Разровиш ли го - ще мирише
и ще горчи като отрова.
Никола Вапцаров е осъден на смърт на 23 юли 1942 г. и присъдата е изпълнена същата вечер, без възможност за обжалване. Бързичко правораздаване, особено на фона на 21 век.
Поетът е арестуван е през март същата година и е бил изтезаван, защото споделя пред жена си:
Обвинението е за подривни действия и за членство в забранената тогава комунистическа партия, съгласно Закона за защита на държавата от 1924 г. За този закон намерих само това в Уикипедия. Със закона се отнемат и мандатите на депутати-комунисти през 1925 г., а след въвличането на България във войната смъртни присъди се издават за минимални провинения. При забраната на партията и синдикатите, имотите им биват конфискувани. Да живее демокрацията!
Предишното арестуване на Вапцаров е през 1940 г. за участието му в т.нар. Соболева акция. Не си спомнях да съм чувала за нея и ми звучеше доста терористично, но после разбрах, че била пропагандна акция - раздаване на листовки, събиране на подписи в подкрепа на предложението на съветския комисар Соболев за пакт за приятелство със СССР. Пиар акция, с други думи. Първата му стихосбирка "Моторни песни" е издадена същата година със собствено финансиране, съпругата на поета изтеглила кредит от банката, където работила. Споменава се и за цензура, но дали е така - кой ще ни каже?
Като малка обичах да препрочитам книгата "Бакьо", разказ за детските години на поета от сестра му. Имаше страхотна атмосфера - още помня момента, когато тръгнал на училище, където имало задължителна молитва преди часовете и учениците се кръстели. Вапцаров обаче не се кръстил - обяснил, че са от протестантско семейство и всичко било наред. (Първо, не ми беше ясно как може да има молитва в училище, второ, нищо не знаех за разликата между православни и протестанти.) Помня, че там прочетох за пръв път историята на Давид и Голиат и бях страшно впечатлена.
Баща му Йонко бил комита и революционер, приятел на Яворов и Яне Сандански и борец за освобождението на Пиринска Македония, а баба му - първата жена-член на ВМРО. Впоследствие е приятел на Фердинанд, който дори идва на гости в дома на Вапцарови. Никола, вместо да учи литература, се покорява на баща си и отива в Морското училище във Варна, което после му дава бонуса да обикаля моретата известно време и да види свят.
"Ти помниш ли морето и машините
и трюмовете, пълни с лепкав мрак,
и онзи див копнеж по Филипините,
по едрите звезди над Фамагуста."
Брей, още помня наизуст сума стихове от кандидатстудентския ми конспект. Вапцаров ми е средно любим поет, но мисля, че е бил страхотно интересна личност, идеалист-борец и литератор, подобно на Ботев и Яворов вплел живота и творчеството си по особено запомнящ се начин. Ето още едно цяло стихотворение - Не бойте се, деца. Много е пропагандно, да. Особено за хора, които никога не са били гладни - като авторката и читателите на този текст.
Изучаваната сега история на България отпреди 9 септември 1944 г. сигурно е по-различна от тази, която аз съм учила (и изпозабравила). Помня обаче, че симпатизирах на широките социалисти, а не на тесните (впоследствие комунисти) и абсолютно не разбирах взривяването на това и онова като начин да се бориш със злото. И още не го разбирам. Но също така не разбирам и пълната забрава на изтезанията по време на разпит и скоростното съдебно производство, например. Вероятно такива неща е имало и по време на "народния съд" през 40-те години, но това не омаловажава злините, извършени от монархофашисткия режим. Според някои дори фашизъм е нямало в България тогава, простете. И изтезанията в полицията са комунистическа пропаганда. А историята, по тази логика, е един напълно излишен предмет.
Лид разсъждава по темата за фашизма тук. А първата част от серията ми за смъртни наказания е пак за българска историческа личност - проф. Богдан Филов.
Поетът е арестуван е през март същата година и е бил изтезаван, защото споделя пред жена си:
"Там бях загубил представа за времето. Ту ме измъчваха, ту ме оставяха да се съвзема, за да започнат отново. Тежкия бой и стягането с електрически обръч можех да понасям, но най-ужасното изтезание беше бесенето с главата надолу. Три пъти бях подлаган на такова мъчение и чувствах, че вече нямам сили да издържа... И в тоя миг ключът на вратата щракна и вътре нахлуха полицаи. След малко дойде и лекарят, който спря кръвта и превърза раната. И отново започна пукане на костите, скубане на косата, миризма на горено месо…"Из най-подробната биография, която успях да изровя в нета. Хоръристко е, знам.
Обвинението е за подривни действия и за членство в забранената тогава комунистическа партия, съгласно Закона за защита на държавата от 1924 г. За този закон намерих само това в Уикипедия. Със закона се отнемат и мандатите на депутати-комунисти през 1925 г., а след въвличането на България във войната смъртни присъди се издават за минимални провинения. При забраната на партията и синдикатите, имотите им биват конфискувани. Да живее демокрацията!
Предишното арестуване на Вапцаров е през 1940 г. за участието му в т.нар. Соболева акция. Не си спомнях да съм чувала за нея и ми звучеше доста терористично, но после разбрах, че била пропагандна акция - раздаване на листовки, събиране на подписи в подкрепа на предложението на съветския комисар Соболев за пакт за приятелство със СССР. Пиар акция, с други думи. Първата му стихосбирка "Моторни песни" е издадена същата година със собствено финансиране, съпругата на поета изтеглила кредит от банката, където работила. Споменава се и за цензура, но дали е така - кой ще ни каже?
Като малка обичах да препрочитам книгата "Бакьо", разказ за детските години на поета от сестра му. Имаше страхотна атмосфера - още помня момента, когато тръгнал на училище, където имало задължителна молитва преди часовете и учениците се кръстели. Вапцаров обаче не се кръстил - обяснил, че са от протестантско семейство и всичко било наред. (Първо, не ми беше ясно как може да има молитва в училище, второ, нищо не знаех за разликата между православни и протестанти.) Помня, че там прочетох за пръв път историята на Давид и Голиат и бях страшно впечатлена.
Баща му Йонко бил комита и революционер, приятел на Яворов и Яне Сандански и борец за освобождението на Пиринска Македония, а баба му - първата жена-член на ВМРО. Впоследствие е приятел на Фердинанд, който дори идва на гости в дома на Вапцарови. Никола, вместо да учи литература, се покорява на баща си и отива в Морското училище във Варна, което после му дава бонуса да обикаля моретата известно време и да види свят.
"Ти помниш ли морето и машините
и трюмовете, пълни с лепкав мрак,
и онзи див копнеж по Филипините,
по едрите звезди над Фамагуста."
Брей, още помня наизуст сума стихове от кандидатстудентския ми конспект. Вапцаров ми е средно любим поет, но мисля, че е бил страхотно интересна личност, идеалист-борец и литератор, подобно на Ботев и Яворов вплел живота и творчеството си по особено запомнящ се начин. Ето още едно цяло стихотворение - Не бойте се, деца. Много е пропагандно, да. Особено за хора, които никога не са били гладни - като авторката и читателите на този текст.
Изучаваната сега история на България отпреди 9 септември 1944 г. сигурно е по-различна от тази, която аз съм учила (и изпозабравила). Помня обаче, че симпатизирах на широките социалисти, а не на тесните (впоследствие комунисти) и абсолютно не разбирах взривяването на това и онова като начин да се бориш със злото. И още не го разбирам. Но също така не разбирам и пълната забрава на изтезанията по време на разпит и скоростното съдебно производство, например. Вероятно такива неща е имало и по време на "народния съд" през 40-те години, но това не омаловажава злините, извършени от монархофашисткия режим. Според някои дори фашизъм е нямало в България тогава, простете. И изтезанията в полицията са комунистическа пропаганда. А историята, по тази логика, е един напълно излишен предмет.
Лид разсъждава по темата за фашизма тук. А първата част от серията ми за смъртни наказания е пак за българска историческа личност - проф. Богдан Филов.
По повод заключителните ти думи ще си позволя пак да цитирам един депутат, който ме хвръли в оркестъра с изказването "историческата истина е една, а политиката и съвремието - съвършено други", както писах миналия месец в блога си.
ReplyDeleteИначе за Вапцаров - с ръка на сърце и осъзнавайки пълната тежест на значението на глагола, казвам: обожавам го този поет.
Вапцаров - любим.
ReplyDeleteИначе - хвърли един поглед на томовете на Николай Генчев "Спомени". Особенно на петия.
Добавям книгите "Сватбата на Антон", за която вече споменах в блога, а също и "Мама", пак от сестра му. Фен съм му откак се научих да чета - на 3.5 години :) И стиховете му толкова лесно ми влизат и остават в главата, за разлика от всичко, което някога съм се опитвала съзнателно да науча наизуст :)
ReplyDelete@ nousha
ReplyDeleteда, четох ти онзи пост, но освен wtf, нямам какво да кажа...
@ foo
Благодаря, макар че не живеем точно във време, когато човек отива в Народна библиотека, поисква пети том и чете цял ден, а понякога излиза в градинката пред Народната да пуши:)Още повече, тласкан от любознателност, а не от изисквания за курсова работа (защо ли двете са различно).
Аз живях малко в онова време, съмнявам се, че съвременните студенти са така.
@lyd
Пропуснала съм да прочета за Сватбата на Антон - това е предсмъртната венчавка, нали?
А за поезия - предпочитам Смирненски:)
Мда. Не съм срещала припомняне за този период напоследък. А и едно време не сме го знаели наистина. Знаели сме едно-две клишета без истинско разбиране и сме се съпротивлявали да научим точно заради клишетата. Благодаря за припомнянето. Вапцаров харесвах повече от Смирненски, напомняше ми за латиноамериканските поети.
ReplyDeleteИ ти ли си обитавала Народната от зори до мрак? Аз пък имах период, свободна от ежедневни задължения (когато си пишех дипломната работа и нямахме лекции) когато идвах с отварянето, на обед отивах в кафето, където винаги срещах някой познат и обядвах обикновени бисквити, после пак обратно зад речниците в четвърта читалня до 22.00. Имах и период когато бях в пета и рано следобед героически се борех с лъчите на слънцето да не заспя :) Но не можех да си позволя да се отлъча, защото там затваряха в 5.
@ razmisli
ReplyDeleteРядко ми се е случвало да чета в Народната, всъщност, затова спомените ми са ярки. По-често ходех в библиотеката на ФКНФ в двора на ректората, а най-вече седях в библиотеката на British Council - пак в гълъбарника. Откриха я в първи курс и просто нямаше начин:)
За времето преди 1944 година - човек помни избирателно, народ също. Написах този пост в отговор на призива на Лид да не забравяме за 45-те години, дето стигаха:)
За Вапцаров - той е най-превежданият български поет, в своята универсалност, очевидно. Аз предпочитам Смирненски, заради контраста между "пролетарската" му поезия и хумористичната, която като количество е много повече.