Winds of change,
bring songs upon my memory.
bring songs upon my memory.
Днес леко помръднах с ръка и разлях почти цяла чаша с кафе в ъгъла на кухненските шкафове, под шкафовете, под печката, из цялата кухня. Една секунда невнимание, уж малка грешка, а ми струва половин час чистене и бърсане - махнах защитните прегради под шкафовете и избърсах докъдето стигнах. Порязах се на парченце стъкло, изцапах се с паяжини и се размислих. Толкова пъти ми се е случвало да го духам страшно дълго време след привидно минимален пропуск. Sometimes the punishment doesn't seem to fit the crime. Но пък кой съм аз, че да съдя...
Гротескното в ситуацията беше, че току-що се бях върнала от маникюр и имах чудесен лак:D Освен това се чувствах поглезена и много женствена. (Не съм забравила за поста "Колко струва да имаш добре поддържана красива жена". Само да се съберат още 1-2 deadlines и почвам!:) А сега палецът ми кърви и нямам сили да сложа пак преградата. Timing is my middle name;)
Напоследък се чувствам като в машина на времето, защото чета едни неща, писани преди години от разни хора и си мисля, че ако тогава бях познавала тези хора, щях съм много щастлива. После си спомням, че сега ги познавам, но възниква въпросът това същите хора ли са, или техни по-късни версии. Все едно да играеш само GW: Nightfall, без да си играл Prophecies; да слушаш новите Symphony X и да се запалиш, без да си слушал The Divine Wings of Tragedy. Или пък да се запознаем сега, а преди да четеш блога да не си чувал за мен.
Добрата новина е, че ако се взра внимателно, намирам общи неща между сега и тогава. Не съм слушала Symphony X от 5 години (дълга история), но след като с Ангра бях ок, реших, че може би е време да опитам пак. Чух Of Sins and Shadows и разбрах, че не е било още време, но пък няма да спра да ги слушам я:) Даже новия албум ще слушам. Лично за мен няма нищо лошо в "още от същото", когато същото е хубаво. Ще синтезирам, доколкото мога, миналото и настоящето и няма да се питам дали същото е повече от различното. Ако искам различно, има и други групи. Например Redemption:}
Гротескното в ситуацията беше, че току-що се бях върнала от маникюр и имах чудесен лак:D Освен това се чувствах поглезена и много женствена. (Не съм забравила за поста "Колко струва да имаш добре поддържана красива жена". Само да се съберат още 1-2 deadlines и почвам!:) А сега палецът ми кърви и нямам сили да сложа пак преградата. Timing is my middle name;)
Напоследък се чувствам като в машина на времето, защото чета едни неща, писани преди години от разни хора и си мисля, че ако тогава бях познавала тези хора, щях съм много щастлива. После си спомням, че сега ги познавам, но възниква въпросът това същите хора ли са, или техни по-късни версии. Все едно да играеш само GW: Nightfall, без да си играл Prophecies; да слушаш новите Symphony X и да се запалиш, без да си слушал The Divine Wings of Tragedy. Или пък да се запознаем сега, а преди да четеш блога да не си чувал за мен.
Добрата новина е, че ако се взра внимателно, намирам общи неща между сега и тогава. Не съм слушала Symphony X от 5 години (дълга история), но след като с Ангра бях ок, реших, че може би е време да опитам пак. Чух Of Sins and Shadows и разбрах, че не е било още време, но пък няма да спра да ги слушам я:) Даже новия албум ще слушам. Лично за мен няма нищо лошо в "още от същото", когато същото е хубаво. Ще синтезирам, доколкото мога, миналото и настоящето и няма да се питам дали същото е повече от различното. Ако искам различно, има и други групи. Например Redemption:}
Сега ми кажи, че си се подсетила за Redemption благодарение на съобщението ми в last.fm и ще съм много горда от себе си :D
ReplyDelete@ Да. Даже мислех да ти благодаря публично. Благодаря ти публично;)
ReplyDeleteВсе пак предпочитам Symphony X:Р
:) Моля, моля:) Аз пък, да си призная, не съм пускала Symphony X от една камара време (то си личи и в профила). В един момент ми бяха дошли твърде... overwhelming. Сигурно трябва да им дам отново шанс скоро.
ReplyDeleteА какво да се прави, като имам мноого soft spot за Ray Alder. Емпирично доказано е, че гласът му може да ми подейства като афродизиак... Ох, отплеснах се :D
Та, Redemption ми идват супер добре, докато чакам някой ден да се появи нов Fates Warning. Може би затова повече ме влечат The Origins of Ruin и The Fullness of Time, отколкото едноименният им. Но и трите са доволно силни албуми.
@ lina
ReplyDeleteАз пък имам soft spot само за Джаред Лито;) Кратък преглед на подсъзнанието ми показа, че му се кефя толкова, само защото милиони други жени му се кефят и така се чувствам нормална:D
Същото важи и за Адам Левин, когото направо гледам с mute.
http://youtube.com/watch?v=uOtv1pYpW20
Ееех, в Джаред бях дълбоко влюбена, още когато даваха "Тъй наречения мой живот" в зората на Нова телевизия :D. Носех си негова снимка в бележника и диво завиждах на Клеър Дейнс.... *blush*
ReplyDeleteЗа мой срам, доста наскоро направих откритието, че е станал музикант. Хванах по MTV-то From Yesterday и се опулих от учудване. Е, сега вече можеш да ме биеш за непросветеност. ;)
хаха и алекс същото каза, за същия филм. вие да не сте роднини?:)
ReplyDeleteаз май го открих от last.fm
направо ме е яд, че е толкова комерс и ми вдига mainstream коефициента:)
Не, не сме роднини, само съвпадък във фамилиите. Но пък като се съберем на едно място с нея, става магия някаква, която често се изразява в това, че трудно ни затварят устите :]
ReplyDeleteИ да не ти пука за коефициента - да не сме елитисти някакви? ;)
Хех, оня линк към видеото дето го беше пуснала преди няколко поста ме заинтригува дотолкова, че да изгледам и двете версии и след това да отида да гугълна за снимки на Джарет.
ReplyDeleteРезултатът беше разочароващ. Само с грим трябва да ходи момчето.
Като актьор не съм го гледала де.
- W.
W, не знам дали това въобще ще го прочетеш, а ако го прочетеш и дори отговориш дали аз ще прочета отговора, но все пак ще го напиша този пост. Първо, за да няма недоразумения ще уточня, че съм male и не съм гей :-) та преди по снимката да мислиш, че има нужда от грим момчето, трябва верно да загледаш 2-3 серии на въпросният сериал, който ще вметна, че и аз гледах :-) не заради него обаче :-) а просто защото се индентифицирах с героите и проблемите им. Предполагам, че влажният му поглед и безразличният му говор, облегнат на ученическото му шкафче или на някой парапет имат нещо общо с чувствата изразени по-горе :-) От друга страна може пък годините, когато би си падала по подобен тип да са отминали, кой знае
ReplyDelete