Feb 23, 2008

Deаmonpainter

Всичко мокро е чисто.
Всичко боядисано е ново.
(Из казармения фолклор.)

Днес с майка боядисахме детската стая. Отне ни към един следобед, заедно с разместването на мебелите, чистенето, боядисването, купуването на още една кутия латекс, (бях убедена, че три литра ще ни стигнат), почистването след това и повторното разместване на мебелите.

Който е идвал у нас, вероятно е забелязал надрасканите стени с флумастер, химикали, моливи, боички и други. Е, вече ги няма. Измихме каквото можахме, аз се развилнях с мечето, а майка ми с четката и детската стая вече е бледожълта. После с четката боядисах избрани места от хола и коридора в бяло.

Майка ми е супер герой, без нея нямаше да се справя. Но все пак тя има дългогодишен тренинг да се оправя без мъж - скоро ще станат 40 години, откакто е женена за баща ми, който е над тези неща;)

Сега е време да поработя.

Edit: Ето едно видео как се боядисва като про.

8 comments:

  1. Е, браво, честито!
    Аз откога казвах, че за една такава досадна работа трябват двама души - хем по-бързо става, хем по-приятно, хем има с кого да се преместят мебелите ;)

    Боян

    ReplyDelete
  2. @ Боян

    Изненадващо, наистина ми беше приятно! Вероятно защото беше първото физическо усилие, което полагам след седмица яко бачкане пред компютър.

    И не твърдя, че стана перфектно, все пак не сме учили за майстори-бояджии, но стаа:)

    ReplyDelete
  3. А Рада и Миш защо не участваха? Защо ги лиши от това удоволствие? :) Имам прекрасни детски спомени от смяна на тапети и разместване на детската с мама и сестра ми. Само с тях, защото и моя баща беше над нещата, докато нему се наложи да построи къща. :) Ако реша да разкажа, ще линквам насам :)

    ReplyDelete
  4. @ astilar

    Деца вкъщи по време на боядисване?!
    Много те моля...:)
    One man's fun is another's hell - забавлението на децата много често е свързано с досада и допълнителен труд за възрастните. То щеше да е мацане, разливане, беля след беля... На следващото боядисване след 5 години, да си боядисват сами.
    Всъщност и аз съм сменяла тапети с брат ми, вече в по-голяма възраст.

    ReplyDelete
  5. Navremeto imashe edno stih4e...

    "Moqta supruga mukne praz,
    mukne nafta kato Dqdo Mraz,
    a puk az prekrasnata Babanka
    si pochivam vkushti kato Snejanka"

    Nashiq starec sushto taka murzeluvashe vkushti...nad neshtata
    a beshe in the peak of health, in his thirties.

    Ama az nqma da sum taka, :))

    ReplyDelete
  6. @ Anon

    Виж сега - далеч съм от мисълта, че мъжът е длъжен да може да върши подобни неща. Не е длъжен. Както и аз не съм длъжна. Имаше една приказка за "Мързелан и Мързеланка", които се канеха да поправят покрива на къщата си, докато накрая той рухна.
    Явно поправянето на покриви се е смятало за унисекс задача;)

    Като обясних, че ще дойдат да ми сменят радиатора, един френд реагира много първосигнално "трябва ти мъж". На което аз отговорих, че ми трябва мъж с нужните умения, демек майстор.

    Мога да направя допитване до семейните читателки - на колко от мъжът им е в състояние да свали пробития радиатор на парното, да купи правилния радиатор с правилните части от правилния магазин и да го монтира на новия.
    Ма пусто няма да се събере в анкетата на блогър.

    ReplyDelete
  7. Моят съвсем може да го направи, има и знанията и уменията. Но ако се наложи да се прави, ще извика майстор ;-)

    ReplyDelete
  8. @ mariana

    Точно така. И аз мога да извикам майстор, имам знанията и уменията за това:) Дали това ме прави феминистка?;)

    ReplyDelete

Post an intelligent comment. Not too intelligent!