And now there will be no mistaking
The levees are breaking
The levees are breaking
Напоследък прочетох фразата "хора, които извличат енергия от превръщането на хаоса в ред". Ставаше дума за специалист по "decluttering" - плащаш на някого, който да дойде у вас и да ти каже какво да изхвърлиш и как да наредиш останалото. Лично мен тази идея много ме радва, но, естествено, не бих наела такъв човек. Не бих наела дори интериорен дизайнер, макар че в момента съм пред такъв избор. Може би те също извличат енергия от превръщането на хаоса в ред - аз само губя енергия от тази дейност. Слагането на неща "на мястото им" ужасно ме уморява, както и измислянето къде да им е мястото. Освен това едно и също място за разни предмети ми доскучава, колкото и да ми е харесвало първоначално. Опитите ми за минимализъм не са особено успешни - особено по отношение на дрехите на тийнейджърката ми:) Тя в момента е на Konzertreise в Германия с училищния хор и оркестър, а в нейно отсъствие подредих малко гардероба й. Не мога с точност да определя какво ме накара да го сторя, но се почувствах по-скоро по-добре, отколкото по-зле след заниманието. Те с Мишо също като мен не са никак подредени, така че сме обречени да живеем перманентно на ръба на тоталния хаос.
Тази седмица излизам в отпуск, а в петък, живот и здраве, заминаваме с децата за Лондон, за да отпразнуваме 20 години от последното ми ходене там. Отново се раздвоявам между уседналост и пътуване, питам се защо правя едното или другото, дали действително искам да обиколя света, или поне Европа? Или искам кротко да почивам в селска вила и да поливам цветята, а защо не и доматите? Някога мечтаех за приключения по други континенти, а сега предвиждам, че те, също като любовта, остават за друг живот. И в това няма нищо лошо, защото все пак съм постигнала немалко неща и съм се научила, поне донякъде, да съм доволна и благодарна.
В заключение - поздрав с една песен от далечното минало, която се уча да разбирам.
