to practice on Random Arenas, and a half-full (or half-empty, whatever) bottle of baby oil, waiting to be immortalized in verse or prose. Watch this space:D

The title of this post is taken from a song I love. Love is not music.

Earth Rises Again

It's official - Earth Rises Again here (and where eagles dare on the right).

Good luck and have fun, ramen:)